Определение № 3631 от 28.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3631 гр. Варна, 28.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20213100100795 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на КОНПИ, чрез процесуалния представител Д. М., инкорпорирана във въззивна жалба вх. №18053/12.07.2024г., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение № 711/26.06.2024г., постановено по настоящото дело.

Комисията излага, че ответникът К. М. не може да бъде определен като материално затруднено лице след като не се е възползвал от възможността по чл. 119 ЗОНПИ да поиска от съда да му разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е наложено обезпечение, в случаите на неотложна необходимост. Следователно съдът неправилно е осъдил Комисията да заплати на адв. Т. Т. адвокатски хонорар. На следващо място, съдът не е съобразил обстоятелството, че Комисията е специализиран държавен орган, който е освободен от заплащането на държавна такса, когато предмет на спора е вземане от публично-правен характер. Отделно от това, съдът не е приложил нормата на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ, според която, когато ответникът по съответния иск представи пред съда доказателства, които е могъл да представи с декларациите по чл. 136 или чл. 137 ЗОНПИ и не са събрани по независещи от Комисията причини, съдът може да му възложи изцяло или отчасти разноските по делото независимо от изхода на делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна К. М. М., чрез адв. Т. Т. изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по делото е образувано по иск на КОНПИ с пр. основание чл.

153-154 ЗОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество срещу К. М. М. и „Критие" ООД /в несъстоятелност/, представлявано от синдик В. П. М., /което производство се разрива след частично прекратяване на същото поради отказ от иск от ищеца с Определение № 346/29.01.2024г. постановено по гр. дело № 795/2021г. на ВОС, както следва:

1

1. на основание чл. 142. ал. 2. т. 1 във връзка с чл. 141 ЗОНПИ от К. М. М. с цена на иска 3 600лв. /съобразно допуснато изменение на предявения иск по размер с протоколно определение от съдебно заседание проведено на 28.03.2024г./: лек автомобил марка Форд, модел Фокус 1.6 ДИ, peг. № ********. рама **********, двигател №*******, с дата на първа регистрация 14.02.2007г., както и 2. на основание чл.145. ал.2. във вр. с чл. 141 ЗОНПИ от „КРИТИЕ" ООД /в несъстоятелност/ с цена на иска в размер на 130100лв. /съобразно допуснато изменение на предявения иск по размер с протоколно определение от съдебно заседание проведено на 28.03.2024г./: дворно място съставляващо новообразуван поземлен имот с идентификатор ********** с площ от 701 кв. м. находящо се в гр. Варна, ********* - селищно образувание, представляващ имот № 977 в кадастрален район 403, ведно с изградената в него вилна сграда с идентификатор **********.1, на два етажа, състояща се от: на първи етаж - входно антре, баня тоалетна, дневна и кухня, на втори етаж -предверие, две спални и балкон, със застроена площ от 60.10 кв. м. и РЗП 112.56 кв. м., съгласно Технически паспорт № 49/02.12.2010г., към Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от 37/02.12.2010г. от община Варна.

С Решение № 711/26.06.2024г., постановено по настоящото дело, предявените от Комисията срещу К. М. М. и „Критие" ООД /в несъстоятелност/ искове за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество са отхвърлени. Комисията е осъдена да заплати на адв. Т. Т. адв. възнаграждение в размер на 1 446лв., на осн. чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за осъществено процесуално представителство в производството в полза на отв. М.. Комисията е осъдена да заплати на отв. М. сумата от 993,34лв., представляващи сторени съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Комисията е осъдена да заплати на ответното дружество „Критие“ ООД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика М. сумата от 1 182,60лв., представляващи сторени съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Накрая Комисията е осъдена да заплати в полза на БСВ дължимата по делото държавна такса в размер на 5 348лв., както и 5лв. такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

В решението си, съдът се е мотивирал подробно как следва да се разпредели отговорността за държавната такса и разноските. По отношение на наведените с настоящата молба възражения намира следното:

С оглед изхода на спора, присъдената в полза на адв. Т. Т. сума в размер на 1 446лв., представляваща определено от съда възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв в производството по гр. д. № 795/2021г. по описа на ВОС в полза на отв. К. М. е съобразена с отправеното искане в този смисъл, представения договор за правна защита и съдействие от 24.10.2022г., в който е уговорено, че адв. Т. оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 ЗАдв, както и с липсата на данни опровергаващи заявлението на страните по договора, че тя е осъществена безплатно. Комисията не е възразила срещу наличието на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в хода на производството, поради което тази нейна възможност е преклудирана и възражението, че отв. М. не е материално затруднено лице, тъй като не се е възползвал от възможността по чл. 119 ЗОНПИ не може да бъде въведено за първи път в производството по чл. 248 ГПК. Дори и да подлежеше на разглеждане, преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено, или не, се извършва от самия адвокат. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза. Становището възприето в цитираното Определение № 369/29.01.2024г., постановено по ч. гр. д. № 184/2024г. по 2 описа на ВКС е изолирано в съдебната практика. Например с друго Определение № 3822/01.08.2024г., постановено по ч. гр. д. № 1542/2024г. по описа на ВКС се посочва, че основанията в чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА са различни, като безплатната правна защита на лица в материално затруднение е само едно от законовите основания. Проверката му в някои определения от каузалната практика на ВКС като условие /наличие на материално затруднение/, не се отнася за останалите уредени случаи, вкл. и за настоящия.

Възражението, че съдът не е съобразил обстоятелството, че Комисията е специализиран държавен орган, който е освободен от заплащането на държавна такса, когато предмет на спора е вземане от публично-правен характер е неоснователно.

Настоящият състав не споделя становището изложено в цитираното Решение № 261261/08.04.2022г., постановено по гр. д. № 1003/2020г. по описа на СГС, в което е прието, че при отхвърляне на иска, Комисията не дължи заплащане на държавна такса, доколкото предмет на делото е вземане от публично-правен характер, на осн. чл. 162, ал. 2, т. 5 ДОПК вр. чл. 84, ал. 1 ГПК. Настоящият състав споделя обратното становище изразено в Определение № 2226/08.05.2024г., постановено по ч. гр. д. № 1386/2024г. по описа на ВКС, Определение № 2544/27.05.2024г., постановено по ч. гр. д. № 1111/2024г. по описа на ВКС и Определение № 50034/25.07.2024г., постановено по гр. д. № 1074/2022г. по описа на ВКС, според които при отхвърляне на исковете на Комисията в нейна тежест се присъжда дължимата държавна такса по делото, на осн. чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Комисията не е освободена от заплащане на такса и на основание чл. 84, т. 1 ГПК, тъй като вземанията, предмет на делото са частно-правни, а Комисията има качеството на процесуален субституент на държавата. Освен това, решението, с което се отнема имущество, не придава на това имущество статут на публична държавна собственост.

Не са налице и предпоставките за прилагане на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ, защото отхвърлянето на исковете се дължи на оборване на фактическите и правни изводи на Комисията, направени въз основа на представени от него доказателства, а не на бездействие на отв. М.. По тези причини отговорността за разноски, вкл. за дължимата държавна такса е определена съобразно изхода на делото и не са налице обстоятелства, които да доведат до промяна на този извод.

Молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на КОНПИ, чрез процесуалния представител Д. М., инкорпорирана във въззивна жалба вх. №18053/12.07.2024г., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение № 711/26.06.2024г., постановено по гр. д. № 795/2021г. по описа на ВОС, XI с-в.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3