Определение № 2714 от 25.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2714 гр. София, 24.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20241000501671 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 55846 от 16.05.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от Г. Л. Р., ЕГН **********, чрез адв.М. А. от САК, срещу определение № 6615 от 26.04.2024г., постановено по гражданско дело № 20241100102256, по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ГО, I-5 състав, с което е оставена без уважение молбата на Г. Л. Р.,

ЕГН **********, за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно, по подробно изложени съображения, като иска отмяната му и постановяване на определение, с което да бъде освободена от заплащане на дължимите държавни такси по делото пред всички инстанции до приключване на делото с влязло в сила съдебно решение.

След като обсъди доводите на страната и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, и е съобразена с изискванията на чл.260 ГПК, вр. с чл.275, ал.2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по гражданско дело № 20241100102256, по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ГО, I-5 състав, е образувано по искова молба вх. № 21436 от 23.02.2024г. по описа на съда, подадена от Г. Л. Р., ЕГН **********, срещу П. Ш. И., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД, с който се иска 1 осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 41 290,19лв., представляваща заплатена от Г. Л. Р.част от приспадащия се дял на втория солидарен длъжник П. Ш. И. по Договор за Банков кредит HL125643/12.05.2021г.-, сключен с Юробанк България АД, същият приспадащ се дял определен съобразно вътрешните отношения между страните.

Предявен е и евентуален иск, с който се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 23 000лв., с която се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца, настъпило в периода 22.02.2019г. до 22.02.2024г., като са посочени конкретните действия, чрез които това е станало.

С исковата молба е направено и искане за освобождаване и разноски по делото, основано на представени доказателства, посочени в исковата молба.

С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение искането по чл.83, ал.2 ГПК, като е приел, следното:

- ищцата е подала декларация, в която е посочила, че тя и съпругът й не получават месечен доход; притежава МПС марка „Нисан“, година на производство - 2001г.; не притежава недвижими имоти; страда от заболяване, което налага разходи в размер на

200 лв. месечно; декларирала е, че не притежава банкови влогове; посочила е също, че е в процес на развод и е във фактическа раздяла със съпруга си от м.08.2022 г.

- с молба вх.№ 36404 от 28.03.2024г. ищцата е представила разпореждане №********** от 04.05.2022 г. на ТП на НОИ за отпускане на пенсия за инвалидност, поради общо заболяване в размер на 388,50 лв.; разпореждане № ********** от 10.07.2022г. на ТП на НОИ за изменение размера на пенсията и увеличението й до сумата от 911,30лв.; удостоверение от СО, съгласно което ищцата не притежава недвижими имоти, а по отношение на МПС е декларирала лек автомобил с рег.№ СВ 4740 ВК; удостоверение от 25.03.2024 г. на НАП, съгласно което ищцата не работи по трудов договор, нито се е осигурявала през периода 01.08.2023 г. - 29.02.2024 г.

- представен е н.а.№114/07.11.2023г., том първи, рег.№ 5181, н.д.№100/2023г. на нотариус М., от който се установява, че ищцата е продала свой недвижим имот за сумата от 70 000 евро /погрешно посочена в определението в лева/, като част от тази сума в размер на 55 490,19 лв. е преведена на кредитора „Юробанк България“АД за окончателно погасяване на дължим кредит, а друга част в размер на 67 727,10 лв. Р. е трябвало да получи по своя банкова сметка след представяне на удостоверение, че е заличена вписаната върху имота договорна ипотека.

При така установеното, съдът е молбата за неоснователна по следните съображения:

Дължимата държавна такса е 1 651,60 лв.

Ищцата не е декларирала да заплаща наем за жилището, в което живее, притежава МПС и получава месечен доход в размер на 911.30 лв. От представен по делото нотариален акт №114/07.11.2023 г., том първи, рег. № 5181, нот.дело № 100/2023 г. на нотариус М. се установява, че ищцата е продала свой недвижим имот, за който по нейна сметка е заплатена сумата от 67 727.10 лв., поради което няма основание да бъде освободена от заплащане на 2 държавна такса и разноски по делото.

С частната жалба са представени писмени доказателства: договор за поръчка, сключен на 19.12.2023г. между Г. Р. и Н. И.; договор за заем с нотариална заверка на подпис рег.№ 4618/2023 г., заверен от нотариус рег.№ ***,сключен на 19.12.2023г. между Г. Р. и Н.

И.; договор №8832/08.05.2024г. за изработка на контейнери към офертно предложение №257317/08.05.2024г. за изработка на контейнер, сключен на 08.05.2024г. между Н. И. от името и за сметка на Г. Р., и Астрейд Варна ЕООД; платежно нареждане от 19.12.2023г.

/авизо местен превод/ установяващо превеждане на сума в размер на 34 000 лв. от Г. Р. по сметка на Н. И. с основание безлихвен заем; платежно нареждане от 08.05.2024г.

/авизо местен превод/, установяващо заплащане на капаро за контейнер в размер на 10 500 лв. от Г. Р. по сметка на Н. Т. И.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №9, том 2, рег.№ 4587 от 19.12.2023г.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи.

Съдът се произнася по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК след преценка на удостоверените с декларация и с други писмени доказателства обстоятелства, които позволяват да се направи извод дали с оглед на неговото имуществено състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост лицето, което иска освобождаване от държавна такса, има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение за внасяне на държавна такса за водене на делото.

Предвид възраженията в частната жалба следва да се има в предвид следното:

Размерът на дължимата държавна такса – 1 651,60лв., е правилно определен, съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1 ГПК, вр. с чл.69, ал.1, т.1 ГПК, вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

Искането по чл.83, ал.2 ГПК е мотивирано с твърденията за затруднено финансово положение на ищцата, която живее сама и не разполага с доходи от трудова дейност, но събраните по делото доказателства не установяват предпоставките по чл.83, ал.2, изр.1 ГПК.

Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд, като препраща към мотивите изложени в обжалваното определение, на основание чл.272 ГПК, вр.чл. 278, ал.4 ГПК.

Предвид съображенията в частната жалба в допълнение следва да се има в предвид следното:

В определен период от време преди, а и след подаване на исковата молба, ищцата е разполагала с голяма сума пари, надвишаваща значително по размер дължимата сума за държавна такса, получена от продажбата на недвижим имот и 3 по силата на договор за потребителски паричен кредит № 6138818, като с част от нея погасила задълженията си по договор за кредит, а с друга част чрез трето лице закупила друг недвижим имот, в какъвто смисъл са твърденията й.

При така установеното от фактическа страна, като съобрази горното, както и: възрастта на ищцата; обстоятелството, че същата не дължи наем или издръжка на непълнолетно или пълнолетно лице; размерът на получавания месечен доход – 911,30лв.; факта, че след подаване на исковата молба на 23.02.2024г. ищцата е заплатила на 08.05.2024г. по сметка на Н. И. сума в размер на 10 500лв.

/платежно нареждане от 08.05.2024г., представено с частната жалба/, която не е декларирала пред съда, че притежава, към момента на изготвяне на декларацията, или че е придобила след това; факта, че след подаване на исковата молба, ищцата е получила на 15.04.2024г. потребителски кредит в размер на 44 428лв., съгласно представен договор и погасителен план към него с частната жалба, по които дължи връщане на месечни вноски в размер на 370,24лв. за 120 месеца и лихва, настоящият състав на съда приема, че не са налице предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК.

С частната жалба не са представени допълнителни доказателства, които да установяват твърдяната невъзможност за заплащане на дължимата държавна такса и разноски от ищеца.

Напротив, представените доказателства утановяват, че след подаване на исковата молба, ищцата е извършила плащания към трето лице на сума, значително надвишаваща сумата за дължимата държавна такса – 10 500лв., чието притежание не е декларирала пред съда, както и е получила от трето лице сумата от 44 428лв. като кредит, който следва да връща в продължение на 120 месеца, съобразно уговореното, което от своя страна обосновава извод, че действителното имущественото състояние на ищцата не е установено от представените доказателства, съответно, че има достатъчно средства за да заплати дължимата държавна такса.

Поради съвпадане на изводите на градския и апелативния съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6615 от 26.04.2024г., постановено по гражданско дело № 20241100102256, по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ГО, I-5 състав.

4

Определението подрежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5