Решение № 2419 от 13.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2419 гр. София, 13.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна Магделинова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20241100112618 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.

79 от ЗЗД от П. Л. Г., ЕГН **********срещу Т. А. А., ЕГН **********, за установяване по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 150 000 лева, представляваща последна изравнителна вноска, съгласно чл. 3, ал.1, б. „Г" от споразумение от 07.03.2017 г. с нотариално удостоверяване на подписите рег. № 408/07.03.2017 г., извършено от нотариус И.Р., представляваща задължение за разсрочено плащане на получена сума по договори за паричен заем от 03.02.2012г. ведно със законната лихва от 08.03.2024г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 12643/24.04.2024г. по чл. 417 ГПК по ч.гр.д 14010/2024г. по описа на СРС, 73-ти състав.

В исковата молба са изложени съображения, че между страните е подписано споразумение в чл. 3 на което се съдържа признание от страна на ответника, че дължи сума в общ размер от 450 000 лева, като се е задължил да го изплати разсрочено. Последната вноска в размер на 150 000 лева ответникът се задължил да заплати на ищеца в срок до 01.03.2019г. съгласно буква „Г" на чл. 3 от същото споразумение. Въпреки договореното и проведените разговори между страните, ответникът не изпълнил 1 задължението си за плащане на сумата.

С оглед поведението на ответника ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д 14010/2024 г. по описа на СРС, 73-ти състав, по което е издадена заповед по чл.417 от ГПК, срещу която ответникът подал възражение.

Ответникът Т. А. А. в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на иска. Излага съображения за погасяване по давност на процесното вземане. Твърди, че падежът по дълга е на дата 01.03.2019 год., а заявлението по чл. 417 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 14010/2024 година по описа на Софийски Районен Съд, 73 състав, е постъпило в СРС на 08.03.2024 год. с вх. № 78100, тоест след повече от пет години.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е безспорно и от представените писмени доказателства се установява подписването на споразумение към договор за заем от 03.02.2012г. и към договор за заем от 03.02.2012г., с което ответникът признава, че дължи на ищеца сумата от 450 000 лв. Страните се съгласяват задължението да бъде погасено разсрочено, като в срок до 01.03.2019г. ответникът се задължава да заплати последната вноска в размер на 150 000лева.

Не е спорно и от приложения към споразумението протокол се установява, че ответникът е изпълнил задълженията си за плащане на договорените разсрочени вноски, като е останала неплатена последна вноска в размер на 150 000лева. В тежест на ответника е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил задължението си, но доказателства в тази връзка не са представени, поради което следва да се направи извод, че дължи процесната последна вноска по споразумението.

По възражението за погасяване по давност на процесното вземане , съдът приема следното:

Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съдът приема, че 2 процесното вземане попада в обхвата на посочената разпоредба, тъй като не попада в изключенията, регламентирани в чл.111 от ЗЗД. Според чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая се установява, че процесното вземане е изискуемо след изтичане на договорения падеж- 01.03.2019г. Установява се, че ищецът е предприел процесуални действия по събиране на вземането си с подаване на заявление по чл.417 от ГПК. От отбелязването върху същото е видно, че е подадено на 29.02.2024г. с товарителница №20221504.

Ответникът оспорва представената в заповедното производство товарителница по отношение посочената в нея дата. В тази връзка е открито производство по чл.193 от ГПК и е допусната съдебно –техническа експертиза, по която е направено заключение, че товарителница №20221504 не е регистрирана в пощенската мрежа на куриерска фирма ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР ЕООД, не присъства и като архив в системата и съответно не е доставена от куриер на сочената фирма ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР ЕООД. В система липсват пратки с номера от 20221496 до 20221514 включително и такива пратки не са обслужени от изследваната система и съответно куриерска фирма.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и обосновано и въз основа на него следва да се направи извод, че оспорването датата на товарителницата е доказано и е опровергана доказателствената й стойност относно посочената дата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че същото е подадено в СРС с вх.№78150 на 08.03.2024г.

Както е посочено по горе, процесното вземане е изискуемо, считано от 02.03.2019г., а общият давностен срок изтича на 02.03.2024г. При преценка основателността на възражението за погасяване вземането по давност следва да се вземе предвид, че със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. давността за вземанията е спряна за времето от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. Следователно давността за процесното вземане, която би изтекла на 02.03.2024г., при приложението на посочения закон изтича 65 дни по-късно, тъй като при спирането на давностния срок течението на давността временно се преустановява поради настъпването на определени от закона 3 обстоятелства. За разлика от прекъсването, при което изтеклото време се заличава и давността започва да тече отначало, при спирането изтеклото време се запазва и след отпадане на причината за спиране, срокът продължава да тече оттам, докъдето е стигнал.

Следователно давностният срок за погасяване на процесното вземане би изтекъл 65 дни след 02.03.2024г., но от доказателствата по делото се установява, че на 08.03.2024г. е подадено заявление за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, с което е прекъснат давностният срок на основание чл.116, ал.1, б.“б“ от ЗЗД, тъй като съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.

Предвид изложеното възражението за погасяване на процесното вземане по давност е неоснователно, като предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Поради изложеното и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените разноски в двете производства.

Искът е уважен до пълния предявен размер, поради което следва да се присъдят направените разноски в пълен размер.

Представен е списък по чл.80 от ГПК, с който се претендират разноски в заповедното производство в размер на 3000,00лева държавна такса и 3500,00лева адвокатско възнаграждение, а в исковото 3000лева държавна такса и 3530лева адвокатско възнаграждение.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по чл.78, ал.5 ГПК, което е неоснователно, тъй като при материален интерес 150 000лева договореният и платен адвокатски хонорар не превишава предвидените в Наредба №1/2004г размери, а именно 10 650лева, които служат като ориентир за определяне възнагражденията на процесуалните представители. Освен това посоченият размер е обоснован с оглед фактическата и правна сложност на делото.

4

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Л. Г., ЕГН

**********, срещу Т. А. А., ЕГН **********, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, че Т. А. А., ЕГН ********** дължи на П. Л. Г., ЕГН ********** сумата от 150 000 лева с равностойност 76 693,78 евро, представляваща дължима последна изравнителна вноска, съгласно чл. 3, ал.1, б. „Г" от споразумение от 07.03.2017 г. с нотариално удостоверяване на подписите рег. № 408/07.03.2017 г., извършено от нотариус И.Р., представляваща задължение за разсрочено плащане на получена сума по договори за паричен заем от 03.02.2012г., ведно със законната лихва от 08.03.2024г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 12643/24.04.2024 г. по чл. 417 ГПК по ч.гр.д 14010/2024 г. по описа на СРС, 73-ти състав.

ОСЪЖДА Т. А. А., ЕГН ********** да заплати на П. Л. Г., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в исковото и заповедното производство разноски в размер на 13 030, 00лева с равностойност от 6662,13евро.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5