Определение № 1137 от 20.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1694/2026
- Вид
- Определение № 1137
- Подписан
- 20.03.2026
- В сила
- 20.03.2026
- Състав
- Ралица Манолова, Мирослав Георгиев Георгиев, Милен Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл. 198 · Наказателен кодекс
- чл. 248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3-8 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3-8 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3-8 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3-8 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3-8 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3-8 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1137 гр. София, 20.03.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ралица Манолова
Членове:
Милен Михайлов
Мирослав Г. Георгиев като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно частно наказателно дело № 20261100601694 по описа за 2026 година
Производството е по реда на глава 22 вр. чл. 251, ал. 5 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.
Образувано е по частна жалба от адв. Я. – повереник на Т. Х. К. срещу протоколно определение на Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение, 4 с-в от 22.10.2025 г., с което е спряно наказателното производство по НОХД № 6269/2021 г.
С протеста се твърди, че от определението не е ясна коя хипотеза на чл. 25, ал. 1, т. 1 НПК за спиране на производството е налице. Счита се, че няма основание за спиране и се сочи, че приетата КСППЕ не е актуална и прегледът на подсъдимия пред съдебната зала не може да компенсира това. Моли определението да бъде отменено.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, доказателствата по делото и, като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното определение, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от правоимащ субект. Относно последното, следва да се посочи следното:
Т. Х. К. е посочена с внесения в съда обвинителен акт като пострадала от престъпление по чл. 198 НК. След образуване на съдебното производство, същата е депозирала молба за конституирането й като частен обвинител по делото и е предявила граждански иск срещу подсъдимия. По тези искания първоинстанционният съд не се е произнесъл в проведеното разпоредително заседание, в което е спрял наказателното производство, поради което тя не е придобила качеството на страна в процеса. От мотивите на СРС за спиране на 1 производството е видно, че първата инстанция е възприела подхода да се произнася по строго хронологичен ред по въпросите–предмет на разпоредителното заседание, и тъй като преценката за основание за спиране на производството е визирана в чл. 248, ал. 1, т. 2 НПК, а произнасянето по исканията за конституиране на страни в чл. 248, ал. 2 НПК, поради това СРС не е взел отношение по молбата на К. преди изслушване на становищата на страните.
Изрично първоинстанционният съд е посочил, че щом е налице основание за спиране на наказателното производство, няма да се произнася на този етап по въпросите по чл. 248, ал.
1, т. 3-8 и ал. 2 НПК, а ще стори това на следващ етап. Поради това, независимо, че към момента К. не е конституирана като страна в процеса, доколкото изрично е поискала това, а съдът не се е произнесъл по това искане, като същевременно е произнесъл акт, с който пряко засяга интересите й, въззивната инстанция, намира, че тя има правото да обжалва определението на СРС, тъй като е посочена като пострадала от престъпление, за което подсъдимият е предаден на съд. Приемайки жалбата за недопустима, тъй като не е страна в процеса към този момент, би означавало тя да бъде лишена изначално от правата, които процесуалният закон предоставя на пострадалия в съдебна фаза само заради това, че съдът не се е произнесъл по искането й да бъде конституирана като такава. Тук е мястото да се посочи, че въззивният съд намира, че правилният подход би бил първостепенният съд да се произнесе по исканията за конституиране на срани в процеса преди изслушването на становищата по въпросите по чл. 248 НПК с оглед това да е очертан кръгът от лицата /страните/, които могат да дават такива становища, да правят искания и да обжалват актовете на съда в производството. Също така, би следвало и съдът да се е произнесъл по искането за отвод, направено от страна на пострадалото лице.
С оглед това, въззивната инстанция, прие, че жалбата изхожда лице, което има право на такава.
Съдебното производство пред СРС било образувано по внесен през 2021 година от СРП обвинителен акт /ОА/ срещу Р. Д. Н. с обвинения за престъпления по чл. 198, ал. 1 и чл.
354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК. Делото е било разглеждано от четири състава на СРС, като последните три са се отвели и делото е било разпределено на настоящия през декември 2024г. Съдията-докладчик е насрочил разпоредително заседание на 23.09.2025 г., но тогава съдът не дал ход на същото поради неявяването подсъдимия и нередовното му призоваване, като е получил и данни, че подсъдимият се намира в психиатрична болница за лечение от психично заболяване. СРС е насрочил следващото заседание за 22.10.2025 г., като е изискал от болницата документи за здравословното състояние на подсъдимия, призовал е вещите лица, изготвили КСППЕ, допусната на 01.04.2022 г. от първия съдебен състав на СРС, започнал разглеждането на делото. В заседанието на 22.10.2025 г. СРС е изслушал КСППЕ и е приел заключението й. При разпита им, вещите лица са заявили, че са се запознали с актуалната медицинска документация за състоянието на подсъдимия, както и пред съдебната зала са разговаряли с него. Вещите лица са изразили становище, че към момента на изготвяне на КСППЕ през 2022 г. подсъдимият, макар да е страдал от психично 2 заболяване, е бил в ремисия и е можел да участва в наказателното производство, но към настоящия момент състоянието му е обострено и е нарушена годността му да участва в процеса. Съдът е дал ход на разпоредителното заседание и с оглед заявеното от вещите лица е приел, че следва да спре наказателното производство по делото, тъй като подсъдимият страда от тежко заболяване, което пречи на провеждането му. Постановил е след изтичане на два месеца от влизане в сила на определението, делото да се докладва за преценка дали има основание за възобновяване на производството
При така установеното, въззивният съд намери от правна страна следното:
За изясняване на въпроса относно здравословното състояние на подсъдимия и възможността му да участва в процеса по–правилният подход би бил да се допусне нова КСППЕ, вместо да се изслушва изготвена преди няколко години експертиза. Тъй като обаче, вещите лица, изготвили тази КСППЕ са се били запознали с актуалната медицинска документация за подсъдимия, а и са провели беседа с него, макар и пред залата преди съдебното заседание, възприетият от СРС подход също е допустим, тъй като вещите лица – специалисти в областта на психиатрията психологията с работили с актуални данни и са имали възможност лично да възприемат подсъдимото лице. Поради това и въззивният съд намира, че тяхното становище е меродавно и следва да се кредитира. Правилно то е било ценено от първостепенния съд като обосновано и пълно и дадено от лица с нужните професионални знания. С оглед заявеното от тях че подсъдимият страда от психично заболяване и състоянието му е обострено, което препятства възможността му да участва в процеса, районният съд е приел, че при него е налице тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството и е налице основание за спирането му.
Не се споделя възражението, не е ясна коя хипотеза на чл. 25, ал. 1, т. 1 НПК за спиране на производството е приел СРС, тъй като тя изрично е посочена в мотивите му.
С оглед гореизложеното, Софийски градски съд намира, че протоколното определение на СРС следва да бъде потвърдено.
СРС обаче, следва изрично да съобрази, че макар определението му да влиза в сила от момента на постановяване на акта на настоящата инстанция, то от произнасянето на протоколното му определение до произнасянето на въззива са изминали почти пет месеца, поради късното администриране на делото към СГС. Ето защо, не трябва да се изчаква изтичането на два месеца от влизане в сила на определението, за да се направи нова преценка за наличието на предпоставките за спиране на производството, а това следва да бъде сторено веднага след постъпването на делото в СРС, като този път, за да се прецени актуалното състояние на подсъдимия и възможността му да участва в процеса, е нужно изготвянето на нарочна психиатрична експертиза. Също така, въззивният съд намира за нужно да посочи на първата инстанция, че преди да се произнесе по този въпрос е удачно и да определи страните в производството пред него, като се произнесе по искането на пострадалото лице за конституирането му като частен обвинител и по приемане на 3 предявения от него граждански иск за съвместно разглеждане в процеса.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 4 с-в от 22.10.2025 г., с което е спряно наказателното производство по НОХД № 6269/2021 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4