Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 367 от 27.08.2025, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно частно гражданско дело 416/2025
Вид
Определение № 367
Подписан
27.08.2025
В сила
27.08.2025
Състав
Тоничка Димитрова Кисьова, Ивайло Стефанов Стефанов, Полина Петрова Бешкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367 гр. Смолян, 27.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20255400500416 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274, вр. с чл. 248, ал. 3, вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Д. С., подадена чрез адвокат В. Р., против Определение № 585/12.06.2025г., по гр. д. № 1449/2024г. по описа на РС – Смолян, с което е оставена без уважение молбата й за допълване на Определение № 148/13.02.2025г., с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна, както и произнасяне по същество в насока осъждане на ищеца да заплати на С. направените разноски по делото.

Твърди се, че погрешно районният съд бил приел, че разноските не са поискани своевременно и това е следвало да стане с писмения отговор. Счита, че краен момент за претендиране на разноски, е приключването на устните състезания. В ГПК не бил установен краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следвало да бъде предявено. Страните били длъжни да изчерпат всички процесуални искания до приключване на устните състезания, като в същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за извършени разноски.

Акцентира се над обстоятелството, че при отказ от иска - заявен от ищеца след подаване на отговора на исковата молба, но преди провеждане на откритото заседание, е налице прекратяване на производството по причина, която не е пряко свързана е процесуалното поведение на ответника. При отказ от иска препис от молбата не се връчва на ответника, тъй като не се изисква съгласието му за прекратяване на производството.

Предвид прекратяването на производството в закрито заседание, то страната не е имала възможност да заяви претенция за присъждане на разноски, нито да представи доказателства за извършването им. За приключване на производството узнали при получаването на препис 1 от определението за прекратяване.

В частната си жалба заключава, че разноските по правило се претендират в края на делото и именно тогава, при приключване на устните състезания, адвокатът бил длъжен да представи договор за правна защита и съдействие, независимо дали е сключен преди депозиране на отговора по чл. 131 ГПК, по време на депозирането му или след това.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по частната жалба.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното: частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 248, ал. 3 ГПК, същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 1449/2024 г. е образувано пред Районен съд – Смолян по иск от А. Д. срещу Д. С. с правно основание чл. 131, ал. 1, ал. 2 и чл. 132, ал.1, т. 1 СК, за лишаване от родителски права на последната.

С молба, вх. № 1289/11.02.2025г., на основание чл. 233 ГПК, ищецът Д. направил отказ от предявения иск по същото дело.

С Определение рег.№ 148/13.02.2025г., в закрито заседание, предвид постъпилата молба, РС – Смолян прекратил производството по гр. д. № 1449/2024г.

С молба, вх. № 1676/21.02.2025г., Д. Ст. поискала от РС - Смолян, на основание чл.

248, ал. 1 ГПК – допълване на Определение рег. № 148/13.02.2025г., с присъждане на сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Представен е списък на разноските на основание чл. 80 ГПК.

С Определение рег. № 585/12.06.2025г., РС – Смолян оставил без уважение молбата за допълване на Определение рег. № 148/13.05.2025г. Срещу това определение, е депозирана частна жалба, вх. № 5492/23.06.2025г., която е послужила като основание за образуване на настоящото производство.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, но по същество неправилно.

За да постанови обжалваното определение, РС – Смолян приел, че за да се присъдят разноски в полза на ответника, следва да са налице предпоставките: прекратяване на производството, доказателства за направени разноски от ответника и своевременно направено искане от ответника за присъждането им. В подадения отговор на исковата молба по разглежданото производство, от ответницата С. не е направено искане за присъждане на разноски, нито е представено доказателство за заплащане на адвокатско възнаграждение. РС – Смолян счел, че само ако искането за присъждане на разноски е направено своевременно в писмения отговор и към него са представени доказателства за това, то може да се приеме, че съдът е пропуснал да се произнесе по искане на страната за разноски в прекратителното 2 определение и да допълни определението си в частта за разноските по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК. Според решаващия съд, искането за присъждане на разноски е направено несвоевременно - след прекратяване на производството като страната е могла с отговора на исковата молба да представи доказателство за направени разноски и да поиска присъждането им.

Настоящият състав намира извода на РС- Смолян, че ответникът е имал процесуална възможност да заяви искането си за присъждане на разноски и да представи доказателства за извършването им, ведно с отговора на исковата молба, за неоснователен.

Производството е прекратено в закрито заседание, след подадена молба от ищеца за отказ от иска, за която ответникът не е уведомяван, тъй като не се изисква неговото съгласие, поради което не е разполагал с възможност да заяви претенция за присъждане на разноски, нито да представи доказателства за извършването им.

В разпоредбите на чл. 78, ал. 4 ГПК, законодателят е уредил правото на разноски на ответника по иска като своеобразна санкция в тежест на ищеца поради неоправдано заведено дело срещу него, станало причина последният да извърши разноски за организиране и провеждане на правната си защита по спора. В чл. 78, ал. 4 ГПК се предвижда правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото без да се установява краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде предявено пред съда. Доколкото в разпоредбите на ГПК не е установен краен срок за предявяване на искането за присъждане на разноски, приложение следва да намери общото правило, съгласно което страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция, като в същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за извършените разноски. Ответникът не е длъжен да включи такова искане в отговора на исковата молба. Практически е възможно, разноски да бъдат направени в хода на първоинстанционното производство, след подаване на отговора на исковата молба, поради което доказателствата за тях могат да бъдат представени в срок до приключване на устните състезания пред съответната инстанция.

При отказ от иска препис от молбата не се връчва на ответника, тъй като не се изисква съгласието му за прекратяване на производството. В посочената хипотеза при прекратяване на производството в закрито заседание, ответникът реално не разполага с възможност да заяви претенция за присъждане на направените разноски, нито разполага с възможност да представи доказателства за извършването им.

Поради изложените съображения настоящият състав счита, че жалбоподателят има право да реализира правото си на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК за исковото производство и да представи съответните доказателства с молба, подадена по реда и в срока по чл. 248 ГПК.

По смисъла на чл. 80 ГПК крайният момент за представяне на доказателства за извършени разноски, както и списък на разноските е до приключването на устните състезания, след които делото е обявено за решаване. Когато устни състезания не са провеждани и делото е прекратено в закрито заседание, ответната страна няма как да знае за това процесуално действие на съда, като съответно не е длъжна да представя доказателства 3 за сторени разноски и списък на разноските, преди да й бъде връчен съдебният акт, с който делото е прекратено. В конкретния случай ответницата е узнала за прекратяването на производството с връчване на постановеното в закрито заседание определение на съда, поради което не е имала възможност да заяви претенциите си за разноски и да представи доказателства за тях преди прекратяване на делото.

С подадената в срок молба вх. № 1676/21.02.2025г. чл. 248 ГПК, ответницата е поискала допълване на прекратителното Определение № 148/13.02.2025г., като е представен договор за правна защита и съдействие от 09.01.2025г., в който е отразено, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лева е платено в брой, като 600 лева са платени на 23.12.2024г., а остатъкът от 400 лева са платени на 09.01.2025г. В удостоверителната си част за плащане в брой на адвокатското възнаграждение, договорите имат характера на разписка (т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК). При това положение на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответницата-настоящ жалбоподател има право на разноски във връзка с осъществяването на защитата срещу исковата претенция.

В срока за отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът не е направила възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК, поради което и настоящият състав следва да присъди претендираното възнаграждение в пълния заявен размер.

По изложените съображения обжалваното определение, като неправилно ще бъде отменено и вместо него ще следва да бъде допълнено Определение 148/13.02.2025г., постановено по гр.д. № 1449/2024г. по описа на РС – Смолян в частта му за разноските като на основание чл.78,ал.4 от ГПК бъде осъден А. А. Д. да заплати на Д. В. С. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 585/12.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1449/2024г. по описа на Районен съд – Смолян.

ДОПЪЛВА Определение 148/13.02.2025г., с което е прекратено производството по гр.д. № 1449/2024г. по описа на РС – Смолян, като

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, А. А. Д., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. См., ж.к. „Н.“, ул. „Евр.“ № 11, вх. Б, ет. 5, ап. 7, ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. С., ЕГН **********, сумата от 1000.00 лв., - представляващи разноски за заплащане на адвокатско 4 възнаграждение във връзка с воденето на гр.д. №1449/2024г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367 гр. Смолян, 27.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20255400500416 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274, вр. с чл. 248, ал. 3, вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Д. С., подадена чрез адвокат В. Р., против Определение № 585/12.06.2025г., по гр. д. № 1449/2024г. по описа на РС – Смолян, с което е оставена без уважение молбата й за допълване на Определение № 148/13.02.2025г., с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна, както и произнасяне по същество в насока осъждане на ищеца да заплати на С. направените разноски по делото.

Твърди се, че погрешно районният съд бил приел, че разноските не са поискани своевременно и това е следвало да стане с писмения отговор. Счита, че краен момент за претендиране на разноски, е приключването на устните състезания. В ГПК не бил установен краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следвало да бъде предявено. Страните били длъжни да изчерпат всички процесуални искания до приключване на устните състезания, като в същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за извършени разноски.