Определение № 347 от 03.06.2024, Районен съд - Девня

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 347 гр. Девня, 03.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20233120100753 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от 25.07.2023г. от А. Х.

А. с ЕГН **********, ***, чрез пълномощник адв. С. Г. от ВАК, срещу З. А. И., ЕГН ***, ***, с която се предявяват обективно кумулативно съединени иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася относно вината и искове за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето Е. А. Х., ЕГН **********, родена на ***г. в гр. Варна, определяне режим на лични контакти на детето с ищеца, определяне местоживеене на детето при родителите на ответницата в *** и определяне дължимата му издръжка

В срока за отговор на исковата молба от страна на ответника чрез упълномощен процесуален представител – адв. М. Е. - В. от ВАК е направено възражение за компетентността на българския съд да разгледа предявените искове, позовавайки се на Регламент /ЕО/ №2201/2003 на Съвета на ЕС от 27.11.2003 год. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност, тъй като обичайното местопребиваване на страните по делото е на територията на ФР Германия, където са се установили трайно от 01.12.2015г. почти вече осем години и където продължават да живеят, работят и учат и понастоящем. След фактическата раздяла между страните ответницата И. е предявила през 2022г. срещу ищеца А. пред германски съд иск за развод и в Районен съд Дюрен е образувано семейно дело с №22 F 174/22т. , т.е към датата на завеждане на исковата молба пред РС Девня е налице висящо дело по иск за прекратяяване на брака чрез развод между същите страни.

Малолетното дете Е. Х. е напуснала пределите на Р. България като бебе - 01.12.2015г. , била е на няколко месеца и от този момент нататък тя заедно с майка си, баща си и едноутробния си брат живеят на територията на ФР Германия. Малолетното дете Е. Х. е адресно регистрирана и пребивава заедно с майка си в град Дюрен от 01.12.2015г., през учебната 2022/2023г. е била ученичка в Католическо основно училище Св. Йоахим, т.е детето е трайно интегрирано в Германия, което обстоятелство е много добре известно на ищеца.

Счита , че българският съд не разполага с компетентност за произнасяне относно родителските права , тъй като не отговоря на критерииге за близост по чл.12 от Преамбюла на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2201/2003 НА СЪВЕТА от 27 ноември 2003 година, тъй като няма най – тясна връзка с тях и трудно би преценил най –добрия интерес на детето.

Ищцовата страна излага, че компетентен по така предявените искове е РС Девня ,тъй като страните са български граждани. Детето в момента на завеждане на исковата молба се намира в дома на баба си и дядо си по майчина линия в с. Добротич. Бащата желае детето да учи и живее в България. Той не желае детето да пребивава в Германия и да учи в 1 католическо училище. В Германия има образувано гражданско дело с идентични искания , но още ход не е даден и са изминали повече от 16 месеца от завеждане на иска, без да има дата за насрочване на делото.

Съдът намира така предявения иск за недопустим, поради следните правни съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2201/2003 НА СЪВЕТА от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност компетентни да разглеждат дела, свързани с развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака, са съдилищата на държавата-членка, на чиято територия: съпрузите имат обичайно местопребиваване, или съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там, или ответникът има обичайно местопребиваване, или в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка. Така установените критерии за разпределяне на компетентност по дела за прекратяване на брак чрез развод предвижда успоредното съществуване на няколко компетентни юрисдикции. Колизията кой от сезираните съдилища в различните държави-членки следва да разгледа спора е уредена в чл. 19 от Регламент № 2201/2003, като е дадено предимство на първия сезиран компетентен съд, ако той е приел своята компетентност. Страните по делото са сезирали последователно съдилища в две държави членки на ЕС – ФР Германия и Р. България, с искания за прекратяване на сключения между тях брак чрез развод. Видно от представените документи по делото от ответника по – рано сезирания на 11.07.2022г. Районен съд Дюрен е заявил и приел своята компетентност постановявайки представени от процесуалния представител на ответника издадени от Районен съд Дюрен две решения относно временно разпореждане относно правото на определяне и мястото на пребиваване на детето Е. А. Х.. Поради това на осн. чл. 19 от Регламент № 2201/2003 е недопустимо втория сезиран РС Девня да се произнася по същия предмет – прекратяване на брака чрез развод, поради което следва да прекрати образуваното пред него дело. Още повече видно от представените в превод на български език копия от решения ищецът по делото А. Х. А. е бил изслушан от съда в Германия / така мотиви на решение на Решение на РС Дюрен от 09.10.2023г., т.е взел е участие в производството пред РС Дюрен и не е оспорил компетентността на германския съд. По отношение на свързаните искове, касаещи роденото на страните дете се прилага принципа на пророгация на компетентност съгласно чл. 12 от Регламент № 2201/2003 г. и същите следва да се разгледат от съда във ФР Германия, приел за разглеждане брачния иск.

Съдът не приема доводите на ищцовата страна, че детето Е. А. Х. пребивава трайно на територията на Р. България при родителите на ответницата в ***. Съгласно практиката на СЕС понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на чл.8, параграф 1 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че това местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда. За тази цел трябва да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държавата-членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение, медицинско обслужване, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава.

Националната юрисдикция следва да установи обичайното местопребиваване на детето, като държи сметка за съвкупността от фактически обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай. Видно от представените копия от документи в превод на благраски език от ответната страна детето Е. е адресно регистрирано във ФР Германия, където тя посещава и училище, както и където майката е получавала издръжка/ помощи / от Социалната служба в гр. Дюрен. Видно от представеното с исковата молба уведомление с нотариална заверка на подписа бащата по време на пребиваване на детето в Р. България през лятото е оттеглил 2 своето съгласие детето Е. Х. да пътува в чужбина извън Р. България и детето е останало в дома на своите баба и дядо по майчина линия в ***. По този начин както се отбелязва в мотивите на Решение от 09.10.2023г. на РС Дюрен бащата е поставил майката, която е искала да върне детето в гр. Дюрен, пред свършен факт, детето е останало да живее с бабата и дядото по майчина линия, без бащата дори да знае, дали те са били готови да приемат детето за по -продължително време. Видно от изложеното следва да се приеме, че обичайното местопребиваване на детето Е. е във ФР Германия, където детето е интегрирано в социалната среда, а не в Р. България, където се е наложило да пребивава поради независещи от него обстоятелства.

Мотивиран от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОГЛАСЯВА съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2201/2003 НА СЪВЕТА от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 , че РС Девня не е компетентен да се произнесе по предявените от А. Х. А. с ЕГН **********, ***, чрез пълномощник адв. С. Г. от ВАК, срещу З. А. И., ЕГН ***, *** обективно кумулативно съединени иск за прекратяване на брака с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася относно вината и искове за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето Е. А.

Х., ЕГН **********, родена на ***г. в гр. Варна, определяне режим на лични контакти на детето с ищеца, определяне местоживеене на детето при родителите на ответницата в *** и определяне на дължимата му издръжка и ПРЕКРАТЯВА производството по ГД №753/2023 год. по описа на Районен съд – Девня.

Определението може да се обжалва в седмичен срок от уведомяването за това с частна жалба пред Окръжен съд Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________

3