Определение № 199 от 19.05.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 199 гр. К., 19.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно частно гражданско дело № 20265100500120 по описа за 2026 година

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК.

С определение № 194/13.02.2026 г., постановено по гр.д. № 955/2025 г. по описа на РС – К., е оставе н а без уважение молба с вх. № 13576 от 05.12.2025 г. от процесуалният представител на „А.“ АД, ЕИК *, за изменение н а решение № 505 от 08.11.2025 г. , постановено по гр.д. № 955/2025 г. по описа на РС-К., в частта за присъдените разноски.

Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбодател „А.“ АД – гр.С., който го обжалва чрез своя процесуален представител - адв. В. Б-К., като неправилно поради нарушение на материалния закон. В жалбата се сочи, че разноските в полза на дружеството следвало да бъдат определени в пълен размер, тъй като ответникът е станал причина за предявяване на иска, който бил уважен изцяло. Сочи се също така, че насрещната страна не е направила мотивирано възражение за прекомерност. Счита, че неправилно е присъдено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника, тъй като предявеният иск бил уважен изцяло. Застъпва становището, че при предявени искове при условията на евентуалност, отговорността за разноски се определяла от изхода на евентуалния иск, а разноски по всеки от исковете се дължали при кумулативно съединяване на исковете и прекратяване на производството по 1 делото по един от тях. В настоящия процес защитеното благо с главния иск било идентично с интереса, защитен с евентуалния иск, на което основание с оглед на уважаването на евентуалния иск и по аргумент от чл.72, ал.1 от ГПК на ответника не се следвали разноски за отхвърления главен иск. В случай, че съдът приеме, че възнаграждение се следва на процесуалния представител на насрещната страна, то прави искане същото да бъде намалено.

Възнагражденията, предвидени в наредбата по ЗПП, били значително в понисък размер от тези в наредбата по ЗА за един и същи вид работа. Моли съда да отмени обжалваното определение като присъди на „А.“ АД допълнително разноски в производството в размер на 300 лв. (153.39 евро), като на процесуалния представител на насрещната страна да не се присъжда възнаграждение, респ. същото да бъде намалено.

Ответникът по частната жалба адв. Л. К. Б., е представила отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК, с който оспорва частната жалба като неоснователна. В отговора са излагат съображения, че съдът правилно счел, че делото е с ниска степен на фактическа и правна сложност, поради което съгласно съдебната практика, която е формирана след постановяване на Решение по дело С-438/2022 г. на СЕС, посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения служат само за ориентир при служебното определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда, като определящи са действителната фактическа и правна сложност на делото, както и действително извършената работа от процесуалните представители. В случая по делото, извън исковата молба от процесуалния представител на ищеца, била депозирана само една молба по хода на делото, в която били изложени и съображения по същество на спора, което показвало необходимото минимално количество работа по този тип дела. Съобразявайки тези факти, както и размерът на осъдителния иск, съдът правилно счел, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение за ищеца възлиза на не повече от 300 лева, като в действителност дори този размер бил прекомерен. Съгласно практиката на ВКС уважаването единствено на евентуален иск не представлявало пълен успех за ищеца, а разноските следвало да се присъдят съразмерно, като се отчита реалният успех на ответника. Счита, че адвокатското възнаграждение на ответника следвало да бъде присъдено съразмерно на отхвърления главен иск, като се отчита приносът на защитата по въпроса за нищожност на договора, която е довела до отхвърляне на 2 главния иск. Моли съда да остави без уважение частната жалба Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:

Въззивната частна жалба е допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, по същество разгледана е основателна.

Гр.д. № 995/2025 г. по описа на РС - К. е било образувано по предявени евентуално съединени искове за осъждане на ответницата К. И. М. да заплати на ищеца „А.“ АД – гр.С., сумата от 1987.64 лв., представляваща част от дължима главница по договор за кредит в размер на 3161.40 лв. Главният иск е предявен на основание чл.79 от ЗЗД, а евентуалният на основание чл.55 от ЗЗД, във вр. с чл.23 от ЗПК, поради нищожност на договора за кредит.

По делото ответницата е била представлявана от адв. Л. К. Б. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. С отговора на исковата молба е било направено възражение за нищожност на договора да кредит. Също така е направено възражение да не се присъждат разноски на ищеца предвид и т.96 на решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС.

С решение № 505/08.11.2025 г. по гр.д. № 955/2025 г. по описа на РС-К. , на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, К. И. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. О., община К., ул. „П.“ *, е осъдена да заплати на „А.“ АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.”, ул. „С.” № * „С. С.“, ет* представлявано от изпълнителния директор С.А., чрез упълномощения адвокат В. Б., на основание чл.23 ЗПК, сума в размер на 1987,64 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2025 г. до окончателното плащане, по недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК Договор за потребителски кредит № 764062 от 20.01.2025 г.

Със същото решение на основание чл.78, ал. 1 от ГПК К. И. М. е осъдена да заплати на „А.“ АД - гр. С., направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 79,50 лева и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Също така на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, „А.“ АД - гр. С. е осъдено да заплати на адв. Л. К. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева по възражението за недействителност на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, договор за потребителски кредит № 764062 3 от 20.01.2025 г.

С исковата молба са били предявени два иска в условията на евентуалност, като в петитума е формулирано искане за осъждане ответницата да заплати дължимата сума на основание договор за кредит съгласно чл.79 от ЗЗД, а в случай, че договорът за кредит бъде признат за нищожен на основание чл.55 от ЗЗД, във вр. с чл.23 от ЗЗП. Първоинстанционният съд е намерил главния иск за неоснователен, но с решението си не се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив, каквото е следвало да стори, а се е произнесъл единствено по евентуалния иск. В този случай цялата претенция на ищеца е била уважена и на същия следва да се присъдят разноски в пълен размер.

Също така разноските на ищеца не следва да бъдат намалявани на основание чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като не е направено такова възражение. Що се отнася до възражението, направено с отговора на исковата молба, то не е такова по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност, тъй като не са изложени доводи в тази насока. Ответницата е направила искане да не се присъждат изобщо разноски на ищеца предвид соченото решение на СЕС, което не може да се квалифицира като възражение за прекомерност на разноските на насрещна страна. Затова на ищеца следва да се присъди пълния размер на сторените разноски или допълнително 153,39 евро (300 лв.), представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.

По отношение на разноските на ответницата, респ. на адвокатското възнаграждение на адв. Л. К. Б. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, то такива не се следват. Това е така, защото при евентуално съединени искове отговорността за разноските се разрешава с оглед изхода на разгледания иск, а в случая той е неблагоприятен за ответника, поради което същият няма право на разноски. Поради това следва да бъде отменено решението, в частта, с която на на адв. Л. К. Б. са присъдени разноски в размер на 200 лева.

Ето защо и на основание чл.278, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 194/13.02.2026 г., постановено по гр.д. № 4

955/2025 г. по описа на РС – К., вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 505/08.11.2025 г. по гр.д. № 955/2025 по описа на РС – К., в частта за разноските, КАКТО СЛЕДВА:

ОСЪЖДА К. И. М., с постоянен адрес с. О., община К., ул. „П.“ *, С ЕГН **********, да заплати на „А.“ АД - гр. С., район „Л.”, ул. „С.” № * „С.

С.“, ет. *, с ЕИК *, допълнително 153.39 евро (300 лв.) разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

ОТМЕНЯ решение № 505/08.11.2025 г. по гр.д. № 955/2025 по описа на РС – К., в частта, с която „А.“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.”, ул. „С.” № * „С. С.“, ет* представлявано от изпълнителния директор С.А., е осъдено да заплати на адв. Л. К. Б.-САК адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева по възражението за недействителност на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК Договор за потребителски кредит № 764062 от 20.01.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5