Решение № 647 от 12.12.2025, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. Дупница, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20251510101226 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Е. В. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, е предявила срещу Община Рила, ЕИК:

000261598, с адрес: гр. Рила, пл. „Възраждане“ № 1, положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК.

Ищцата твърди, че е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** (шестдесет и две хиляди шестстотин седемдесет и едно точка шестдесет и осем точка девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Рила, община Рила, област Кюстендил, одобрени със Заповед РД-18-790/11.11.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, находящ се в землището на град Рила, местността „Лаката“, с площ: 442,00 кв.м. (четиристотин четиридесет и два квадратни метра), с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, осма категория, с номер по КВС: 068009, при граници на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори №№ ***, *** и ***.

Ищцата твърди, че упражнява фактическа власт върху гореописания имот от средата на 70-те години на миналия век до настоящия момент. Владението й е явно, спокойно и непрекъснато в продължение на почти 50 години. В имота са извършвани подобрения засадени са около 15 овощни дръвчета - круши, ябълки, череши, сливи и др. Също така мястото ежегодно се засажда с боб, зеле и ягоди. Ищцата често посещава имота, полага грижи за него, оградила го е още в началото на 90-те години на миналия век с тЕ. мрежа, а откъм южната му граница е засадила ниски лозя и с поставила врата, която се заключва, като 1 с това е демонстрирала, че владее имота като свой.

Давността е изтекла до 05.08.2008г., когато със Заповед № РД-05-108/05.08.2008 г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ - град Кюстендил, на основание чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, е одобрено Протоколно решение № 1/30.07.2008 г. на комисия, назначена със Заповед на Директора па ОД „Земеделие“ - Кюстендил, с което са определени имотите по чл.

19, ал. от 1 от ЗСПЗЗ, включително и за землището на град Рила, в което влиза и имот с номер по КВС: 068009.

Процесният имот е записан като частна общинска собственост в качеството му на земя но чл. 19 от ЗСПЗЗ, въз основа на проведена процедура в изпълнение на Заповед № РД46-1282/06.10.2000 г. на Министъра на земеделието и горите, на основание чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, по преработка на частично одобрената кадастрална карта на съществуващите стари реални граници на землището па град Рила, в която влиза и масив № 68 /м. „ЛАКАТА“/ под № 068009 с площ от 0,442 дка по преписка № Р1398, като видно от Писмо № ГЮ-05207/10.08.2017 г. на Общинска служба по земеделие-град Кочериново, е че по време на преработката имотът не е идентифициран на терена от собственика.

Ищцата притежава Решение № 21/04.03.1996г. на Поземлена комисия, гр. Рила за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на град Рила, заедно със скица № 68009/13.03.1999г., изд. от „ГЕОКАД“ ЕООД, гр. Кюстендил, към него, но това решение не поражда правни последици за ищцата, защото изначално имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Предвид изложеното счита, че за нея е налице правен интерес, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община Рила, че е собственик на гореописания недвижим имот. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната община, с който се оспорва предявения иск като неоснователен.

Ответникът сочи, че процестният имот има статут на земеделска земя съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, поради което придобивна давност в полза на ищеца не е могла да тече.

Излага подробни правни съображения. Твърди, също така, че през процесния имот преминава трасето на Външен водопровод с водохващане на река Елешница до с. Пастра;

Външен водопровод Пастра-Рила; Резервоар 2500 куб.м., собственост на общ. Рила. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С исковата молба са представени Писмо ПО-05-207/10„08.2017 г. на Общинска служба го земеделие гр. Кочериново, Решение № 21/04.03.1996 г на ПК гр. Рила заедно със Скица № 68009/1303.1999 г. към него.

С отговора на исковата молба са представени Акт за частна общинска собственост №144 от 22.02.2018 г., Скица К03378 от 26.01.2018г. на ОСЗГ-гр. Кочериново, Заповед № РД-05-108 от 05.08.2008 г. на Директора на ОБЗ гр. Кюстендил и Протоколно решение №1 от 2

30.07.2008 г. и Приложение №1 към него, където процесният имот е посочен под М 190, Акт за публична общинска собственост № 69 от 12.11.2004 г. и документи за „Външен водопровод с водохващане на р. Елешница до с. Пастра; Външен водопровод Пастра-Рила; резервоар 2500 куб.м.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Х.Й.Б. и К.С.П..

От показанията на свидетеля Х.Й.Б. се установява че имотът на Е. Ч. представлява свободно място, в което навремето различни частни лица пасели овце, но не от АПК и ТКЗС. Ищцата стопанисвала имота от средата на 70-те години; мястото било празно и Ч. започнала да си прави градина, отглеждала зеленчуци, засадила и овощни дървета.

Свидетелят подробно описва местоположението площта и границите на имота който бил заграден от ищцата с оградна мрежа с железни колове и до него се влизало през триметрова масивна желязна врата на ленти, която се заключвала. Свидетелят помни, че около 1975-1980 г. ищцата укрепила имота откъм реката с циментови панели от „Кремиковци“, била направена подпорна стена, за да не може реката да отнася части от имота. Свидетелят не знае някой да е оспорвал владението на Е. Ч. върху имота, който никога не е бил включван в ТКЗС, АПК или в Горско стопанство. Мрежата на имота никога не е била нарушавана и през имота не е преминал изградения в местността етернитов водопровод.

Свидетелката К. П. дава показания, че познава много добре процесния имот, който се намира близо до къщата на ищцата. Спомня си че последната го владее от 1970 г. Споделя, че често е посещавала заедно с ищцата този имот и е брала ягоди, посадени от Ч. в него. Понастоящем в имота имало най-различни сортове млади и стари овощни дръвчета. Знае, че ищцата е изградила подпорна стена откъм реката. Няма спомени имотът да е отнеман за ТКЗС или АПК или някой друг да е имал претенции към него, но помни, че мястото някога е било овчарник, където са пасели овце и говеда като впоследствие, някъде около 1990 г. ищцата оградила имота с тЕ. мрежа, сложила врата и го засадила с овощни дървета. От ищцата знае, че през единия ъгъл на имота бил минал водопровод, като мрежата била бутната, за да го направят, но след това строителите възстановили оградата.

От заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че за района на СТЕ, включително процесния имот, не са налични кадастрални, комасационни или други архивни планове, предхождащи изработването на КВС. Процесният имот попада в територия, означена като „селищна територия дворни места“ с три броя сгради в строеж“. Площта, местоположението и конфигурацията на имота по одобрената КВС за землището на гр. Рила са илюстрирани на Приложение №5 към СТЕ.

Няма данни процесният имот или част от него да попада в разпоредбите на изброените в чл.

10 от ЗСПЗЗ хипотези. В архива и актуалната база данни в офис Рила на ОСЗ - Кочериново нямало подадено заявление и образувана преписка за възстановяване правото на 3 собственост, касаещо имот с идентификатор *** /стар № по КВС-068009/ и не са налице данни /опис-декларация, емлячен регистър/, удостоверяващи включването на процесния имот в ТКЗС или други селскостопански организации. За процесния имот няма постановено решение за възстановено право на ползване в полза на физическо лице, като имот с номер 068009 по КВС бил включен в списъка на регистрираните земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, землище град Рила с пореден номер 190.

Вещото лице приема че поради липса на подадено заявление, респективно липса на образувана преписка за възстановяване правото на собственост, касаещо имот с идентификатор *** /стар № по КВС-068009/, може да се счита, че процедурата по ЗСПЗЗ е приключена. Посочените планове в чл.19 от ЗСПЗЗ били налични и в сила от 08.05.2001г. При направените справки вещото лице не е установило данни за собственост, касаещи процесния имот преди кооперативното земеползване, както и след това до 2008 г. В архива и актуалната база данни в офис Рила на ОС3 - Кочериново не е налична преписка № Р1398 и липсва оригинал на Решение № 21/04.03.1996г. на ПК-Рила за възстановяване правото на собственост на Е. В. Ч. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот № 068009, местност „Лаката“ по картата на землището на гр. Рила. При съпоставяне на границите на имот 068009 по КВС /Приложение № 7 към СТЕ/ и границите на поземлен имот с идентификатор *** по КК се установява, че има пълна идентичност между границите им. Процесният имот представлява овощна градина с различни видове трайни насаждения и асми на различна възраст като достъпът на имота при огледа на място е предоставен на вещото лице от ищцата по делото. Имотът е ограден с оградна тЕ. мрежа на бетонови и метални колове. В него не са налични постройки, като частта от имота към река „Рилска“ е укрепена с бетонови елементи /панели/. От изображението на Приложение № 111 към СТЕ може да се направи извода, че към 2010 г. процесният имот се е обработвал и владял трайно. На Приложение № 10 към СТЕ е показано трасето на строеж на „Външен водопровод Пастра - Рила“ и неговият сервитут в обхвата на процесния имот като е видно, че трасето на водопровода не засяга границите на ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1, предложение 2-ро от ГПКположителен иск за собственост, по който ищецът трябва да установи правния си интерес от предявяване на иска, както и да докаже при условията на главно и пълно доказване придобивното основание, по силата на което е станал собственик на процесния имот.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес, тъй като е имал възможност да инициира пред ОД „Земеделие“ гр.Кюстендил процедурата по чл.45в, ал.6 от ЗСПЗЗ. Целта на установителния иск е да се внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото 4 на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика (Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК). В настоящия случай такова оспорване на правото на собственост на ищеца е налице, тъй като за имота има съставен атк за общинска собдтвеност.

За да бъде уважен разглеждания положителен установителен иск ищецът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведените от него придобивни основания. Именно установеността на правото на собственост на ищеца към момента на приключване на устните състезания по делото, определя изхода от спорното правоотношение.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безсъмнен начин, че ищцата владее и обработва процесния имот явно, непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено в продължение на повече от десет години, в резултат на което и в съответствие с разпоредбата на чл. 79 от ЗС е придобила собствеността върху този имот по силата на изтекла придобивна давност.