Определение № 710 от 09.10.2025, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 710 гр. Силистра, 09.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20253400500456 по описа за 2025 година Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Ти би ай банк“ ЕАД с ЕИК 131134023 против Разпореждане № 1291/01.09.2025 г., постановено по ч. гр. д.№ 660/2025 г. на РС-Тутракан, в частта, в която заповедния съд е отказал частично да издаде заповед за изпълнение по заявлението с вх.№ вх.№ 4107/22.08.2025 на „Ти би ай банк“ ЕАД за законна лихва върху уважената главница, считано от датата на подаване на заявлението му по чл.417 ГПК.

Жалбоподателят намира посоченото разпореждане по отношение на неговата отхвърлителна част за законна лихва за неправилно и постановено в противоречие с приложимото законодателство. В подкрепа на горното цитира практика на СсОС. Настоява за отмяна на разпореждането в атакуваната му отхвърлителна част по отношение на законната лихва и постановяване издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за законна лихва върху уважената част от дата на входиране на Заявлението - 22.08.2025 г.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Производството пред заповедния съд е било образувано по Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с подател – „Ти би ай банк“ ЕАД против Н. С. К. с ЕГН **********, на основание извлечение от счетоводните книги, съгласно чл. 417, т. 2 ГПК, във връзка с договор за потребителски кредит № 7200312113970/22.04.2024, за следните суми:

Главница 1379,26 лева; Договорна лихва 351,41 лева за периода 05.08.2024 05.08.2025; Мораторна лихва 358,39 лева за периода 05.08.2024 - 05.08.2025;

Законна лихва от подаване на заявлението на 22.08.2025 г.

Съобразявайки заявлението, постъпилата от заявителя уточняваща молба и актуалната практика на СЕС в Решение от 21.03.2024 по дело 1

C‑714/22, съдът намерил на основание чл. 411, ал. 2, т. 1- 3 от ГПК във вр. чл.

22 вр. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, че следва частично да откаже издаването на заповед за изпълнение, тъй като в ГПР по процесния ДПК не е включена застрахователната премия, защото е отчетена като главница, и предвид твърдението на заявителя, че по заема са направени погасителни плащания в размер на 133,13 лева, на осн. чл. 23 от ЗПК, следва да се издаде заповед за изпълнение за „чистата“ сума, от която се е възползвал длъжникът – 1066,87 лева главница. Като се позовал на практиката на СЕС в решението по дело С520/21 и на ВКС в Решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 630/2023 г., I т. о., ТК, отказал издаването на заповед за изпълнение за законната лихва върху уважената част от главницата от подаване на заявлението.

Жалбоподателят не оспорва преценката на първоинстанционния съд, според която договорът за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК поради нарушение на чл. 11,т.10 от ЗПК и е приел, че се дължи само сумата 1 066,87 BGN, представляваща главница - по недействителен договор за потребителски кредит

№

7200312113970/22.04.2024, като дължимата сума е на осн. чл. 23 от ЗПК, за която е уважил заявлението, а го е отхвърлил за разликата до заявените 1379,26 лева главница и за останалите претендирани като дължими суми. Тази преценка се споделя и от състава на въззивния съд.

Първоинстанционният съд обаче неоснователно е приел, че следва да се откаже изцяло издаването на заповед за изпълнение за законна лихва върху уважената част от главницата от подаване на заявлението.

Присъждане на законна лихва е последица от уважаване на претенцията по главния дълг. Вземането за лихва има акцесорен характер, то възниква, съществува и се прекратява в зависимост от главния дълг. В случая не може да се обоснове извод за недължимост на същата, на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

Обявяването на договор за недействителен има реституционен ефект и всяка страна дължи на другата това, което е получила без основание /решение по дело С-472/20, т. 50 и 55; решение по дело С-705/21, т. 39/, тоест отношенията между страните се разрешават на принципа на неоснователното обогатяване. В този случай банката има право да иска връщане на даденото по договора, заедно със законната лихва от поканата за връщане /решение по дело С-520/21, т. 84, вкл. т. 64 от заключението на генералния адвокат/, а потребителят ще има право да иска връщане на даденото, което надхвърля предоставената за ползване сума /Определение №50011/26.11.2024г. по т.д. № 1060/2022г. на ВКС, Решение №79/10.02.2025г. по т.д. №5337/2023г. на ВКС/.

Предвид това с оглед уважената част от главницата и акцесорния характер на вземането за законна лихва, разпореждането на заповедния съд следва да бъде отменено в тази отхвърлителна част и се издаде заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като се уважи претенцията на заявителя за присъждане на законна лихва върху уважената част от главницата по договора за кредит от датата на заявлението до окончателното изплащане.

Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1291/01.09.2025 г. по ч. гр. д.№ 660/2025 г. на РС-Тутракан, в частта, с която се отхвърля искане за издаване на заповед за изпълнение на „Ти би ай банк“ ЕАД с ЕИК 131134023 за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Н. С. К. с ЕГН ********** за присъждане на законна лихва върху главницата от 1 066,87 лева, за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – до изплащане на вземането и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на заявителя „Ти би ай банк“ ЕАД с ЕИК 131134023 срещу СТАНИСЛАВ ЙОРДАНОВ УЗУНОВ с ЕГН ********** за законна лихва върху главницата от 1 066,87 лева, за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 22.08.2025 г. до изплащане на вземането.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта и издаване на изпълнителен лист.

ВРЪЩА делото на РС – Тутракан за фактическото издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Кремена И.а Краева

Напълно съм съгласна с аргументите, изложени от ТнРС в атакувания съдебен акт и също считам, че по отношение искането за присъждане на законна лихва от датата на подаване на заявлението, следва да се съобрази разрешението, дадено по т.д. № 630/2023г. на ВКС и по дело С-520/21 на СЕС, което е в смисъла посочен от РС - Тутракан. Жалбата следваше да се остави без уважение.

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 710 гр. Силистра, 09.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20253400500456 по описа за 2025 година Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Ти би ай банк“ ЕАД с ЕИК 131134023 против Разпореждане № 1291/01.09.2025 г., постановено по ч. гр. д.№ 660/2025 г. на РС-Тутракан, в частта, в която заповедния съд е отказал частично да издаде заповед за изпълнение по заявлението с вх.№ вх.№ 4107/22.08.2025 на „Ти би ай банк“ ЕАД за законна лихва върху уважената главница, считано от датата на подаване на заявлението му по чл.417 ГПК.

Жалбоподателят намира посоченото разпореждане по отношение на неговата отхвърлителна част за законна лихва за неправилно и постановено в противоречие с приложимото законодателство. В подкрепа на горното цитира практика на СсОС. Настоява за отмяна на разпореждането в атакуваната му отхвърлителна част по отношение на законната лихва и постановяване издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за законна лихва върху уважената част от дата на входиране на Заявлението - 22.08.2025 г.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Производството пред заповедния съд е било образувано по Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с подател – „Ти би ай банк“ ЕАД против Н. С. К. с ЕГН **********, на основание извлечение от счетоводните книги, съгласно чл. 417, т. 2 ГПК, във връзка с договор за потребителски кредит № 7200312113970/22.04.2024, за следните суми:

Главница 1379,26 лева; Договорна лихва 351,41 лева за периода 05.08.2024 05.08.2025; Мораторна лихва 358,39 лева за периода 05.08.2024 - 05.08.2025;

Законна лихва от подаване на заявлението на 22.08.2025 г.

Съобразявайки заявлението, постъпилата от заявителя уточняваща молба и актуалната практика на СЕС в Решение от 21.03.2024 по дело 1

C‑714/22, съдът намерил на основание чл. 411, ал. 2, т. 1- 3 от ГПК във вр. чл.

22 вр. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, че следва частично да откаже издаването на заповед за изпълнение, тъй като в ГПР по процесния ДПК не е включена застрахователната премия, защото е отчетена като главница, и предвид твърдението на заявителя, че по заема са направени погасителни плащания в размер на 133,13 лева, на осн. чл. 23 от ЗПК, следва да се издаде заповед за изпълнение за „чистата“ сума, от която се е възползвал длъжникът – 1066,87 лева главница. Като се позовал на практиката на СЕС в решението по дело С520/21 и на ВКС в Решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 630/2023 г., I т. о., ТК, отказал издаването на заповед за изпълнение за законната лихва върху уважената част от главницата от подаване на заявлението.

Жалбоподателят не оспорва преценката на първоинстанционния съд, според която договорът за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК поради нарушение на чл. 11,т.10 от ЗПК и е приел, че се дължи само сумата 1 066,87 BGN, представляваща главница - по недействителен договор за потребителски кредит

№

7200312113970/22.04.2024, като дължимата сума е на осн. чл. 23 от ЗПК, за която е уважил заявлението, а го е отхвърлил за разликата до заявените 1379,26 лева главница и за останалите претендирани като дължими суми. Тази преценка се споделя и от състава на въззивния съд.

Първоинстанционният съд обаче неоснователно е приел, че следва да се откаже изцяло издаването на заповед за изпълнение за законна лихва върху уважената част от главницата от подаване на заявлението.

Присъждане на законна лихва е последица от уважаване на претенцията по главния дълг. Вземането за лихва има акцесорен характер, то възниква, съществува и се прекратява в зависимост от главния дълг. В случая не може да се обоснове извод за недължимост на същата, на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.