Решение № 868 от 29.06.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 868 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20251000502695 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 4206/1.07.2025г, постановено по гр.д.№ 11959/2023г по описа на СГС, ГО, I-7с-в, е отхвърлен предявеният от Р. Н. С. ЕГН **********, против Ю. Н. С. ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС за признаване на установено по отношение на ответницата, че ищецът Р. Н. С. е собственик на основание давностно владение, упражнявано в периода от 15.11.1990г. до 13.05.2022г., на Апартамент № 157, в жилищната сграда-блок № 31-Б, вход „Б”, етаж 16, построен върху държавна земя, състоящ се от три стаи, столова с кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ 95,93кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-50/01.11.2011 г. на ИД на АГКК, с прилежащите таванско помещение № 32, с полезна площ 5,61кв.м., и 0,785% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, като неоснователен. Осъден е Р. Н. С. ЕГН **********, да заплати Ю. Н. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1500 лв. разноски по делото пред СГС.

Решението е обжалвано от Р. Н. С., чрез адв.Д.К. от ВАК, с доводи, че е неправилно, непълно, немотивирано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Сочи, че с ответницата Ю. Н. С. са наследници на Н. С. Г. и Р. Х. Г., които по време на брака си са придобили процесния недвижим имот по Наредбата за държавни имоти от 15.11.1990г.

Излага доводи, че от закупуване на процесния имот го е владял необезпокоявано и явно, само той е полагал грижи за него като добър стопанин, извършвал е подобрения със собствени средства и се е грижел за родителите си. Ответницата не е живяла никога в процесното жилище. Възразява, че съдът не е взел предвид свидетелските показания на И.

И. и И. Г., които са логични е непротиворечиви, кореспондират с останалия доказателствен 1 материал. Претендира да се отмени обжалваното решение и да се уважи исковата претенция.

В писмените бележки на процесуалния представител на въззивника се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.

Ответната страна-Ю. Н. С., представлявана от адв.Вл.Г. от САК, е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Сочи, че същата е бланкетна. Поддържа, че изводът на първоинстанционния съд, че имотът не е придобит по давност от въззивника е правилен. Излага, че след откриване на наследството е възникнала съсобственост, като за придобиване по давност на нейната идеална част е било необходимо явно и недвусмислено отричане на правата й, а не са доказани действия, които да са ясно, открито и недвусмислено манифестирали пред нея за владение на нейната идеална част. Фактическото ползване на жилището не е достатъчно да установи, че е отблъснато нейното владение. Позовава се на свидетелските показания на св.М.Д., че въззивникът първоначално е потвърдил пред брокера, че е съгласен жилището да бъде продадено, а впоследствие е оттеглил това съгласие. Сочи, че е разполагала с ключ за имота и никой не й е забранявал достъп до него.

Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение.

Производството пред СГС е образувано по искова молба от Р. Н. С. срещу Ю. Н. С., която е била подадена в производство по делба по гр.д.№2333/2022г. описа на СРС, ІІ ГО, 74 състав, като с определение №36651 /16.10.2023г., постановено гр.д.№2333/2022г. описа на СРС, предявеният установителен иск за собственост относно апартамент, находящ се в гр.

***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-50/01.11.2011 г., ведно с таванско помещение № 32 с площ от 5,61 кв.м., заедно с 0,785% ид.ч. от общите части на сградата, е отделен за самостоятелно разглеждане и на основание чл. 118 ГПК, вр. чл. 104, т. 3 ГПК и изпратен като родово подсъден на Софийски градски съд.

В исковата молба е посочено, че ищецът и ответницата са наследници на Н. С. Г., починал на 23.05.2019г. и на Р. Х. Г., починала на 15.08.2013г. По време на брака Н. и Р. Г. придобили процесния недвижим имот с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 15.11.1990г., сключен между ОбНС „Красна поляна“ и Н. и Р. Г.. Изложил е доводи, че от датата на закупуване на процесния недвижим имот до настоящия момент владее имота необезпокоявано и явно, като е полагал грижи за него като добър стопанин. Извършвал е подобрения в същия със собствени средства. Твърди още, че Ю. С. никога не е живяла в процесния апартамент. Посочил е, че той единствено се е грижел за наследодателите им. Ответницата не се е интересувала нито от родителите си, нито от жилището. Посочил е, че се е грижил за имота като за свой, заплащал е всички консумативни разходи за имота, в т.ч. и местните данъци, с което е упражнявал фактическа власт върху имота явно и необезпокоявано, без противопоставяне от страна на Ю. С. и го е придобил по давност.

Ответната страна-Ю. Н. С., чрез адвВл.Г., е оспорила исковата претенция. Посочила е, че процесният недвижим имот не е бил предмет на сделки и уговорки между родителите им и тях. Заявила е, че не оспорва, че имотът е оставен за ползване от ищеца, че в него са живели и техните родители, преди смъртта им и тя не се е противопоставяла на това ползване. След смъртта на баща им Н. Г. през 2019г. страните са постигнали съгласие да продадат съсобствения им недвижим имот и да поделят парите. За целта ангажирали брокер на недвижими имоти, а имотът бил обявен за продажба, но ищецът Р. С. се е отказал от продажбата и поради това е предявила иск за делба.

Безспорно е между страните и се установява от представените удостоверения за наследници изх.№5169 /06.11.2020г. на Н. С. Г. и Р. Х. Г., издадено от Столична община, р-н „Красна поляна“, е, че Р. Н. С. и Ю. Н. С. са техни наследници.

Не се спори между страните и от приетия договор за продажба на държавен 2 недвижим имот по реда на НДИ от 15.11.1990г. се установява, че по време на брака си на 15.11.1990г. двамата наследодатели Н. С. Г. и Р. Х. Г. са придобили чрез покупко-продажба в режим на СИО процесното жилище, находящо се в гр.***, ж.к.”***”, ул.“***”, представляващо апартамент № 157, в жилищната сграда-блок № 31-Б, вход „Б”, ет.16, построена върху държавна земя, състоящ се от три стаи, столова с кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ 95,93кв.м., с прилежащите таванско помещение №32, с полезна площ 5,61кв.м., и 0,785% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.

Не се спори, че до смъртта си Н. С. Г. и Р. Х. Г. са живели в процесното жилище.

В представено удостоверение за данъчна оценка изх.№728004117/ 05.01.2022г., издадено от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, като собственици на апартамент № 157 в блок № 31-Б, вход „Б”, ет.16, находящ се в гр.***, ж.к.”***”, са посочени Р. Н. С. и Ю. Н. С., всеки с по ½ ид.част. От приходна квитанция серия: ББ21 /27.04.2021г. издадена от Столична община, р-н „Красна поляна“, се установява, че на 27.04.2021г. ответницата Ю. С. е заплатила сумата от 660лв. за данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци за процесния апартамент № 157.

Видно от Договор за предоставяне на посредническа услуга при продажба на недвижим имот от 17.06.2021г. е, че ответницата Ю. С. е възложила на агенция „АВИ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД да рекламира и намери купувач на апартамент № 157 в блок № 31-Б, вход „Б”, ет.16 находящ се в гр.***, ж.к.”***“.

Спори се между страните дали въззивникът Р. Н. С./ ищец пред първата инстанция/ е упражнявал фактическа власт върху притежаваната от ответницата Ю. Н. С. идеална част от процесния апартамент, с намерение да я свои и я придобил по давност.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. Г., който е дал показания, че познава ищеца Р. от 20 години. През 2007г. е правил ремонт на апартамента, който се намира в ж.к.”***”, блок № *, вход „Б”, ет.16 и тогава се запознал с Н. и Р. С. – родители на ищеца и сестра му. За ремонтните работи, включващи смяна на тапети, шпакловка, смяна на подови настилки, заплатил Н., а сестра му Ю. не се интересувала.

Свидетелят Г. и Р. С. повече от 20 години поддържали приятелски отношения.

Свидетелят И. И. е дал показания, че са съседи с ищеца Р. в блок 31-Б, че Р. и жена му М. повече от 30 години ползват апартамента. От родителите си, които често си гостували с Р. и М., свидетелят бил чувал, че Ю. се е отказала от апартамента, тъй като имало идея Р. да гледа родителите си Р. и Н. и жилището да остане за него. Р. и Н. живеели в процесния апартамент почти през целия им живот, като през лятото ходили в къщата си в село Пожарево.

Свидетелят П. С., съпруг на ответницата, е дал показания, че знае процесния апартамент в „***“, бл. *, ет. *, ап. *, повече от 40 год., откакто са се запознали с Ю..

Съпругата му Ю. живеела в жилището, както и самият С.. Там било отгледано и първото им дете. В него живеели и Р., със съпругата М., както и родителите им Р. и Н.. Посочил е, че апартаментът е тристаен и всяко от трите семейства си имало по една стая. В хола били възрастните Р. и Н.. След като се родило второто дете на свидетеля и съпругата му, те се преместили в с.Подгумер, защото станало тясно. В апартамента останали Р. със съпругата му и баща му и майка му с децата. Свидетелят и жена му Ю. ходили там, като имали добри отношения. Около година след като починал бащата на страните по делото, отношенията им се развалили. Започнали проблеми със собствеността на апартамента в „Красна поляна“.

Първо имало разговори Р. да заплати половината или Ю. да му заплати половината, но ищецът не се съгласил на никое от предложенията. Ю. и той имат ключ от апартамента и до момента, като никой не им е казвал да не ходят там.

Свидетелят М. Д. е описал процесното жилище като тристаен апартамент, ЕПК, в 3 ж.к.“Красна поляна 3“, ет. 16/17, тъй като е бил брокер на ответницата Ю., за да продава това жилище. Два пъти е бил в жилището, първо когато ходил да го снима и тогава присъствала племенницата на Ю., тя му отворила. Клиентката му Ю. говорила с брат си, който потвърдил, че е съгласен да продава. След като получил потвърждение, че брат й е съгласен, свидетелят Д. пуснал обява за продажба на жилището. Апартаментът се продавал около 3 месеца, като за това време нямало огледи, защото цената била висока. Обявената тогава цена била 95 000 евро. Апартаментът бил тристаен от 95 кв.м., имало хол, кухня и още две стаи, баня с тоалетна, коридор и 2 балкона и може би един усвоен. Във всички стаи имало легла.

На третия месец имало единствен оглед с клиентка. Било 2021 г. м. юни или м. юли.

Апартаментът бил обитаем, там живеела племенницата на Ю. заедно с майка си. Огледът протекъл нормално, но съпругата на Р. била намусена, било й неприятно. След огледа братът на Ю. се обадил на свидетеля по телефона и казал че не иска да продава жилището. Така прекратили предлагането и свалили обявата.

Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

По делото е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване на право на собственост върху недвижим имот, за който се поддържа, че е придобит въз основа на придобивна давност.

Страните по делото са съсобственици при квоти по ½ ид.ч. от процесния имот и ответницата не е оспорила притежаваната от ищеца идеална част, поради което ищецът няма правен интерес да предяви исковата претенция по чл.124 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗС за придобиване въз основа на давностно владение за целия имот, а само за ½ ид.част на ответницата. Поради това постановеното решение следва да бъде обезсилено за ½ ид.ч., поради недопустимост на исковата претенция при липса на правен интерес от ищеца.