Решение № 60 от 30.04.2025, Районен съд - Мездра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. М., общ. М., обл. В., 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Б. Вътков при участието на секретаря Валя Г. Пенова като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело № 20241450100521 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

В. А. С. – И., ЕГН **********, И. И. И., ЕГН ********** и Й. И. И., ЕГН **********, са предявили иск против О. М., с който ищците молят съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици с равни права на имот № 001431 в землището на с. И., общ. М. с площ от 1.269 дка, начин на трайно ползване:стопански двор, категория на земята при неполивни условия: осма, в местността „П.“ заедно с построените в него: жилищна сграда и две второстепенни сгради, при граници и съседи: имот № 001018 изоставена нива насл. На ........................., имот № 001967 овощна градина на наследници на ...................., имот № 001967 овощна градина на наследници на ...................., имот № 001763 полски път – общинска собственост,имот № 001017 изоставена нива на наследници на ............. И..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, в който ответника не оспорва молбата. Твърди, че поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1268 кв.м., нива в м. „П.“ по КККР на с. И., общ. М., е вписан в кадастралните регистри като имот по чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ и по тази причина О. М. се явява ответник, без да е желала това обстоятелство.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 124 ал. ГПК.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

1

В исковата молба се твърди, че на името на общия наследодател на страните ...................., ЕГН: ********** са възстановени земеделски земи и гори, намиращи се в землището на с. И., общ. М. с Решение № 04/13.10.1994г. на ПК М. и въз основа на него е издаден Нотариален акт №117, том II, нот. дело № 460/1997г. на МзРС. Наследниците на общия наследодател са сключили договор за доброволна делба от 06.01.2000г. Във втори дял и собственост на И. И. са вписани 9 броя имоти, описани по актуални тогава скици. В този договор по т. 7 /т. 12 от Нотариален акт №117/ е вписан имот, представляващ: Стопански двор с къща, хамбар и плевня в местността „П.“ с площ от 1.269 дка, осма категория, съставляващ имот № 001431 по картата на землището. Част от наследниците на общия наследодател са се отказали от наследството и като такива са останали само ищците по делото.

Твърдят още, че през пролетта на 2024г. са предприели действия по снабдяване с документи за собственост на земеделски земи и гори, оставени в наследство от прекия им наследодател, но при справка в техническата служба в общ. М. установили, че имотът описан по горе, е записан като имот по чл. 19 ЗСПЗЗ и предоставен на общ. М., като причината за това е, че този имот нефигурира в Решение № 04/13.10.1994г. на ПК М.. Твърдят, че този имот са го владели явно и необезпокоявано като собственици и са заплащали за него местни данъци и такси по разкрита партида за имота.

Заверени копия от описаните по-горе писмени доказателства- решения, нотариален акт и удостоверения за наследници са представени по делото.

Въз основа на горното предявяват настоящия установителен иск.

По делото е разпитана една свидетелка – Т. Н.а, сестра на съпруга на ищцата В. С.. Същата твърди, че познава имота в местността „П.“, там са живели баба й и дядо й. Този имот е наследствен от дядо им. Свидетелката се е отказала от наследство, майка й също е направила отказ. Твърди, че никой не оспорва това владение на ищците. В имота има къща за живеене и две стопански постройки. Имотът е ограден.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на процесния 2 поземлен имот на оригинерно правно основание – придобивна давност, макар да липсва изрично такова твърдение в исковата молба, а се твърди, че са го владеели явно и несъмнено. По делото не е спорно, че ПИ с идентификатор *** по КККР на с. И., общ. М., е идентичен с имот с номер по предходен план 001431, както е в представения нотариален акт.

Искът е предявен срещу ответника, доколкото в исковата молба се твърди, че по повод желанието на ищците да се снабдят с документи за собственост на наследствените си имоти, но установили, че процесният имот се води земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Няма данни към настоящия момент за процесният имот да е съставен АОС. О. М. твърди в писмения си отговор на исковата молба, че имотът е вписан в кадастралните регистри като имот по чл. 19 ЗСПЗЗ, без съответните доказателства за това.

С отговора си ответника не заявява претенции към имота, но в представената по делото скица на имота, издадена от СГКК – гр. В. /л. 33/ изрично е посочено, че същият е земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, предоставен на общината. Наличието на правен интерес от установяването е процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове – положителни или отрицателни, изрично предвидена в текста на чл. 124 ал. 1 от ГПК. Правен интерес от търсената защита с положителен установителен иск за собственост на недвижим имот е налице, когато ответникът оспорва претендирано от ищеца право. В хипотеза на неоспорен иск от ответника, както е в случая, интересът от предявения установителен иск не отпада, тъй като решаващо за него е извънсъдебното оспорване от ответника на претендираното от ищеца право на собственост върху процесния имот /в този смисъл решение № 135/10.07.2013 г. по гр.д. № 61/2013 г. на ВКС/.

По делото няма данни, а и не се твърди имотът да е одържавяван, да е влизал в ТКСЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях селскостопански организации, да е отнеман. Същият е запазил статута си на частен имот и е в реални граници, поради което такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. При това положение разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ, която предвижда, че общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, става общинска собственост, е неприложима. В приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ попадат само 3 земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на този закон, но не са заявени в предвидения в закона срок в хипотезите на чл. 10 от същия.

При положение, че имотът изобщо не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл.

19 от ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван въз основа на други закони, същият е запазил статута на частна собственост. Имотът, предмет на делото, е владян в реални граници, поради което следва да се приеме, че той не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ /в този смисъл е практиката на ВКС в решение № 202/24.06.2011 г. по гр. д. № 1193/2010 г., ІІ т. о., решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г., І т. о., решение № 427/21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г., ІІ г. о., решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009г., ІІ г. о., решение № 380/ 04.08.2010 г. по гр. д. № 110/2009, І г. о./.

Действително ищците притежават процесния имот, като през цялото време същият е владян от тях, а преди това от техния наследодател, явно и необезпокоявано от никого, и след узнаването, че имотът се води като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, са потърсили начин да защитят претендираното право на собственост по съдебен ред.

Ето защо, предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

Не се претендират разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. М., че В. А. С.

– И., ЕГН **********, И. И. И., ЕГН ********** и Й. И. И., ЕГН **********, са собственици с равни права по наследство и давностно владение на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. И., общ. М., /идентичен с имот с номер по предходен план 001431/, в землището на с. И., общ. М., в местността „П.“, с начин на трайно ползване Нива, категория на земята: осма, с площ от 1268 кв. м., ведно с находящите се в имота жилищна сграда и две второстепенни сгради, при граници и съседи:

***; ***; ***; ***; ***;

***;

4

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – М.: _______________________

5