Решение № 5920 от 03.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5920 гр. София, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110168031 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „**********“ ЕАД срещу А. Ц. А., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. ********, с абон. № 135429, а именно: 2 040.78 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 31.07.2024 г. до окончателното плащане; 455.54 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 24.07.2024 г.; 35.44 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 31.07.2024 г. до окончателното плащане; 9.57 лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 24.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46887/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.

Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за имота, като собственикът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „*********“ ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който ответницата оспорва предявените искове. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия при твърдения, че в имота не се живее и уредите в него са свалени. Моли за отхвърляне на исковете.

1

Във възражението по чл. 414 ГПК А. твърди, че понякога ползва имота като адвокатска кантора, но същият се отоплява по друг начин, защото в него няма радиатори и топлинни уреди.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „*********“ ЕООД не изразява становище по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46887/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок, в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК и при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия; реално доставена топлинна енергия през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

В случая с Определение № 5825/03.02.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието през исковия период на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните за процесния имот.

Договорът съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**********“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Ответникът оспорва реалната доставка на топлинна енергия при твърдения, че през исковия период в имота не е имало радиатори и топлинни уреди. Относими към този въпрос са представените от третото лице – помагач главни отчети. Те съдържат подписи срещу констатациите за апартамент № 14, които не са оспорени от ответницата. В главния отчет от 08.05.2022 г. е отразено, че в имота има радиатор с уред № 8255, който е угаснал, и радиатор с уред № 25014 без достъп, а в главния отчет от 06.05.2023 г. не е отразено наличието на радиатори в имота. При това положение съдът намира за установено по делото, че през първия отчетен период, включен в исковия, в имота е имало отоплителни уреди – радиатори.

Не следва различен извод от представения от ответницата Протокол от 28.08.2022 г. На първо място, по делото липсват доказателства за това той да е бил представен пред третото лице – помагач, както твърди ответницата, а още по-малко – за датата на представянето му.

Освен това протоколът единствено обективира нейни твърдения за изгодни за нея факти – че 2 радиаторите в имота са демонтирани и затапени, които твърдения обаче подлежат на доказване по общия ред, а такова доказване в случая не е проведено. На последно място, дори и да се приеме, че този протокол е бил представен пред фирмата за дялово разпределение и че отразеното в него отговаря на действителността, то напълно корелира /предвид датата на съставяне на протокола/ с констатациите в главните отчети, от които е видно, че радиатори в имота не е имало само през втория отчетен период. Предвид изложеното съдът намира за доказано наличието на основание за разпределяне и начисляване на топлинна енергия за отопление на процесния апартамент за първия отчетен период не на база реален отчет, какъвто е принципът, а по реда на чл. 144, ал. 6 ЗЕ вр. чл. 70, ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на претендираната цена, включително за доказване на правилното отчитане, разпределение и остойностяване на доставената топлинна енергия през процесния период, са представени писмени доказателства от дружеството, извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия, сред които са и изравнителните сметки, както и е прието заключението на съдебнотехническата експертиза.

Заключението на вещото лице Т. съдът кредитира като обективно, компетентно и обосновано. В съответствие с изричните указания на съда вещото лице е проверило всички намиращи се както при ищеца, така и при третото лице – помагач, документи, относими към поставените му задачи. Същевременно ответницата не представя по делото, нито сочи като намиращи се при трето лице, други документи, чиято проверка да е необходима на вещото лице за отговор на задачите. Ето защо съдът счита, че заключението е изготвено въз основа на всички относими документи, които вещото лице е интерпретирало с прилагане на специалните му знания от областта на топлотехниката, за да отговори на поставените му задачи. От заключението се изяснява, че за периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Топломерът в абонатната станция до 21.09.2021 г. е бил без установена метрологична изправност, което в случая е без значение, защото периодът от началото на исковия период до посочената дата е летен, а абонатът не ползва топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, поради което за този период не са му начислявани никакви суми. След това е монтиран нов топломер, който освен това е преминал метрологични проверки със заключение за съответствие. Остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение „*********“ ЕООД. За процесния период е осигурен достъп до имота за проверка и отчет.

Според главните отчети и изравнителните сметки за периода 2021 г./2022 г. в имота има 1 бр. радиатор с ИРРО № 8255 с изгаснал дисплей, 1 бр. радиатор с ИРРО № 25014, до който няма достъп, и 1 бр. радиатор без ИРРО, като за всички отоплителни тела е начислявана служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата като за отоплителни тела без уреди, а изчисленията са правилно извършени. За периода 2022 г./2023 г. всички 3 отоплителни тела в имота са демонтирани, като абонатът не ползва топлинна енергия за отопление на имот. Топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в имота не се ползва, а има монтиран електрически бойлер. Начислявана е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като тя е била изчислена по нормативно установена формула и е разпределена между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, а изчисленията са правилно извършени. Вещото лице Т. дава заключение, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.

Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, което корелира напълно с представените от фирмата за дялово разпределение писмени доказателства, съдът намира за доказано, че в процесния имот е доставяна през първия отчетен период топлинна енергия за отопление на имота, а наред с това се дължи и заплащане за целия исков период на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Следователно ответницата дължи на ищеца заплащане на цената на доставената през процесния период в имота й топлинна енергия, формирана от два компонента – от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и от топлинната енергия за отопление на имот. Нейната обща стойност се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза и възлиза на сумата от 2 106.17 лв., която надхвърля претендираната с исковата молба сума.

Ответницата не твърди и не доказва плащане на задължението, поради което искът за цената на доставената топлинна енергия е изцяло основателен, като върху главницата тя дължи и законната лихва за периода от 31.07.2024 г. до окончателното плащане.

Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия предпоставя наличие на главно задължение и забава в плащането му. В случая е установено наличието на главен дълг в претендирания размер.

По отношение на забавата в плащането му съдът намира следното: Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.

1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. В случая ответницата е изпаднала в забава в плащането на задължението предвид липсата на извършено плащане в уговорения срок. Началото на забавата е 15.09.2022 г. за главницата за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. и 15.09.2023 г. за главницата за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2023 г., тъй 4 като съобщенията към фактури са съответно от 31.07.2022 г. и от 31.07.2023 г. Размера на дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 24.07.2024 г. съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на сумата от 686.16 лв., която надвишава претендирания с исковата молба размер на вземането, поради което произнасянето на съда следва да се ограничи до него. Следователно искът за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия е изцяло основателен.