Решение № 149 от 09.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. София, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

В.ия Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20221100508356 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20036139 от 16.05.2022 г., постановено по гр.д. № 45738/2019 г. на СРС, 61 състав, е признато за установено по предявения от „С.**” ООД, с ЕИК *******, срещу „И.Б.” ЕООД, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 266 ЗЗД, че „И.Б.” ЕООД с ЕИК ******* дължи на „С.**” ООД с ЕИК ******* сумата от 137,67 лева, представляваща възнаграждение по договор за изработка от 15.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за горницата до пълния предявен размер от 20 276,10 лева, или за сумата от 20 138,43 лева. Със същото решение е отхвърлен и искът с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „И.Б.” ЕООД с ЕИК ******* дължи на „С.**” ООД с ЕИК ******* сумата от 760,36 лева – обезщетение за забава за периода от 1

18.10.2018 г. до 01.03.2019 г.

Срещу решението в частта, в която предявените искове са отхвърлени, е постъпила въззивна жалба от ищеца „С.**” ООД. Поддържа се, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Твърди се, че неправилно съдът е приел липсата на възлагане относно извършването на допълнителни СМР, като не е отчел обстоятелството, че В. Б. е действал като представител както на ответника “И.Б.” ЕООД, така и на наемателя “Ф.” ЕООД, имащи качеството на общи възложители на ищеца за извършване на СМР на обекта, съответно същият е приел работата от името и на двете дружества. В този смисъл били безспорните писмени и гласни доказателства, събрани в хода на делото, които първоистанционният съд бил игнорирал и тълкувал превратно.

Въззивникът навежда, че е налице допуснато процесуално нарушение произнасяне свръхпетитум, по въпроса относно връчването на покана за доброволно изпълнение, ведно с процесната проформа-фактура за стойността на работите. Поддържа се, че ответникът по иска не е оспорил получаването им, а е възразил единствено срещу размера на сумите като недължими, алтернативно - че същият е уведомен за изходящите от ищеца документи с връчването на исковата молба. Твърди се, че изводът на съда да не приеме електронната кореспонденция между страните като годно доказателство, е неправилен. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове, както и присъждане на сторените разноски.

Въззиваемият „И.Б.” ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на поставеното положение. Поддържа, че стойността на безспорно извършените СМР е 49 306,14 лв., която сума правилно е била намалена от първоинстанционния съд с уговорената отстъпка от 7,61 %, или дължимата от ответното дружество сума възлиза на 54 664,73 лв. с ДДС - изцяло заплатени, с изключение на сумата от 137,67 лв. Счита за правилен извода на съда за липса на надлежна покана за изпълнение и на приемане на работата от ответника, което да обуслови настъпването на изискуемост на претенцията. Оспорва се твърдението, че лицето В. Б. бил представител и на ответника, и на наемателя “Ф.” ЕООД. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на сторените разноски.

2

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно, нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 266 ЗЗД за признаване за установено, ч е ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 20 276,10 лева, представляваща незаплатена част от дължимо възнаграждение по договор за СМР от 15.03.2018 г., както и сумата от 760,36 лева – лихва за забава върху договорната главница за периода от 18.10.2018 г. до 01.03.2019 г., ведно със законна лихва, считано от 02.03.2019 г. до окончателното плащане. Ищецът твърди, че с ответника са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, по силата на което в качеството си на изпълнител се е задължил да извърши СМР на обекти с № 5, 6 и 7 в “Офис сграда М плаза”, с площ от 2 200 кв.м., с административен адрес: гр. София, район “Лозенец”, ул. “*******, срещу уговорено възнаграждение в общ размер на 50 000 лв. без ДДС. Поддържа, че описанието на извършените видове работи и отчетни елементи се съдържа в съставени и приложени по делото протоколи, които били надлежно приети от представител на възложителя - В. Б.. С оглед изпълнението на възложената услуга, ищецът издал проформа фактура на 17.10.2018 г. на стойност 20 276,10 лв., която била предоставена на ответника за плащане на 16.01.2019 г., но не била заплатена.

Ответникът – „И.Б.” ЕООД, оспорва исковете с твърдението, ч е реално извършените СМР по договора са заплатени изцяло, а тези, дали основание на ищеца да претендира процесните суми, не били в действителност изпълнени.

Сочи, че са извършвани авансови плащания - веднъж в размер на 25000 лв. и отделно 24 000 лв., с които е надплатено дължимото, тъй като било налице частично и забавено изпълнение: по позиция 6 от приложение № 1 към договора ищецът бил изпълнил само демонтаж на стар таван, позиция 7 била извършена от друг изпълнител (Л.), а позиция 8 не била извършена, съответно - предвид забавата на изпълнението с 20 дни, обектът не бил предаден навреме с акт 19. Оспорва твърдението, че работата е била приета 3 без забележки, съдържанието на проформа фактурата, доколкото сумите в нея не отговаряли на договорените, както и протоколите за СМР с доводи, че не отразяват реално извършени СМР.

По делото е представен Протокол № 1 за установяване завършването и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи от 05.06.2018 г., на обект Ф., инвеститор: “Ф.” ЕООД / “И.Б.” ЕООД и главен изпълнител: “С.**” ООД. Същият удостоверява извършването на подробно описани работи с указания на отчетните елементи, на обща стойност 122 015,31 лв., подписан на местата за изпълнител, инвеститорски контрол и инвеститор 1 - “Ф.” ЕООД.

Приложен е още Протокол № 1 за установяване завършването и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи от същата дата 05.06.2018 г. /с идентична номерация № 1/, на обект Ф., инвеститор:

“И.Б.” ЕООД и главен изпълнител: “С.**” ООД. От съдържанието му се установяват количеството и стойността на извършените работи - общо за сумата от 62 335,97 лв., част от която в размер на 20 276,10 лв. се явява предмет на исковата претенция. Посочените в протокола обстоятелства са удостоверени чрез подписите на представляващия ищцовото дружество - Г.Б., и този на трето за спора лице - В. Б., изпълняващ ролята на инвеститорски контрол на проекта.

Управителят на ищеца - Г.Б., в първото по делото о.с.з., проведено на 11.02.2020 г., излага подробна информация относно съществуващите между страните по спора отношения. Твърди се, че работата на обекта е била реализирана за специфичните нужди на наемателя “Ф.”, разделена на две части - едната част по договор с “И.Б.”, а другата част по договор с “Ф.”. След приключването на общия обем СМР, бил съставен един протокол от проджект мениджъра В. Б., в който били проверени и описани всички видове свършени работи, съответно - посоченото лице е разпределило сумите за плащане към двете дружества. “Ф.” заплатили изцяло своя дял, докато от “И.Б.” останали дължими суми. Пояснено е, че сумата включва видове работи, остойностени по единични цени в договора, както и допълнително възложени дейности, необходими за цялостното и качествено завършване на обекта.

Обстоятелството, че посочените дружества едновременно са били възложители на ищеца по повод извършването на други СМР по обекта се потвърждава както от изготвената СТЕ, така и от ССчЕ, отразяваща заплащането на стойността от общо 126 643,92 лв. за изработеното по протокола, приложен на л. 16-19 от делото /за 122 015,31 лв./, от които 54 527,09 лв. с ДДС са изплатени от “И.Б.” ЕООД и 72 116,83 лв. с ДДС - от “Ф.” ЕООД, на основание отделно сключените договори.

Изложеното се допълва от показанията на разпитания в качеството на 4 свидетел В. Б. - проектант на интериорен дизайн на офиса на “Ф.”, организирал тръжни процедури от страна на “Ф.” и участвал в избора на изпълнители на обекта. По повод възникналите между трите дружества отношения посочва, че “Ф.” е бил наемател в сградата, “И.Б.” - главен изпълнител на обекта и подвъзложител, а “С.**” - външна фирма подизпълнител, част от чиито възложени СМР е била поета от наемодателя, а друга част е трябвало да бъде заплатена от наемателя. На свидетеля са предявени документите, свързани с приемането на работата /и двата протокола от 05.06.2018 г./, като същият потвърждава, че положеният на съответните листове от делото подпис, е именно негов.

Извършването на контрол върху изпълнението на СМР от страна на В.

Б. се потвърждава и от показанията на свидетелите В. Н. и А.П., работници в ищцовото дружество, единият в качеството на бригадир на бояджийска бригада, а другият - монтажник и технически ръководител на гипсокартонаджиите. Същите са еднозначни относно обстоятелството, че В.

Б. е бил проджект мениджър на обекта, във връзка с което е възлагал и приемал работата, в това число и по отношение на допълнителните СМР.

Такива са се налагали, ако нещо е било пропуснато да се сложи като например премахването на готова стена и направата на нова (предвид показанията на свидетеля Н.), съответно възлагане на допълнителни задачи свързани с плочки и клинкер (съгласно изложеното от свидетеля П.).

Отделно, В. Б. е определял количеството, видовете и обема работа, ежедневно и текущо, участвал е в замерването на извършеното и не е имал никакви възражения срещу крайния резултат. В тази връзка е подписвал документи, включително количествено-стойностна сметка и предавателен протокол. По повод отношенията на В. Б. със страните по делото, свидетелят Н. излага, че е бил представител и на двете фирми - наемодател и наемател, докато свидетелят П. поддържа, че е действал от страна на наемателя “Ф.”, като не знае да е имал някаква роля за “И.Б.”, нито е виждал други представители на обекта. Последният твърди, че срещите са били осъществявани от Г.Б.

/управител на ищцовото дружество/ с наематели и съответно с В. Б..

Съдът кредитира изцяло обсъдените показания като последователни, логични и обективни, доколкото са дадени от лица, пряко участвали в извършването на услугите, за които се претендира заплащане в рамките на настоящото производство. По отношение на констатираното противоречие, касаещо представителната власт на В. Б. да извършва съответни действия по възлагане и приемане на работата, в това число и на допълнителни СМР, настоящият състав намира, с оглед фактическите обстоятелства по делото, че се касае до наличието на успоредно възникнали правоотношения между различни търговци, всеки от които със самостоятелно значение и роля в изграждането на обекта - “С.**” ООД /ищец/, “И.Б.” /ответник/ и “Ф.” ЕООД 5

Разпечатката съдържа 34 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d6a271a-8db1-4163-a154-29062f09b474