Решение № 135 от 24.07.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. гр.Мадан, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20265430100211 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от С. К. С. против “ВИВУС.БГ” ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2087,47 евро, представляваща недължимо платени суми по Договор за кредит № * от 17.12.2022г. и анекси към него, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 17.12.2022 г. между страните по делото е сключен договор за кредит № *, по силата на който ответникът в качеството му на кредитор по договора е предоставил на ищеца заем в размер на 1 400,00 (хиляда и четиристотин) лева при следните параметри: 1. Общ размер на кредита – 1400,00 лева;2. Стандартен лихвен процент – 40,97 %;3.

Годишен процент на разходите – 49,70 %;4. Обща дължима сума на кредита – 1750,48 лева;5. Избран срок и такса за удължаване – 30 дни, 336 лева. След изтичането на срока за връщане от 30 дни, ежемесечно между страните са сключвани Анекси за последващо удължаване на срока, както следва: 1. Анекс за удължаване на срок от 15.01.2023г., с който е уговорено заплащането на такса за удължаване на срока за връщане на заемната сума в размер на 268,80 лева; 2. Анекс за удължаване на срок от 13.02.2023г., с който е уговорено заплащането на такса за удължаване на срока за връщане на заемната сума в размер на 336,00 лева; 3. Анекс за удължаване на срок от 16.03.2023г., с който е уговорено заплащането на такса за удължаване на срока за връщане на заемната сума в размер на 268,80 лева; 4. Анекс за удължаване на срок от 19.04.2023г., с който е уговорено заплащането на такса за удължаване на срока за връщане на заемната сума в размер на 336,00 лева; 5. Анекс за удължаване на срок от 16.05.2023г., с който е уговорено заплащането на такса за удължаване на срока за връщане на заемната сума в размер на 336,00 лева; 6.

1

Анекс за удължаване на срок от 16.06.2023г., с който е уговорено заплащането на такса за удължаване на срока за връщане на заемната сума в размер на 336,00 лева; 7. Анекс за удължаване на срок от 11.07.2023г., с който е уговорено заплащането на такса за удължаване на срока за връщане на заемната сума в размер на 336,00 лева; 8. Анекс за удължаване на срок от 02.08.2023г., с който е уговорено заплащането на такса за удължаване на срока за връщане на заемната сума в размер на 134,40 лева; 9. Анекс за удължаване на срок от 21.08.2023г., с който е уговорено заплащането на такса за удължаване на срока за връщане на заемната сума в размер на 302,40 лева; 10.

Анекс за удължаване на срок от 20.09.2023г., с който е уговорено заплащането на такса за удължаване на срока за връщане на заемната сума в размер на 268,80 лева; 11. Анекс за удължаване на срок от 20.10.2023г., с който е уговорено заплащането на такса за удължаване на срока за връщане на заемната сума в размер на 302,40 лева; 12. Анекс за удължаване на срок от 20.11.2023г., с който е уговорено заплащането на такса за удължаване на срока за връщане на заемната сума в размер на 201,60 лева; 13. Анекс за удължаване на срок от 01.12.2023г., с който е уговорено заплащането на такса за удължаване на срока за връщане на заемната сума в размер на 268,80 лева; 14.

Анекс за удължаване на срок от 29.12.2023г., с който е уговорено заплащането на такса за удължаване на срока за връщане на заемната сума в размер на 336,00 лева; 15. Анекс за удължаване на срок от 02.02.2024г., с който е уговорено заплащането на такса за удължаване на срока за връщане на заемната сума в размер на 336,00 лева; 16. Анекс за удължаване на срок от 01.03.2024г., с който е уговорено заплащането на такса за удължаване на срока за връщане на заемната сума в размер на 302,40 лева.

Сочи се, че отношенията между страните попадат под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в това число и относно недействителността на договора, като между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Ищецът твърди, че за погасяване на задълженията си по Договор за кредит № * от 17.12.2022г. е заплатил на ответника сумата от общо 5 482,33 лева, от които 1400,00 лева представляват погасена главница по договора, а разликата от 4082,73 лева е сбор от платени такси за удължаване на срока за връщане на отпуснатия кредит. Клаузата за заплащане на „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“, е нищожна на основание чл.10а ,ал 1 ЗПК, тъй като Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на 2 кредита – чл10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните такси по процесния договор и анексите към него, по своето естество, представляват такси и услуги, свързани с управлението на кредита.

Сочи също, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.

Твърди, че когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения, като се позовава на решение № 452/25.06.2010г. по гр. д. №4277/2008г. на ВКС, IV г.о.

„понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност. В настоящият случай такава нееквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се предоставя по така уговорената „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“, съставлява допълнителна сума, която е в размер на почти 25% от общата сума на отпуснатия кредит, като по този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Твърди също, че уговорените такси са във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и справедливост и водят до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищеца като потребител /чл.143 ал.1 ЗЗП /, като счита, че подобна клауза е неясна и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, като посочената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.

Ищецът сочи, че основната цел на така уговорената клауза е да води до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още 25% от предоставената главница, само за срок от 30 дни, а в рамките на целия срок до погасяването на главницата е довело до увеличаване на задължението на кредитополучателя до четирикратния му размер. Освен това, ищецът счита, че уговорената „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“, е и нищожна поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. В настоящият случай, възнаграждението, което следва да се заплати по „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“ е следвало да бъде отразено в определения ГПР по договора.

Твърди, че посоченият процент на ГПР не отговаря на действително прилагания между страните, доколкото в него не фигурира възнаграждението по таксата, като сочи, че съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Посочва, че в §1, т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по 3 кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Таксата за удължаване срока е следвало да бъде включена в процента на ГПР, в който съгласно 19,ал.1 от ЗПК и § 1, т.1 от ДР на ЗПК, следва да включва „лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит“, като ищецът счита, че с възнаграждението по таксата се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, което е следвало, но не е било включено в процента на ГПР, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителността им.

Ищецът твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, и е недопустимо под формата на "такса" кредиторът да начислява други дължими от потребителя суми, различни от лихвата, в този смисъл цитира - (Решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т.о., ТК). В случая целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата (т.нар. скрита възнаградителна лихва), уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като по този начин кредиторът заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на годишния процент на разходите, респективно клаузата е нищожна по смисъла на чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Сочи също, че на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това, договорът за кредит е сключен в нарушение на императивни правни норми, поради което се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Поради недействителността на договора за кредит за него е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него – 1400,00 лева, а не на лихви и други разходи. Сочи, че разликата между заплатената сума от 5482,33 лева до дължимата от 1 400,00 лева в размер на 4082,73 лева, равняваща се на 2087,47 евро, е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от 4 ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на иска.