Присъда № 7 от 14.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 7/14.02.2025 г. по в.н.ч.х.д. № 1100/2024 г. по описа на ОС Благоевград

Производството пред ОС Благоевград е образувано по подадена въззивна жалба от подс. И. Т. срещу Присъда № 34/06.06.2024 г. по н.ч.х.д. № 399/2022 г. по описа на РС – П..

В жалбата на подсъдимия Т. се излагат доводи, че постановената присъда е незаконосъобразна, защото почива на предположения, като се иска въззивният съд да я отмени, признае подсъдимия за невинен и се отхвърли като неоснователен предявеният граждански иск.

С жалбата не се правят доказателствени искания. Преписи от жалбата са връчени на заинтересованите страни – на тъжителя Е. Ж. Ю. чрез нейния адвокат, които не са депозирали възражения.

Пред ОС Благоевград е проведено съдебно следствие, в което са събрани писмени доказателства, предявен на страните по делото е диск със записи на проведените разговори от подсъдимия Т. на телефон 112, които са изслушани в с.з.

Повереникът на частния тъжител Е. Ю. – адв. М., в хода на пренията изразява позиция, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна; постановена при изяснена фактическа обстановка, установена от доказателства, събрани по надлежен процесуален ред, като следвало в цялост да се кредитират показанията на свидетелите Т. Ю. и П. Ю.. Според повереника на частния тъжител били обосновани изводите на районния съд, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, защото е установено авторството и механизмът на получаване на уврежданията. Във връзка със записите на тел. 112 се сочи, че подсъдимият в разговорите не споменава за възникнал конфликт с бой, като полицейският служител отказва да посети сигнала, защото е налице гражданско-правен спор. Сочи се, че престъплението е извършено при пряк умисъл и при определяне на наказанието на подсъдимия били съобразени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства; не били налице основания и за изменение на присъдата в гражданско-осъдителната й част. Иска се потвърждаване на присъдата.

Частният тъжител Ю. заявява, че много е помагала на подсъдимия Т., но той решил, че може би всичко е негово, но трябвало да знае, че има отговорност и да понесе някакво наказание.

Адв. М. като служебен защитник на подсъдимия Т. пледира да се уважи въззивната жалба, тъй като присъдата била неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Излага доводи, че доказателствата не установявали подс. Т. като автор на деянието в тъжбата, нямало мотиви защо районният съд е изключил изцяло показанията на майката на подсъдимия – св. Ц. Г., както и обясненията на подс. Т., които сочели агресивни действия на частния тъжител 1

Ю. и на сина й; доказателствата за следващо поведение на тъжителя при посещения на същото място и за предходното поведение на тъжителя; издаденото медицинско свидетелство на 25.03.2022 г. само заради периода на издаване не води до изключване на същото от обсъждане, както и да се приема, че ако подсъдимият е получил наранявания, те са били в отговор на действията му спрямо тъжителя Ю.; недопустим бил изводът на съда да приеме за логично, че извършител е подс. И. Т., а от изслушаните звукозаписи се установявало както притеснението на последния, така и заявеното от него, че жената в дома му налита на бой. Анализират се и показанията на свидетелите И. и К., които не само не са видели наранявания на тъжителя, но и никой пред тях не е направил оплакване за това. Доказателствата за имуществените спорове между страните не са спорни, но останалите доказателства не установявали и твърдения за нанесен побой, като съдът не обсъждал в мотивите си тези доказателства, в които се сочело, че тъжителят и синът й са скочили на подсъдимия и са започнали да го душат. Поради неизяснена фактическа обстановка, недоказани авторство на деянието и причинени вреди, се иска присъдата на РС – П. да бъде отменена и да се признае подс. И. Т. за невинен, като се оправдае по обвинението му и се отхвърли гражданският иск.

Подсъдимият Т. не се явява пред въззивния съд в с.з., в което е приключило делото.

Съдът, след като обсъди наведените в жалбата на подсъдимия доводи и изложеното от страните в хода на съдебните прения, като взе предвид събраните доказателства от първата и въззивната инстанции в хода на съдебното следствие, намира за установена фактическа обстановка, която се различава за някои от обстоятелствата на случилото се от приетата в мотивите на районния съд. Следва да се приеме за установено следното:

Не са противоречиви доказателствата за част от обстоятелствата по делото - подсъдимият И. Т. е племенник на частния тъжител Е. Ю. – син на брат й Е. Т., починал на * г.; тъжителят Ю. и нейният брат, докато е бил жив, са водили дело за делба на втория етаж от къщата на ул. *** в гр. П., като същият имот бил изнесен на публична продан с влязло в сила съдебно решение. По повод споровете за посочения имот отношенията между тъжителя Ю. и семейството на брат й не били добри, а имало конфликти, свързани с претенции за ползването на наследствените движими и недвижими вещи, останали от родителите на тъжителя Ю..

На 28.12.2021 г. вечерта приятЕ. на тъжителя Е. Ю. й се обадила по телефона, в разговора й казала, че от двора на бащината й къща липсва лекият автомобил на баща й, че видяла изнасяне на вещи, които разпознала като такива на родителите й. От смъртта на брата на тъжитЕ.та, баща на подс. Т., към тази дата вече били минали малко повече от 40 дни.

По повод разговора, на следващия ден - 29.12.2021 г., около обяд, тъжителят Ю. /същата със семейството си живеела в гр. Б./ заедно със съпруга 2 и сина си - свидетелите П. Ю. и Т. Ю., отишли в гр. П. на ул. *. В разговор пред къщата възникнал конфликт между последните трима и св. Ц. Г., майка на подсъдимия И. Т., и последни, спорът бил за това кой може да влиза в къщата, като тъжителят носила багаж, който искала да остави в стая на втория етаж, който бил предмет на делбеното дело и общ на тъжителя Ю. и двамата синове на починалия й брат, подсъдимият бил един от тези синове /публичната продан била приключила през 2024 г. с възлагане на имота на частния тъжител/. При конфликта имало разговор, в който тъжителят викала, защото искала сметка за това къде са вещи, които считала за общи, тъй като са останали от наследството на родителите й, обиждала майката на подсъдимия, защото смятала същата за „лека жена“. Последвало качване на втория етаж на тримата Ю., допуснати от подсъдимия и неговата майка, която е живяла на съпружески начала с починалия Е. Т.. Всички влезли в стая, която била спалня и в гардероба в която имало дрехи на подс. Т.. Тъжителят Ю. отворила гардероба, започнала да изважда от него дрехите на подс. И. Т., да ги хвърля на земята, да ги мачка, да ги тъпче с краката. Случващото се ядосало подс. Т., който блъснал вратата на гардероба, за да прекрати действията на леля си /тъжителя Ю./, при което имало удар от вратата на гардероба в областта на ръцете на тъжителя Ю.. Последната след това била обърната към подсъдимия, който започнал да й нанася удари с ръка, свита в юмрук, в лицето, в областта на устата, стискал я с едната ръка, като синът на тъжителя Ю. /св. Т. Ю./ веднага се намесил, изблъскал подсъдимия, заставайки между двамата, като стиснал подсъдимия Т. за шията.

Около 11:30 часа подсъдимият подал за случилото се сигнал на тел. 112, който бил регистриран като скандал със заплахи за саморазправа между роднини. По повод скандала на място пристигнали полицейски служители, разпитани като свидетели от районния съд, спорещите роднини от една страна тъжителят с нейните съпруг и син и от друга страна подсъдимият и неговата майка били пред къщата на адреса. В разговора с полицейските служители – свидетелите К. и И., които дошли на място за проверка на сигнала, страните в конфликта се оплаквали на полицейските служители заради имотните си спорове, като разправията е била и пред полицейските служители, които отправили устно предупреждение към страните да не се саморазправят, никоя от спорещите страни не се оплакала на дошлите полицаи за нанесени удари, за получени наранявания, имало е оплакване от подсъдимия само че е имало заплаха за саморазправа, но полицейските служители възприели спора пред къщата само като такъв за имуществото. Около час след първото обаждане, по повод на което е било посещението от полицейските служители, подс. Т. отново се обадил на тел. 112 и пак поискал да дойде екип на място, защото продължавал проблема с роднините, но полицейските служители не посетили сигнала, като предали на оператора на тел. 112, че спорещите следва сами да си решат имуществените проблеми.

След няколко дни, на 04.01.2022 г. тъжителят Ю. посетила съдебен лекар в СМО към МБАЛ - Благоевград, който след извършен преглед й издал 3 медицинско свидетелство № 3/2022 г. от 04.01.2022 г., в който съдебният лекар констатирал като наранявания: отчупване на изкуствена коронка на втори зъб горе в ляво с насрещно повърхностно охлузване и кръвонасядане по вътрешна горна устна в ляво, кръвонасядане с оток по гърба на дясна ръка, кръвонасядане в областта на лявата мишница, като лекарят е направил извод, че тези наранявания са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На 06.01.2022 г. тъжителят посетила зъболекар, който извършил необходимата дентална услуга във връзка с отчупената /отлепената/ коронка, за което тъжителят заплатила 50 лв. видно от представените от същата писмени документи.

Посочената фактическа обстановка с някои различия е приета за установена и в мотивите на районния съд. Неправилно според въззивния съд показанията на свидетелите П. Ю. и Т. Ю. като преки очевидци на случилото се са кредитирани изцяло от районния съд като последователни, логични и подкрепящи се от голяма част от останалия събран доказателствен материал, а обясненията на подс. Т. и показанията на неговата майка – св. Ц. Г., са приети като такива, които не се подкрепят от други доказателства и поради това не им е дадено доверие. Макар и в подкрепа на показанията на свидетелите Ю. да е издаденото на тъжителя медицинско свидетелство и изводите на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, в която са изяснени характера на уврежданията, които обективно са били установени от съдебния лекар, издал медицинско свидетелство, като е направен извод, че тези увреждания могат да бъдат получени по време и начин, съобщени от тъжителя, се установяват и съществени противоречия в тези гласни доказателства, като показанията се дават от лица в изключително близки отношения с тъжитЕ.та и заинтересовани поради това делото да се реши в нейна полза, а от друга страна са налице конфликтни отношения на същите лица /свидетелите Ю. и тъжителя Ю./ с подсъдимия и неговата майка не само на датата на случилото се, а и отпреди това, конфликтните отношения са продължили и след това.

Налице са съществени противоречия между показанията на свидетелите Ю. и медицинските документи за получените увреждания по ръцете на частния тъжител Ю.. Св. П. Ю. в показанията си на очевидец сочи за възприети от него 3-4 удара в главата на неговата съпруга, нанесени от подсъдимия Т. след отварянето на гардероба от тъжителя Ю., като същият не дава показания за възприети от него удари в ръцете на съпругата му, за да се получат там констатираните в медицинския документ увреждания и това да е по механизма на удари с твърди тъпи предмети или върху такива. В същото време в показанията си св. Т. Ю. /който заедно си баща си е бил очевидец на случката по същото време и на същото място/ сочи за блъскане от подсъдимия на вратата на гардероба и че майка му си е дръпнала ръцете, за да не я затиснат, като и този свидетел е възприел удари от подсъдимия само в областта на лицето на майка му, сочи и стискане с едната ръка, както и че веднага е застанал между двамата. Посочените противоречия не дават основание да се приеме, че всички констатирани увреждания са били 4 получени от нанесени удари от подсъдимия, защото следва да се кредитират показанията на свидетелите Ю. за нанесените удари в областта на лицето на тъжителя, а за останалите увреждания, за които в.л. сочи като механизъм действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с такива или върху такива, следва да се приеме, че нараняванията в областта на ръцете са получени при станалия конфликт, когато подсъдимият е блъснал вратата на гардероба, за да я затвори и неговата леля да не изважда, изхвърля и тъпче дрехите му, които са били там, но не да я нарани по този начин. Няма основание да не се кредитират изцяло показанията на майката на подсъдимия – св. Ц. Г., макар и да са недостоверни за посоченото от нея, че подсъдимият й син не е нанасял удари по лицето на тъжитЕ.та. Възприетото от св. Г., че синът на тъжитЕ.та св. Т. Ю. е хванал за гушата подсъдимия, не е изолирано показание, защото в негова подкрепа са обясненията на подс. Т., които макар и средство за защита, следва да се кредитират за тези обстоятелства, които са в унисон с другите доказателства. Следва да се посочат, макар и косвените показания на св. Л., който дава показания защо е възникнал конфликт – че леля му е хвърляла дрехите в стаята, че синът й го е душил за врата. За това че е имало конфликт във връзка с гардероба, дрехите на подсъдимия в него и желанието на частния тъжител да си сложи в този гардероб свой багаж, който тогава е носила от Благоевград, гласните доказателства следва да бъдат определени като непротиворечиви, като противоречието в показанията на разпитаните като свидетели очевидци и обясненията на подсъдимия е поради стремеж на всяка една от страните в конфликта да не дава показания, съответно обяснения за противоправни действия на своите близки /тъжителя или подсъдимия/, поради което показанията на свидетелите Ю., че тъжитЕ.та не била хвърляла дрехите на подсъдимия от гардероба и че синът на тъжителя не е стискал подсъдимия за шията, не са достоверни, а за тези обстоятелства следва да се кредитират показанията на св. Г., св. Л. и обясненията на подс. Т., както и не следва да се кредитират пък последните гласни доказателства за това, че не е имало удари в областта на лицето на тъжителя от подсъдимия при станалия конфликт между двамата. Следва да се посочи, че представеното медицинско свидетелство за нараняванията на подс. Т. от 25.03.2022 г. е издадено един значително дълъг период след датата на конфликта, като макар и в него да не са констатирани видими наранявания, за които съдът приема за достоверни гласните доказателства /че св. Ю. го е стискал за шията/, следва да се отбележи, че такова хващане за врата при случая е било съобщено от подсъдимия при издаването и на това медицинско свидетелство, в което очевидно заради продължилите конфликти и подадени жалби е налице преекспониране на оплакванията за случилото се на 29.12.2021 г. Макар и медицинското свидетелство на тъжителя Ю. също да е издадено с известно забавяне, доколкото е имало работни дни преди Нова година, както и че оплакване за конфликта на 29.12.2021 г. е подал два пъти на тел. 112 подсъдимият Т., като за посещението на адрес по сигнала на тел. 112 не е съставяна докладна записка и сигналът не е заведен в РУ П., а в показанията 5 полицейските служители В. И. и К. К. да сочат, че не си спомнят да са видели наранявания по тъжитЕ.та, това не е основание да се приеме, че подс. Т. не е нанесъл удари в областта на лицето на леля си, докато са били на втория етаж в къщата при станалия там конфликт, защото пред дошлите на място пред къщата полицейски служители не само тъжителят Ю. не се е оплакала, че е удряна от племенника си, подсъдимият също не се е оплакал, че е стискан за шията, душен от св. Т. Ю., а оплакванията и на двете страни са били свързани само с имуществените им спорове, а нараняванията на всеки един от тях са били такива, че не са били видими при обикновен поглед, за същите наранявания никоя от страните не е имала тогава нужда от медицинска помощ, а в този момент при разговора с полицейските служители за тъжителя и за подсъдимия е бил по-важен въпросът на кой е имота, кой може да го ползва, а не кой какви наранявания е получил при възникналия конфликт, доколкото и самите наранявания са били леки по своя характер.