Определение № 1230 от 17.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1230 гр. София, 17.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Зорница Хайдукова

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20248002901892 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК (във вр. с чл. 623, ал. 6, изр. 2 ГПК).

Образувано е по касационна жалба на молителя Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния, представлявано от Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA), чрез адв.Снежанка Сапунджиева и адв.М. Ч. от САК, срещу решение № 389/13.06.2024г. по възз.т.д.№ 243/2024г. на САС. С него е потвърдено разпореждане № 4138/10.06.2014г. по гр.д.№ 4921/2014г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на касатора против „Първа инвестиционна банка” АД, гр.София, с правно основание чл.

623 ГПК, във вр. с чл. 38 и сл. от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, за допускане изпълнение на територията на България на Разпореждането/Заключението/ от 21.06.2013г. по дело № 23752/299/2013г. на Първи районен съд– Букурещ, Румъния.

В касационната жалба са релевирани доводи, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора при постановяването му са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.308, във 1 вр. с чл.266, ал.2 ГПК и чл.195 ГПК, изразяващи се в неправилно оставяне без уважение на искането му за допускане на съдебна експертиза с вещо лице, специалист по международно право, за изясняване на въпроси в областта на румънското материално и процесуално право. Поддържа, че въззивният съд не е изпълнил правомощията си да обсъди въведените доводи във връзка с приложимото румънско право; в нарушение на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК е интерпретирал фрагментарно и превратно доказателствения материал, неправилно се е позовал на издадения сертификат по чл.53 от Регламент/ЕС/ № 1215/2012г. към Решение № 1672 и не е интерпретирал представения по делото неотменен сертификат по чл.54 от Регламент № 44/2001г. /отм./към Разпореждането/Заключението от 21.06.2013г. Според касатора изводът, че Разпореждането/Заключението/ от 21.06.2013г. е отменено с влязлото в сила Решение № 1672 е извършен в нарушение на чл.711, ал.3 ГПК/ Румъния/, тъй като не е съобразено, че с Решение № 1672 са отменени единствено изпълнителните действия по посоченото изпълнително дело, Решение № 1672 не е оспорено, съгласно чл.711, ал.3 ГПК/Румъния/, и са преклудирани възможностите на „ПИБ“ АД да поиска неговото допълване, изменение или отмяна, като не е подало въззивна жалба, съгласно чл.718 ГПК /Румъния/, съответно не е поискало допълване, съгласно чл.281, ал.1 ГПК/Румъния/ или неговата отмяна, съгласно чл.509 ГПК /Румъния/. Така според касатора неправилно не е съобразен влезлият в сила акт на държавата по произход и напълно е игнориран процесуалният пропуск на „ПИБ“ АД да го атакува.

Искането е за касиране на решението и за присъждане на направените разноски.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1.1. Задължен ли е съдът да установи служебно съдържанието на приложимото чуждо право, относимо към конкретната фактическа обстановка по делото след отмяна на влязло в сила решение при условията на чл.303, ал.1, т.3 ГПК?

1.2.Независимо от вида на избрания подход при установяване на съдържанието на чуждото право по см. на чл.43 КМЧП, с оглед спазване на принципа за равенство в процеса/ чл.9 ГПК/, за въззивния съд съществува ли задължение да предостави възможност на страната да бъде уведомена за 2 резултата от предприетите в тази връзка действия в хода на съдебното дирене- преди даването на ход на устните състезания?

1.3.Лишаването на страните от възможност да участват в процеса на установяване на приложимото право следва ли да се квалифицира като нарушение на основен принцип в гражданския процес, съответносъществено нарушение на съдопроизводствените правила? Тази последица налице ли е и в случаите, когато страните биват уведомени за становището на съда по съдържанието и тълкуването на чуждото право едва с постановения по делото краен акт?

По въпросите по п.1 касаторът се позовава на т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.

2. Относно правомощията и задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства и всички, направени от страните, доводи и възражения по делото като изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи?

По въпрос № 2 касаторът намира, че даденото разрешение е в противоречие с постановените по чл.290 ГПК решение № 97/02.05.2019г. по гр.д.№ 3457/2018г., решение №27/02.02.2015г. по гр.д.№ 4265/2014г., двете на IV г.о., решение № 9/25.03.2014г. по гр.д.№ 3700/2013г., I г.о., решение № 63/17.07.2015г. по т.д.№ 674/2014г., II т.о., решение № 220/02.10.2015г. по гр.д.

№ 2314/2015г. III г.о.

Основанието за допускане на обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е въведено по следния въпрос:

3. Наличието на дадени указания по приложението и тълкуването на чуждестранния закон от ВКС, когато се отменя влязло в сила решение на осн. чл.303, ал.1, т.3 ГПК, съставлява ли пречка въззивният съд, на когото е върнато делото за ново разглеждане, да назначи експертиза за изясняване съдържанието на чуждото право, неговият обхват и как се тълкува и прилага в светлината на задължителната или трайно установена съдебна практика и правната доктрина?

С писмен отговор насрещната

3 страна, ответникът

„Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София, чрез юрисконсулт П. Б., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касдационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв.

Съставът на ТК, в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд, гр.д.№ 4921/2014г. на СГС, е по реда на чл. 623 ГПК, във вр. с чл. 38 и сл. от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Образувано е по молба на Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния, представлявано от Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA), против „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.София, с която се иска допускане на изпълнение/обявяване за изпълняемо/ на територията на България на Разпореждането/Заключението/ от 21.06.2013г. по дело № 23752/299/2013г. на Районен съд на Район I – Букурещ, Румъния/приложено в заверен препис в превод от румънски език, заедно със заверен препис и превод от румънски език на издадения към него сертификат по чл 54 от Регламент № 44 в стандартния формуляр по Приложение V/.

С Разпореждането/ Заключението от 21.06.2013г. на румънския съд, по искане на кредитора Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA) против дебитора „Първа инвестиционна банка“ АД, България, се дава съгласие за принудително изпълнение, което следва да се извърши, съгласно чл. 622, ал. 3 от новия Граждански процесуален кодекс/Румъния/, на основание изпълнителен документ - писмо за банкова гаранция с № 000LG-L003436/31.07.2012г. за плащане на сумата 22 033 854.39 евро, заедно с разходите по изпълнението, и се оторизира кредиторът - Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA) да пристъпи към принудително изпълнение на задълженията, съдържащи се в изпълнителния документ.

С постановеното по гр.д.№ 4921/2014г. на СГС разпореждане № 4138/10.06.2014г. молбата е оставена без уважение.

Разпореждане № 4138/10.06.2014г. по гр.д.№ 4921/2014г. на СГС е 4 отменено с решение № 1920/01.10.2015г. по възз.гр.д.№ 3275/2014г. на САС и е постановено друго, с което се признава и допуска, на осн. чл.623, ал.5 ГПК, във вр. с чл.38 и сл. на Регламент/ЕО/ № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, изпълнението на Разпореждането от 21.06.2013г. по дело № 23752/299/2013г. на Първи районен съд - Букурещ.

Решение № 1920/01.10.2015г. по възз.гр.д.№ 3275/2014г. на САС не е допуснато до касационно обжалване с определение № 803/25.10.2016г. по т.д.

№ 233/2016г. на ВКС, I т.о.

След това е постановено решение № 1672/02.04.2019г. по дело № 34108/299/2013 на Районен съд на Сектор I – Букурещ, I гражданско отделение/ приложено по т.д.№ 1656/23 на ВКС, ТК, в заверен препис и превод от румънски език, заедно с издадения към него сертификат по чл.53 от Регламент/ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно признаването, компетентността, признаването и изпълнението на съдени решения по граждански и търговски дела в стандартния формуляр по Приложение I/.

Решение № 1672/02.04.2019г. по дело № 34108/299/2013 е влязло в сила на 04.02.2022г., съгласно удостоверение на Градския съд Букурещ /приложено по т.д.№ 1656/23 на ВКС, ТК, в заверен препис и превод от румънски език/.

В диспозитива на Решение № 1672/02.04.2019г. по дело № 34108/299/2013 е записано, че се отменя принудителното изпълнение и изпълнителните действия, извършени по изп.дело № ST47/2013 на Кантората на съдебните изпълнители Съдружници „Шкьопу и Тету“

След това е подадена молба от „ПИБ“ АД, гр. София, вх.№ 283598/29.04.2022г. по описа на Регистратурата на СГС, за отмяна, на осн. чл.303, ал.1, т.3 ГПК, на влязлото в сила решение № 1920/01.10.2015г. по възз.гр.д.№ 3275/2014г. на САС, по която е образувано т.д.№ 1656/2023г., на ВКС. Молбата за отмяна е уважена с решение № 40/21.03.2024г. по т.д.№ 1656/2023г., на ВКС, I т.о., като влязлото в сила въззивно решение по спора е отменено и делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне от друг състав на САС.

За да потвърди разпореждане № 4138 от 10.06.2014г. по гр.д.№ 5

4921/2014г. на СГС, с което е оставено без уважение искането за допускане изпълнение на територията на България на решението от 21.06.2013г. на румънския съд, въззивният съд не е отрекъл, че решението на румънския съд попада в обхвата на чл.32 от Регламент № 44/2001 и няма пречка за допускане изпълнението му на територията на България, но е счел, че качеството му на изпълняем съдебен акт е отпаднало, като последица от действието на влязлото в сила решение № 1672/02.04.2019г. по дело № 34108/299/2013 на Районен съд на Сектор I – Букурещ, I гражданско отделение. Приел е, че по отношение на действията и последиците на решение № 1672/02.04.2019г. е обвързан от приетото в отменителното решение № 40/21.03.2024г. по т.д.№ 1656/2023г., на ВКС, I т.о., а именно, че с него е отречена валидността на произтичащите от заключението от 21.06.2013г. правни последици за отпочване на принудително изпълнение по писмото за банкова гаранция от 31.07.2012г. и, следователно, за отпадане на качеството му на изпълняем на територията на РБ съдебен акт по см. на чл.32 от Регламент № 44/2002.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.

При извършената служебна проверка не се констатира вероятност да е нищожно или недопустимо обжалваното решение, постановено при новото въззивно производство, след отмяна на осн. чл.303, ал.1, т.3 ГПК, на влязлото в сила въззивно решение и връщане на делото за ново въззивно разглеждане във връзка с поставения правен спор относно допускане изпълнението на територията на България на Разпореждането/Заключението от 21.06.2013г. на румънски съд.

Както е изяснено в мотивите към т.1 на ТР № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, извън дължимата служебна проверка за допустимост и валидност, рамката на производството на чл.288 ГПК се определя от посочените от касатора основания за допускане на обжалване и формулираните правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, които касационният съд може само да конкретизира, уточни и квалифицира. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото 6 доказателства. В производството по чл.288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, а не - дали те са законосъобразни.