Решение № 73 от 19.04.2024, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Свиленград, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20235620100709 по описа за 2023 година

Производството е образувано по установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД, и чл.342 от ТЗ.

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК 130460283, (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), иска от съда да признае за установено по отношение на ответника Р. Е. В., с ЕГН **********, съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 508/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно сумата от общо 754,07 лв., включваща: сумата 103,96 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за потребление на предоставени мобилни услуги за периода от 05.05.2021г. до 04.09.2021г., сумата 343,72 лв., представляваща неустойка за едностранно прекратяване на договора по вина на потребителя, дължими по Договор за мобилни услуги № 623741931 от 30.09.2020г. и Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 048997173, сумата 58,36 лв.

- неплатени лизингови вноски за периода от 05.05.2021г. до 04.09.2021г. и сумата 248,03 лв.

- предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 05.09.2021г. до 24.01.2023г., дължими по Договор за лизинг на мобилно устройство от 24.02.2021г., ведно със законната лихва върху общата сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.07.2023г. до пълното й погасяване. Претендира съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото исково и в заповедното производство.

Ищецът твърди, че между него и ответника били сключени Договор за мобилни услуги № 623741931 от 30.09.2020г., Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 048997173 и Договор за лизинг на мобилно устройство от 24.02.2021г. По Договора за мобилни услуги № 623741931 от 30.09.2020г. и Допълнителното споразумение към договор за мобилни услуги № 048997173 се предоставяли услуги за мобилен номер ***, за който не били платени абонаментни такси за периода от 05.05.2021г. до 04.09.2021г. в размер на 103,96 лв. По Договора за лизинг на мобилно устройство от 24.02.2021г. на ответника било предоставено устройство HUAWEI P40 lite 128GB Dual Blak, за което ответникът дължал лизингови вноски в общ размер на 306,39 лв, от които 58,36 лв.

- неплатени лизингови вноски за периода от 05.05.2021г. до 04.09.2021г. и 248,03 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 05.09.2021г. до 24.01.2023г.

1

Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, договорите били прекратени и била начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 343,72 лева, на основание т.2, р. IV от Допълнителното споразумение към договор за мобилни услуги № 048997173.

За задълженията на ответника по горепосочените договори, ищецът издал в периода м. юни 2021г. – м. октомври 2021г. следните фактури: фактура № **********/ 05.06.2021г., фактура № 7322202718/ 05.07.2021г., фактура № 7323518381/ 05.08.2021г., фактура № 7324951619/ 05.09.2021г. и фактура № 7324951619/ 05.09.2021г. и фактура № 7326245762/ 05.10.2021г.

За събиране на вземанията си ищецът подал в Районен съд — Свиленград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Въз основа на заявлението било образувано ч. гр. дело № 508/2023 година по описа на съда и издадена Заповед за изпълнение срещу ответника, връчена му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради това, ищецът имал правен интерес да сезира съда с настоящите установителни искове.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, с който се признават предявените искове по основание и по размер.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните, и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 508/2023 г. по описа на РС-Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 210/10.08.2023 г. за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК, за заплащане от ответника на сумата 754,07 лв., включваща: сумата 103,96 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за потребление на предоставени мобилни услуги за периода от 05.05.2021г. до 04.09.2021г. и сумата 343,72 лв., представляваща неустойка за едностранно прекратяване на договора по вина на потребителя, дължими по Договор за мобилни услуги № 623741931 от 30.09.2020г. и Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 048997173; сумата 58,36 лв. - неплатени лизингови вноски за периода от 05.05.2021г. до 04.09.2021г. и сумата 248,03 лв. - предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 05.09.2021г. до 24.01.2023г., дължими по Договор за лизинг на мобилно устройство от 24.02.2021г.; ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.07.2023г. до пълното й погасяване, както и съдебни разноски, включващи сумата 25,00 лв. - за държавна такса и сумата 480,00 лв. – за адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, в изпълнение на дадените му от съда указания, ищецът е предявил иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземането си, в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 от ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. В случая е налице посочената идентичност от субективна страна, тъй като исковете са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение п о чл.410 от ГПК, срещу ответник – длъжник по заповедта. От обективна страна също е налице идентичност – предмет на предявените установителни искове са вземанията, за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК.

Представен е Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897326268, сключен на 30.09.2020 година между „Теленор България” ЕАД, като „оператор“, и Р. Е. В. , като „потребител“. Видно от договора операторът се е задължил да предоставя на 2 потребителя мобилни услуги за посочения телефонен номер, при абонаментен план „Тотал +“ и месечен абонамент в размер на 23,99 лв., за срок от 24 месеца – до 30.09.2020г., респ. потребителят е поел задължение да заплаща месечната абонаментна такса.

Представено е и Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги с предпочетен номер 359897326268, сключено на 24.02.2021 година между „Теленор България” ЕАД, като „оператор“, и Р. Е. В. , като „потребител“. Със споразумението са променени параметрите на договора, като е договорен и по-висок месечен абонамент за първоначалния срок на договора – 34,99 лв. Страните са се договорили и, че при подписването на допълнителното споразумение потребителят получава мобилен апарат/устройство марка HUAWEI P40 lite 128GB Dual Blak, срещу лизингова цена с абонаментния план – 350,16 лв., при стандартна цена на устройството (без абонамент) 699,90 лв., т.е. с отстъпка от стандартната цена – 349,74 лв.

Представен е и сключен между страните Договора за лизинг от 24.02.2021г., видно от който ищецът, като „лизингодател“, е предостави на ответника, като „лизингополучател“, мобилно устройство марка HUAWEI P40 lite 128GB Dual Blak на промоционална цена в размер на 350,16 лв. с ДДС, платима на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка в размер на 14,59 лв., съгласно обективиран в договора погасителен план. Съгласно чл.4 от договора за лизинг, с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба.

Представени са и Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти на „Теленор България“ ЕАД от 30.09.2020г., подписана от абоната Р.

Е. В., Декларация – съгласие от 30.09.2020г. и Декларация – съгласие от 24.02.2021г., също подписани от него, видно от която ответникът е получил екземпляр от приложимите към договорите Общи условия, подписан от представител на дружеството, приема и е съгласен с Общите условия.

По делото е приложен препис от Общите условия на договор за лизинг, а в заповедното производство – и Общите условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги, които по съгласие на страните са част от поетите задължения по възникналите между тях договорни правоотношения. Приемането на Общите условия е обективирано в подписаните от ищеца декларации – съгласие. Така, изявлението на потребителя представлява писменото приемане на условията към договора, които стават неразделна част от неговото съдържание.

Представените договор за мобилни услуги и допълнително споразумение към него съдържат клауза, съгласно която, „В случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока, посочен в настоящия раздел по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по този договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а) неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти.

Месечният абонамент, приложим за нуждети на начисляване на неустойката, е най-високият според условията на плана. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти; и б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройствата (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.“.

Към доказателствения материал по делото са приобщени следните фактури: 1/.

3

Фактура № **********/ 05.06.2021г., издадена за отчетен период 05/05/2021-04/06/2021г., включваща задължения за месечна абонаментна такса, разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, и вноска лизинг, които са в общ размер на 54,44 лв. с вкл. ДДС. Във фактурата е посочено, че дължимата сума е платима в срок 20.06.2021 г., като в детайлизираната справка към фактурата е видно и всяка една от начислените във фактурата суми; 2/. Фактура № 7322202718/ 05.07.2021г., издадена за отчетен период 05/06/202104/07/2021г., включваща идентични като от предходния период задължения, както и задълженията от предходния период (54,44 лв.), които са в общ размер на 110,57 лв. с вкл.

ДДС. Във фактурата е посочено, че дължимата сума е платима в срок 20.07.2021 г., като в детайлизираната справка към фактурата е видно и всяка една от начислените във фактурата суми; 3/. Фактура № 7323518381/ 05.08.2021г., издадена за отчетен период 05/07/202104/08/2021г., включваща задължения за месечна абонаментна такса и вноска лизинг (без суми за разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги), както и задълженията от предходния период (110,57 лв.), които са в общ размер на 160,15 лв. с вкл. ДДС. Във фактурата е посочено, че дължимата сума е платима в срок 20.08.2021 г., като в детайлизираната справка към фактурата е видно и всяка една от начислените във фактурата суми. 4/. Фактура № 7324951619/ 05.09.2021г., издадена за отчетен период 05/08/202104/08/2021г., включваща задължения за месечна абонаментна такса, вноска лизинг (без суми за разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги), задълженията от предходния период (160,15 лв.), които са в общ размер на 162,32 лв. с вкл. ДДС. Във фактурата е посочено, че дължимата сума е платима в срок 20.09.2021 г. 5/. Фактура № 7326245762/ 05.10.2021г., издадена за отчетен период 05/09/2021-04/10/2021г., включваща задължения за месечна абонаментна такса, вноска лизинг (без суми за разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги), неустойки за предсрочно прекратяване (343,72 лв.), както и задълженията от предходния период (162,32 лв.), които са в общ размер на 754,07 лв. с вкл.