Решение № 22326 от 09.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22326 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110108809 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Делото е образувано е по искова молба, подадена от С. В. М., с която срещу К.

И. К. е предявен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 лев, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикуван от ответника коментар в социалната мрежа *****: "*****".

Ищецът твърди, че през 2023 г. е бил кандидат за кмет и за общински съветник в гр. *****, обл. *****. В социалната мрежа *****, в групата „*****” на 27.10.2023 г. във връзка с предстоящите местни избори ищецът написал публикация. Ответницата оставила коментар под тази публикация на ищеца със следното съдържание: "*****", като с последния му причинила описаните в исковата молба неимуществени вреди. За коментара узнал на територията на гр. ***** на ***** г. Счита, че същият коментар е повлиял и на изборните резултати. Оспорва твърденията на ответника да отговарят на истината, още повече ищецът дори не познавал ответника. Поддържа, че е оклеветен и с този коментар ответникът му приписала извършването на престъпление. Намира претендираното обезщетение за символично, но че същото ще въздейства възпиращо и възпитателно на останалите лица, уронващи престижа и доброто име на другите.

Ответникът не е подала в срок отговор на исковата молба и не е взела становище по предявения иск.

Въз основа на събраните по делото доказателства и предвид становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представения по делото констативен протокол на помощник нотариус при нотариус Р. Л., че в социалната мрежа „*****“, в групата „*****” на ***** г. ищецът е публикувал обръщение към членовете на тази група относно предстоящите местни избори със следното съдържание: „След 2 дни са изборите и 1 искам да Ви кажа още няколко думи... Аз никога не съм имал нужда и не съм искал да влизам в политиката, защото имам свой собствен живот, успешен бизнес, и мога да права и други неща... Само че – на мен ми писна! Писна ми да гледам как някои хора се държат като богоизбрани! Писна ми от такива, които си мислят, че са повече от другите, заради постовете си, на които народът ги е сложил! Писна ми как тези „помазаници“ гледат надменно избирателите си и как голяма част от тях ще забравят веднага след изборите, че обикновените хора съществуват! Писна ми как унижават народа ни, предлагайки му шоколади и пари за техните гласове на изборите! Писна ми да се съгласяваме с тях, сякаш ние нямаме собствено мнение и като че ли те са повече от НАС! Писна ми такива псевдолидери да се опитват да ни водят като овце! Аз съм от хората, които искат да сменим гледната точка и да започнем да говорим от първо лице, множествено число... Да говорим как...НИЕ...заедно с обществото на наша страна!

Ние, които уважаваме направеното, но знаем, че можем да направим по-добре нещата занапред. Ние, които не забравяме откъде сме тръгнали и къде искаме да стигнем заедно с вас! Ние, които сме призвани да служим на гражданите, защото те са нашият работодател! Ние, които няма да ви предадем и ще направим всичко възможно да защитим интересите на обикновения човек! Ние, които вярваме, че всеки един човек е важен и е незаменима част от нашия народ... Защото само чрез всеки от НАС, като общество, ще продължи да ***** като българския!“. Под публикацията му са написани два коментара, единият от които е от потребител ***** със следното съдържание: „*****“.

По делото са приобщени екранни снимки от профила на потребителя ***** с пубикации на снимково съдържание. Същите не са оспорени от ответника.

Не е спорно по делото, а и това се установява от приетия препис от решение № ***** гр. ***** относно регистрацията на листата за общински съветници в община ***** на политическа партия „*****“ за участие в местните избори на 29.10.2023 г.

Съгласно същото ищецът е първи в листата на тази политическа партия от общо шестима кандидати.

С решение ***** е регистрирала ищеца за кандидат за кмет на община *****, издигнат от същата политическа партия на предстоящите местни избори на 29.10.2023 г.

Прието като доказателство е удостоверение, издадено от отдел „Български документи за самоличност“, *****, с което е представена снимката на ответника по последно издадената й през 2022 г. лична карта. Видно е, а и това не се оспорва от страна на ответника, че в профила в социалната мрежа ***** на потребителя *****, са поместени снимки на ответницата.

В настоящото производство до приключване на съдебното дирене ответникът не е оспорил, че именно тя е автор на процесния коментар под публикацията на ищеца.

Това съдът приема за установено и предвид наличието на съвпадение в имената и лицево идентификационните съвпадения между ответницата и потребителя *****.

От събраните чрез разпита на свидетеля М. С. гласни доказателствени средства се установява, че с ищеца са приятели от повече от 10 години. Известно му е, че ищецът е бил кандидат за кмет и за общински съветник на местните избори за община ***** през 2023 г. Не познава ответницата и никога не я е виждал. Не му е известно и ищецът да я познава. Името й свързва с процесната публикация в група на гр. *****, в която М. публикувал пост с цел предизборна агитация, а ответницата написала коментар под неговата публикация, съгласно който ищецът е поискал от нея да му осигурява гласове на изборите. След публикацията е чувал коментари, че и ищецът бил като всички останали мошеници. Отношението към него било негативно заради това, че се е захванал с политическа дейност. Не е чувал по адрес на ищеца да се 2 обсъжда, че е купувал гласове. След като възприел този коментар, ищецът споделил със свидетеля, че е потиснат и му е неудобно да се среща с хората. Бил изнервен и притеснен.

При тези изводи относно фактите по приложението на правото съдът намира следното:

По предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД, ищецът следва да установи наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: 1/ деяние /действие/, а именно, че ответникът е извършил процесното деяние, в т.ч. и че е автор на процесния коментар под публикация на ищеца в социалната мрежа *****;

2/вредата, а именно, че е претърпял твърдените неимуществени вреди; 3/ противоправността на деянието, т.е., че с него се засяга честта, достойнството, доброто име на ищеца, като му се приписва извършването на престъпление и 4/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, с оглед което и в тежест на ответника е да обори установената в закона презумпция.

В конкретния случай ищецът поддържа, че ответникът е автор на процесния коментар, с който на ищеца се приписва извършването на престъпление купуване на гласове, което съставлява съставомерно деяние съгласно разпоредбите на НК.

Отговорността по чл. 45 ЗЗД за накърнена чест и достойнство от поведение или изрази, възприети от пострадалия като унизителни и позорящи го, е деликтна.

В случаи като процесния следва да бъде намерен справедливият баланс между правата, свободите и задълженията на гражданите. От една страна, са правото на добро име, чест и достойнство, а от друга страна е свободата на словото, правото да се изразява мнение, да се разпространява и получава информация чрез устна и писмена реч. Свободата на словото е основно човешко право от фундаментално значение за съвременното демократично общество. В практиката си ЕСПЧ е извеждал многократно позицията си, че свободата на словото е в "основите на демократичното общество и едно от базовите условия за неговия прогрес и реализацията на всеки отделен човек" – делото Lingens v. A., ж. № 9815/82; Р. № 7/1996 г. Защитават се не само идеи, които са променливи, но и идеи, които "обиждат, шокират и притесняват".

Това са изискванията за плурализъм, толерантност и широкомислие, без които няма демократично общество – така делото Handyside v. T. U. K., ж. 5493/72 § 49.

Съгласно правилото на чл. 10, т. 2 на ЕКЗПЧОС ограничението на свободата на словото винаги трябва да преследва поне една от следните легитимни цели – интереса на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, предотвратяването на безредици или престъпления, защита на здравето, на морала, на репутацията или правата на другите, предотвратяването на разкриване на секретна информация, гарантирането на авторитета и безпристрастността на правосъдието, като изброяването е изчерпателно. Ако свободата на словото засяга репутация и добро име, тя може да бъде ограничена в определени рамки. Това ограничение се налага, за да се защитят третите лица, когато се разгласяват неверни и позорящи ги обстоятелства или се засягат тяхното достойнство и чест. Необходимо е обаче внимателно да се балансира между това ограничение и свободата на словото като ценност за демократичното общество.

Съдебната практика е създала критерии, по които може да се определи дали изявленията, направени в публичното пространство, са в рамките на законосъобразното упражняване на свободата на словото. Преценява се дали изявленията могат да бъдат квалифицирани като обида и клевета; дали те съдържат 3 неверни твърдения и внушения и дали само предават мнението на лицето, което прави изявленията. Когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди от изявление, нарушаващо чл. 39, ал. 2 от Конституцията, гражданският съд съобразява съответно практиката на наказателния съд за съставите на обидата и клеветата по чл. 146 и чл.

147 НК, при отчитане на спецификите на гражданската отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Според практиката по наказателни дела правото на мнение е защитено само в пределите, в които държавата не е имала право да го ограничи чрез наказателно преследване - решение № 293 от 24.07.2007 г. на ВКС по н. д. № 988/2006 г., I н. о.

Както се приема в решение № 93 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 163/2013 г., III н. о., при обидата се засяга чувството на лично достойнство и се цели да бъде изменена обществената му оценка. За да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или опосредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи или действия. Обида има и тогава, когато лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет - решение № 159 от 19.06.2015 г. на ВКС по к. н. ч. х. д. № 300/2015 г., I н. о.

Докато обидата представлява негативна оценка на дадено лице, клеветата се свързва с факт, чието разгласяване води до засягане на честта и достойнство на пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него – решение № 347 от 25.09.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 372/2009 г., I н. о. Разгласените при клеветата факти и обстоятелства са неистински и позорни - решение № 80 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 766/1997 г., II н. о. В практиката на ВКС по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД се приема, че като клевета, съответно като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление – решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, III-то г. о. В същото решение се приема, че фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест да установи верността им е на ответника. Следователно – дори дадени фактически твърдения и изявления да засягат личното достойнство на другиго, ако те са верни, не възниква отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Както е прието в решение № 468 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2008 г., IV г. о., по дефиниция клевета може да има само при отнасяне на конкретни неверни и позорни факти към определена личност. Начинът на поднасянето на фактите не може да е основание същите да се считат за клеветнически, след като те са верни.