Определение № 1773 от 22.12.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1773 гр. Варна, 22.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. А.ов като разгледа докладваното от Пламен Ат. А.ов Търговско дело № 20233100900509 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от “Стенас 77“ ЕООД, с ЕИК 201677893, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №281, Търговски център “Винекс“, склад 2, представлявано от С. Г. С., с ЕГН **********, действащ чрез адв.Л. Б., със съдебен: *******, против А. И. И., с ЕГН **********, с адрес: *******, чрез адв.Н. Б., с която е предявен иск правно основание чл.55, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 44999.96лв., представляваща сбор от изплатени средства под формата на дивидент въз основа на 6 бр. решения, обективирани в “Протокол от общото събрание на съдружниците на “Стенас 77“ ООД през периода от 04.01.2021г.-05.05.2021г., които решения са прогласени за нищожни като липсващи/невзети с влязло в законна сила на 29.06.2023г. Решение №249 от 07.06.2023г. постановено по т.д.№152/2022г. по описа на ОС Варна, ведно със законната лихва върху главницата считано от предявяване на иска-01.09.2023г. до окончателното й изплащане.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за неоснователност на претенцията.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват релевираните с отговора възражения на ответника за неоснователност на претенцията.

В срока по чл.373 от ГПК е депозиран допълнителен отговор, с който се оспорват доводите изложени в ДИМ.

По допустимостта на предявения иск:

1

Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим, поради което производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

По доказателствените искания на страните:

Представените от ищеца писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото. Изключение от това прави депозираното заключение на СТЕ изготвено по т.д.№152/2022г. на ОС Варна , което е недопустимо доказателство в настоящият процес, респективно не следва да се приема по делото.

Тъй като е налице оспорване на получаването на процесната сум, следва да уважи искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред НАП-ТД Варна, за установяване на факта декларирани ли са процесните дивиденти от ответника като негов приход по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че исканото удостоверение няма да послужи за установяване на относими за спора факти, което възражение всъщност се основава на превратна интерпретация на доказателственото искане на ищеца.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на

ГПК-“Производство по търговски спорове“. делото по реда на

Глава

ХХХII от

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от “Стенас 77“ ЕООД, с ЕИК 201677893, против А. И. И., с ЕГН **********, с която е предявен иск правно основание чл.55, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 44999.96лв., представляваща сбор от изплатени средства под формата на дивидент въз основа на 6 бр. решения, обективирани в “Протокол от общото събрание на съдружниците на “Стенас 77“ ООД през периода от 04.01.2021г.-05.05.2021г., които решения са прогласени за нищожни като липсващи/невзети с влязло в законна сила на 29.06.2023г. Решение №249 от 07.06.2023г.

2 постановено по т.д.№152/2022г. по описа на ОС Варна, ведно със законната лихва върху главницата считано от предявяване на иска-01.09.2023г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че с Решение №249/07.06.2023г. постановено по т.д.

№152/2022г. по описа на ОС Варна, което е влязло в законна сила на 29.06.2023г., са прогласени за нищожни липсващи/невзети решенията на Общо събрание на съдружниците /ОСС/ на “Стенас 77“ ООД, проведени на 4, 5 и 6 януари, на 5 април, на 1 и 5 май през 2021г., за разпределяне под формата на дивидент на печалба на дружеството за 2018г. в общ размер на 47386.37лв. Сочи се, че в рамките на т.д.№152/2022г. по описа на ВОС, е установено, че прогласените за нищожни липсващи/невзети решения, не са намерили отражение в счетоводството на дружеството. Сочи се още, че според изслушаната в посоченото дело ССЕ, в дружеството е разпределена печалба в общ размер на 44999.96лв., от която в полза на съдружника С. С. са изплатени 8749.98лв. и 36249.98лв. са платени на съдружника А. И.. Сочи се, че това разпределение не съответства на оспорените решения, съгласно които А. И. получава под формата на дивидент цялата сума от 44999.96лв. Твърди се, че в действителност, чрез Б.и преводи са изплащани суми единствено и само в полза на А. И., а за отразените в нарушение на нормативната уредба, в счетоводството на дружеството плащания в брой в полза на С. С. липсват първични счетоводни документи /разходни касови ордери/. Твърди се, че липсват и документи, които да носят автентичен подпис на С. С. и да отразяват действително получаване на дивидент. Поддържа се, че сумата от 8749.98лв., отразена по счетоводни данни като изплатен дивидент в полза на съдружника С. С., реално липсва от касата на дружеството. Поддържа се още, че С. С. не е имал знанието и не е участвал в провеждането на горецитираните събрания на съдружниците, както и че е налице признание от А. И., че той е автор на подписите, положени в протоколите за вземане на въпросните решения разпределяне на дивиденти. Ето защо се поддържа, че единственото лице, което има интерес и в действителност е получило сумата от 8749.98лв. е А. И.. Твърди се, че предвид прогласяването на нищожността на гореописаните решения на ОСС ответникът е получил без основание /при първоначална липса на основание/ от ищцовото дружество сумата от 44999.96лв., поради което дължи нейното връщане. Поддържа се, че претендираната сума не е в размер на 47386.37лв., а на 44999.96лв., тъй като това е реалният размер на мнимо разпределеният дивидент през 2021 година.

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответникът, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва, че с Решение №249 от 07.06.2023г. по т.д.№152/2022г. на Окръжен съд Варна, е прието за установено, че решенията, обективирани в протоколи от Общи събрания на съдружниците на “Стенас 77“ ООД от 04.01.2021г., 05.01.2021г., 06.01.2021г., 05.04.2021г., 01.05.2021г. и 05.05.2021г., с които е разпределена под формата на дивидент печалба на дружеството за 2018г. в общ размер на 47386.37лв., са нищожни, като липсващи/невзети. Оспорва се факта на влизане в сила на посоченото съдебно решение, като се твърди, че дори съдебният акт да се е стабилизирал, то той не се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо ответника в 3 настоящото производство. Развити са подробни доводи относно обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, като се поддържа, че процесното такова е непротивопоставимо и не обвързва ответника, тъй като същият не е бил страна по делото, в което то е постановено. Поддържа се, че в случая не са налице изключенията визирани в разпоредбите на чл.298, ал.2 и ал.3 от ГПК, съответно че въпросното съдебно решение не се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо ответника.

Поддържа се още, че тъй като процесното съдебно решение няма действие по отношение на ответника и признатата с него нищожност на решенията на ОСС на ищцовото дружество и не му е противопоставима, то съдебният акт не действа дори като оборима презумпция за съответствие между съдебно признатото и действителното правно положение. На следващо място се твърди, че производството по т.д.№152/2022г. на ОС Варна представлява симулиран процес воден от ищеца С. С., който като управител на ответника “Стенас 77“ ООД и едноличен собственик на капитала му считано от 02.06.2022г., е водил иск сам срещу себе си, макар формално едноличното дружество да е самостоятелен правен субект, отделен от физическото лице, негов собственик. Ето защо се поддържа, че е налице допълнително основание решението по този симулиран процес, да не разпростира силата си на пресъдено нещо спрямо ответника в настоящото производство. Твърди се още, че след като субективните предели на силата на пресъдено нещо на процесното решението не се разпростират върху ответника в настоящото производство, същият има право да оспорва и поддържа, че решенията, обективирани в протоколи от общи събрания на съдружниците на “Стенас 77“ ООД от 04.01.2021г., 05.01.2021г., 06.01.2021г., 05.04.2021г., 01.05.2021г. и 05.05.2021г., не са нищожни, като липсващи/невзети. Изложени са доводи за предвидените в нормативната база и за възприетите съдебната практика пороци на решенията на ОСС, които водят до нищожност на решения на орган на търговско дружество. Поддържа, че в разглежданият случай не е налице нито една от предпоставките, обуславящи нищожност на решенията на общото събрание на ищцовото дружество. Твърди се, че разпоредбата на чл.137, ал.1, т.3 от ТЗ, съответно на клаузата на чл.25, ал.1, т.7 от дружественият договор, предоставят компетентност на ОСС на дружеството с ограничена отговорност да разпределя печалбата и да взема решение за нейното изплащане. Ето защо всяко едно от процесните решенията на ОСС, е взето от рамките на компетентността му и не в противоречие с влязло в сила решение на съд, тъй като такова няма. Поддържа се, че не е налице и хипотезата на липсващи или невзети решения на ОСС, тъй като за токова решение, следва да се счита онова, за което изобщо не е формирана воля от органа на дружеството, но е вписано в протокола от проведеното общо събрание като прието. Сочи се, че макар да са налице данни, че всички подписи в протоколите, в които са обективирани процесните решения на ОСС, от името съдружника С. Г. С. не са изпълнени от него и за това, че не са няма покани за свикване на общите събрания, то изложеното не е основание за нищожност на решенията. Поддържа се, че нищожни са само онези актове и сделки, страдащи от порок, които законът изрично е предвидил, като на нищожността не може да се гледа “разширително“ и “общо“, поради което всички останали евентуални пороци биха могли да бъдат основания за тяхната незаконосъобразност, т.е. за отменимостта им. Сочи се, че 4 съгласно чл.74 от ТЗ иск за отмяна на решението на общото събрание може да бъде предявен, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Ето защо противоречието на решение на общото събрание с повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор не е основание да се счете, че то е нищожно, а е основание за отмяната му по иск предявен в сроковете по чл.74, ал.2 от ТЗ. В обобщение се поддържа, че при опорочени процедури по свикване и провеждане на общото събрание, реда, кворума или мнозинството за приемане на решенията или ако същите противоречат на императивни разпоредби на закона или на учредителния акт, то тези решения са незаконосъобразни и отменяеми, но не и нищожни. В контекста на изложеното се твърди, че липсата на доказателства за свикване на общото събрание /покани/ не е основание за прогласяване нищожността на взетите на него решения, а може да бъде само основание за отмяна на тези решения. Същото се отнася и до отсъствието на единият съдружниците от общите събрания, който не е подписал и протоколите, тъй като това е евентуално нарушени на реда за провеждане на събранието, кворума и изискуемото мнозинството за вземане на решения. Поддържа се, че счетоводното отрезвяване на процесните решения на ОСС не е основание за нищожност на самите решения, тъй като евентуалното неточно отрезвяване означава единствено, че счетоводството не е водено според изискванията на закона. На следващо място се твърди, че тъй като всички оспорени протоколи са подписани от притежаващия 50 % от капитала съдружник А. И., след действително проведени общи събрания на съдружниците, на които са взети решения за изплащане на дивиденти, следва извод, че решенията са взети при кворум от 50 % от капитала и с мнозинство 100 % от присъстващите. В този смисъл се поддържа, че дори да се приеме, че не са спазени изискванията за свикването на събранието, необходимия кворум и мнозинство, то тези пороци не обуславят нищожност, доколкото за разпределянето на печалбата нито ТЗ, нито дружественият договор изискват квалифицирано мнозинство. Сочи се, че оспорените решения за разпределяне на печалба са взети в съответствие с чл.137, ал.3, изр.последно от ТЗ и чл.26, ал.1 изр.1 от дружествения договор на ищцовото дружество с мнозинство повече от 1/2 от капитала от гласовете на присъстващите съдружници. Сочи се, че въпросните решения са взети от съдружник, притежаващ 50% от капитала му, със 100 % съгласие на така представените дялове, т.е. при наличието на 50 % от гласовете на присъстващите съдружници. Наред с горното се сочи, че тъй като тези решения са и изпълнени, съответно са разпределени дивиденти, то е явно, че такива решения има. На последно място се оспорва доказателствената стойност на документите представени от ищеца в подкрепа на твърдението за извършено плащане на сумите, чието връщане се претендира. Поддържа се, че приложената към ИМ съдебносчетоводна експертиза изготвена по друго дело не може да служи като доказателства за установяване на каквито и да било факти в рамките на настоящото производство, още повече че приемането й като доказателство е недопустимо и в разрез с принципа за непосредственост на гражданския процес. Сочи се още, че твърдението на ответникът, че е подписал оспорените протоколи, не означава, че именно той е получил сумите от дивиденти. В заключение се моли за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.