Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2380 от 19.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49177/2025
Вид
Определение № 2380
Подписан
19.01.2026
В сила
19.01.2026
Състав
БИЛЯНА СИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2380 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110149177 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени от „ЪРБАН РЕБЪЛ“ ЕООД срещу „КАТАНА СТОУН СЪРВИЗ“ ЕООД обективно съединени осъдителни искове както следва:

1/ Иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. 265, ал. 3 ЗЗД за сумата от 11 120,12 лева /5685,63 евро/, представляваща подлежаща на връщане цена, платена от ищеца на ответника на отпаднало основание – въз основа на развален договор за изработка на 9 броя маси от полиран гранит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2025 г. до окончателно плащане;

2/ Иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 158,19 лева /80,88 евро/ – мораторно обезщетение върху главницата, дължимо за периода 05.09.2025 г. /деня, следващ развалянето на договора/ до 15.10.2025 г.;

3/ Иск с правно основание чл. 88, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата от 2000 лева /1022,58 евро/, представляваща претърпени от възложителя вреди от неизпълнението на договора, под формата на сторени разходи за допълнително укрепване на изработените от ответника маси с констатирани недостатъци; и

4 / Иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 28.45 лева /14.55 евро/ - мораторно обезщетение върху горното вземане, дължимо за периода 04.09.2025 г, до 15.10.2025 г.

В исковата молба се твърди, че между „ЪРБАН РЕБЪЛ“ ЕООД /в качеството му на възложител/ и „КАТАНА СТОУН“ ЕООД /в качеството му на изпълнител/ е сключен неформален договор за изработка, по силата на който изпълнителят се задължил да изработи по чертежи на ищеца 9 маси от полиран гранит, барплот и мивка с двойно корито.

Сочи, че първоначалното задание на възложителя от 27.06.2025 г.

1 предвиждало краката на масите да бъдат изработени от метал, но след оферта на изпълнителя от 14.07.2025 г. страните постигнали съгласие краката на деветте маси да бъдат изработени също от полиран гранит.

Сочи, че на 21.07.2025 г. превел по издадена от изпълнителя на 15.07.2025 г. Фактура № 31 авансово плащане на 50 % от поръчката в размер на 10 036,31 лева с ДДС, от които 6 950,08 лева с ДДС за изработка на 9 броя маси от полиран гранит, като за ответника възникнало задължение да изпълни възложената работа в срок от 21 работни дни.

Сочи, че на 22.08.2025 г., по издадена от ответника Фактура № 36/20.08.2025 г., е заплатил допълнително сумата в размер на 6 573,19 лева, с ДДС, от която сумата в размер на 4 170,05 лева с ДДС, представлявала 30 % от стойността на изработката на поръчаните маси.

Твърди, че със забава от 10 дни – на 23.08.2025 г., ответникът му доставил 9 броя маси от полиран гранит, които монтирал. Сочи, че на същия ден една от масите се разпаднала при опит за ползване.

Твърди, че в деня на доставката, на 23.08.2025 г., уведомил ответника за констатираните недостатъци, състоящи се в паянтова изработка и нестабилност, водеща до невъзможност за обичайна употреба, несъответствие на размерите на изработените маси с тези, които били описани в офертата, както и липса на поставени плоскости OSB 9 mm + боя, включени в офертата.

Твърди, че ответникът не отговорил в дадения му срок, което породило необходимостта за ищеца да възложи на трето лице – изпълнител укрепването на некачествено изработените маси, за което сторил допълнителни разходи в размер на 2000 лева с ДДС, платени на „Ники Хоум Лукс“ ЕООД.

Посочва, че на 03.09.2025 г. е изпратил ново предложение до ответника да се подпише протокол за рекламации, с който изпълнителят да се задължи, в срок до 15.09.2025 г., да поправи/преработи изработените от него изделия – 9 броя маси за негова сметка

Ответникът отказал предложението на ищеца, с оглед на което последният изпратил на 04.09.2025 г. уведомление за разваляне на договора за изработка, в което се съдържала и покана за връщане на платените суми в общ размер от 11 120, 12 лева, представляващи аванс за изработването на масите, както и сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпените вреди от неизпълнението на договора.

Уточнява, че с приемо – предавателен протокол от 05.09.2025 г. ответникът е получил обратно дефектните маси от полиран гранит.

С тези доводи ищецът отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати процесните суми, ведно с дължимото мораторно обезщетение.

Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КАТАНА СТОУН СЪРВИЗ“ ЕООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Не оспорва наличието на сключен между страните договор за изработка на 9 маси от полиран гранит.

Оспорва твърдението на ищеца, че е доставил изработените маси със закъснение от 10 дена, като уточнява, че срокът на поръчката е бил 21 работни дни, считано от деня на плащането, условията на което били променени за удобство на ищеца, както следва: 50 % авансово плащане, 30 % - преди доставка на изделията и 20 % - при завършване на работата.

2

Сочи, че ищецът е заплащал сумите съответно на 21.07.2025 г. и на 22.08.2025 г., като непосредствено след последното плащане, още на 23.08.2025 г., процесните маси били доставени и монтирани в заведението на ищеца.

Оспорва, че изделията са изработени от него с дефекти, като признава, че единственият недостатък на изработените маси представлявало обстоятелството, че дължината на 5 от тях била с по 5 см повече от заявената – недостатък, който ответникът заявил, че ще поправи в рамките на ден.

Сочи, че дадения от ищеца 2-дневен срок за поправка не е „подходящ“ по смисъла на закона.

Сочи, че ищецът е допринесъл за разпадането на една от масите, тъй като негов служител е нанесъл удар върху нея преди изсъхване лепилото, което от своя страна е довело до счупването й. Въпреки това, ответникът заявява, че е произвел нова маса за своя сметка като рамките на два дни я е доставил на ищеца в знак на желание за запазване на отношенията им.

Оспорва, че са налице твърдените от ищеца дефекти по масите, като уточнява, че въпреки изпълнението на проекта, съобразно даденото от ищеца задание, в цялост и без недостатъци, от своя страна ответникът е предложил добросъвестно да усили устойчивостта на масите с алуминиев Г – образен профил за допълнително укрепване на хоризонталния плот и вертикален крак, които действия обаче представляват преработка на вещта, а не нейната поправка, респективно – следва да бъдат заплатени от възложителя.

Твърди, че заплатената сума от 2000 лева за укрепването на масите на трето лице – изпълнител, е в прекомерен размер и цели получаване на недължими суми от страна на ищеца

Признава, че на 04.09.2025 г. е получил обратно изработените маси, като заявява, че с оглед на това, че същите са изработени по проект на ищеца, то било невъзможно да бъдат продадени и реализирани, а можело евентуално да бъдат преработени.

Сочи, че ищецът е изпаднал в забава за плащането на сумата от 1028,75 лева без ДДС /525.99 евро/, представляваща неплатен остатък от дължимата цена за изработката на приетите от ищеца изделя от гранит – мивка и барплот, както и сумата от 280 лева без ДДС /143.16 евро/ – цена на курсовете за доставка на горните вещи, с оглед на което, условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи исковите претенции, релевира възражение за прихващане с вземанията на ищеца.

Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира и разноски.

По исковете:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

По предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на:

1/ възникнало облигационно отношение между страните по сключен договор за изработка с твърдяното в исковата молба съдържание, по който ищецът е изправна страна и е заплатил на ответника сумата от 11 120,12 лв. за 3 изработката на 9 маси от полиран гранит;

2/ отправено от ищеца надлежно волеизявление, адресирано и достигнало до ответника, за разваляне на процесния договор, поради виновно неизпълнение на поетите от последния договорни задължения;

В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да докаже, че са налице основания да задържи получената сума –т.е. да докаже, че е изпълнил пълно и точно поетото с договора задължение, евентуално – да докаже, че е погасил задълженията си за връщане на сумата.

В тежест на ответника е да докаже изплащането на сумата на падежа, евентуално – по-кратък период на забава.

По предявения иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. второ ЗЗД в тежест на ищеца е да установи виновно неизпълнение от страна на ответното дружество на процесния договор за изработка с предмет изработване и монтаж на 9 броя маси от полиран гранит; че ищецът е претърпял имуществени вреди – реални имуществени разходи в размер на заплатени 2000 лева за ангажирането на друг изпълнител за отстраняване недостатъците на дефектните изделия; че вредите са били предвидими, както и че са в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението на договора.

По предявените искове по чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието на главно задължение, поставянето на ответника в забава чрез отправянето на покана за изпълнение, получена от ответника.

По възражението за прихващане, в тежест на ответника е да докаже, че му се дължи възнаграждение по процесния договор за изработката на мивка и барплот в сочения размер, че е изпълнил задълженията си по процесния договор за изработка и работата е надлежно приета от възложителя, както и страните са договорили курсовете за доставка на изработената мивка и барплот в размер на 280 лева без ДДС, да са за сметка на ищеца.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК , съдът отделя като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

1/сключването на договор за изработка на 9 броя маси от полиран гранит, мивка и барплот;

2/ извършването на плащане от страна на ищеца авансово плащане по договора на 21.07.2025 г. в размер на 50 % от цената в размер на 10 036,31 лева с ДДС, от които 6 950,08 лева с ДДС за изработка на 9 броя маси от полиран гранит, както и на второ плащане на 22.08.2025 г. на сумата в размер на 6 573,19 лева, с ДДС, от която сумата в размер на 4 170,05 лева с ДДС, представлявала 30 % от стойността на изработката на поръчаните маси.

3/ сключването от страна на ищеца на договор с трето лице-изпълнител "Ники Хоум Лукс“ ЕООД за укрепването на масите от гранит, във връзка с който договор ищецът е заплатил сумата от 2000 лева.

По доказателствените искания:

Представените от страните писмени доказателства по делото са относими и необходими за правилното решаване на настоящия спор, поради което събирането им следва да бъде допуснато.

С исковата молба и отговора на исковата молба е направено доказателствено искане за допускане на трима свидетели при режим на довеждане, на страната на ищеца, и двама свидетели при режим на довеждане, 4 на страната на ответника, по което искане съдът ще се произнесе след като страните уточнят обстоятелствата, които целят да установят с исканите свидетелски показания, и като вземат предвид разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ГПК.

Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде оставено без уважение – с оглед липсата на спор между страните по въпросите по т. 1-2 от искането и липсата на необходимост от специални знания – по отношение на въпросите по т. 3-4 от искането.

Доказателственото искане на ответника за допускане на съдебнотехническа експертиза се явява относимо, необходимо и допустимо, поради това следва да бъде допуснато.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, които да бъдат приканени да разрешат правния спор, предмет на делото, по доброволен път.

С оглед изложеното в исковата молба и отговора на исковата молба, съдът намира, че на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК страните не следва да бъдат задължавани да участват в информационна среща за провеждане на процедура по медиация.