Решение № 493 от 28.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20255300500982 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението Д. Д. У. ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника адв.И. С. от ПАК срещу разпореждане обективирано в съобщение изх. №2653/14.02.2025г. за начислени разноски по изпълнително дело № 20238290400275 съставено от ЧСИ З. Д., рег.№ ***, район на действие ОС Пловдив за такса по т.26 тарифата по ТТРЗЧСИ в полза на частния съдебен изпълнител в размер на 2 403,76 лева с ДДС.

В жалбата се поддържа, че акта на ЧСИ за определяне на разноски е неправилно и незаконосъобразно определен, защото дължимите суми за издръжка от 12 300 лева , но в съдебно заседание по НОХД № 6336/24г. на РС Пловдив, първи наказателен състав. Като се сочи, че плащането е доброволно и съдебния изпълнител не е събрал никаква сума по изпълнението. Сочи се още, че през лятото на 2024г. длъжникът е платил публичните си задължения към държавата в НАП. Иска се частичната отмяна на разноските и редуцирането им до минимален размер.

Въззиваемият взискател И. И. У., майка и законен представител на А. Д.

1

У., чрез пълномощника адв.М. Г. не взема становище по делото.

Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.

ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 и е допустима, като разгледана по същество е частично основателна.

Изпълнителното дело е образувано на 15.08.2023г. по молба на взискателят И. И. У., майка и законен представител на А. Д. У., чрез пълномощника адв.М. Г. по представен изпълнителен лист от 1.8.2023г., издаден въз основа на решение № 3470/15.11.2016г. по гр.д.№ 12565/16г. на РС Пловдив, с която е разпоредено длъжника Д. Д. У. да плати на дъщеря си А.

Д. У., чрез И. И. У., майка и законен представител на детето издръжка от 150 лева месечно, считано от 15.11.2016г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва.

С разпореждане на ЧСИ З. Д. от 11.10.2023г. на основание чл.458 ГПК държавата е приета за присъединен взискател, за съобщеното с удостоверението вземане, за което вземане е наредено да се уведомят страните по делото. Задълженията са посочени в удостоверение за наличие на задължения издадено от ТД на НАП Пловдив от 21.08.2023г. за задължения от общо 896,70 лева главница и лихви за дължимо ДОО и общо 309,82 лева за вземания за здравно осигуряване и вноски в универсален пенсионен фонд. По отношение на това вземане по изпълнителното дело няма данни да е доведено до знанието на длъжника, като му се съобщи в покана за доброволно изпълнение или друго съобщение. По-късно с ново удостоверение за наличие или липса на задължения издадено от ТД на НАП Пловдив от 06.01.2025г. се сочи че Д. Д. У. вече няма задължения към държавата.

С присъда №223/17.12.2024г. по нохд № 6336/24г. на РС Пловдив Д. Д.

У. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.183 от НК, в това че за периода 15.02.2017г. до 15.12.2023г. не е плащал издръжка за дъщеря си А. в размер на 82 месечни вноски по 150 лева общо 12 300 лева, като до постановяване на присъдата длъжникът е изпълнил задължението си, поради 2 което на основание чл.183 ал.3 от НК съдът не го наказва. С молба от 29.01.2025г. взискателя, чрез пълномощника адв.Г. съобщава на ЧСИ Д., че са платени дължимите суми за издръжка 82 месечни вноски по 150 лева. Заявява, че не претендира лихвите върху главниците. Моли да се прекрати изпълнителното дело.

Жалбата в частта относно определения размер от 2 403,76 лева. на дължимата такса по т.26 тарифата по ТТРЗЧСИ е частично основателна.

Независимо, че дължимата главница от 12 300 лева по вземането по изпълнителния лист за издръжка е платено доброволно по нохд № 6336/24г. на РС Пловдив, то се дължи такса по т.26 тарифата по ТТРЗЧСИ. В тази насока на мисли е решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК - Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Такъв е и настоящия казус и затова върху сумата от 12 300 лева се дължи такса по т.26 тарифата по ТТРЗЧСИ.

Не се дължи такса по т.26 тарифата по ТТРЗЧСИ за лихвите върху това вземане за издръжка, защото те не са събрани по това изпълнително дело и взискателят се е отказал да ги търси. Тоест за тази сума съдебният изпълнител е десезиран и такса за тази сума той не може да събира.

Не се дължи такса по т.26 тарифата по ТТРЗЧСИ за сумата от 500 лева за платен адвокатски хонорар от взискателя на пълномощника му. В тази насока на мисли е решение №284 от 18.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2594/2022 г., IV г. о., ГК - Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79 ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. Авансовите такси според т.4 от забележките към чл. 26 ТТРЗЧСИ не се включват в размера на паричното вземане по см. на разпоредбата. Такова е само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство. Ето защо върху 3 сумата от 500 лева не се дължи такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Не се дължи такса по т.26 тарифата по ТТРЗЧСИ и за сумата дължима към държавата по представеното удостоверение за наличие на задължения издадено от ТД на НАП Пловдив. Това е така, защото за сумата от общо 1 206,52 лв. посочени в удостоверението, по късно е представено ново удостоверение за наличие или липса на задължения издадено от ТД на НАП Пловдив от 06.01.2025г., в което се сочи че Д. Д. У. вече няма задължения към държавата. Тези публични държавни вземания обаче не са събрани от ЧСИ в рамките на изпълнителното дело. Нещо повече, за тези задължения и тяхното присъединяване към изпълнителното дело не е изпратено дори едно съобщение до длъжника, нито ПДИ. В тази насока на мисли е решение № 60183 от 22.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1452/2021 г., IV г. о., ГК Начисляването на пропорционална такса по т. 26, заб. 3 ТТРЗЧСИ върху постъпилите суми при присъединяване на взискател се събира само от съдебния изпълнител, събрал сумата на присъединения взискател, т. е. при липсата на принос от частния съдебен изпълнител за погасяване на дълга към присъединен кредитор по образуваното пред него изпълнително дело не се дължи такса по т. 26, заб. 3 от ТТРЗЧСИ. Точно такъв е и настоящия казус. По изпълнителното дело изобщо не е ясно кой и кога е погасил публичните задължения на длъжника Д. У. и дали изобщо са платени или са погасени по давност.

Тоест в крайна сметка по това изпълнително дело се дължи такса по т.26 б. «г» тарифата по ТТРЗЧСИ само за сумата 12 300 лева. Тоест дължи се такса от 958 лева, без ДДС. Ако са налице условия на данъчно задължено лице частен съдебен изпълнител по ЗДДС за начисляване на ДДС, то същото следва да си го начисли върху тази сума по предвидинения в закона начин, но съдът такива правомощия и задължения по ЗДДС няма. Ето защо до тази сума следва да се редуцира определената от ЧСИ сума от 2 403,76 лева такса по т.26 от тарифата по ТТРЗЧСИ до 958 лева, без ДДС.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

И З М Е Н Я разпореждане обективирано в съобщение изх.

№2653/14.02.2025г. за начислени разноски по изпълнително дело № 4

20238290400275 съставено от ЧСИ З. Д., рег.№ ***, район на действие ОС Пловдив като НАМАЛЯВА разноските за длъжника Д. Д. У. ЕГН ********** от ***, които същия следва да плати за такса по т.26 тарифата по ТТРЗЧСИ в полза на частния съдебен изпълнител от 2 403,76 лева с ДДС на 958 лева без ДДС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5