Решение № 1367 от 21.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1367 гр. Варна, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Х. като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20233100502030 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ОС-В. е образувано по въззивна жалба вх.№61593/18.08.2023г. по описа на ВРС, депозирана от Д. Х. Г., ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на П. В. Р., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Л. Д., срещу Решение №****/03.08.2023г. по гр.д. №****/23г. по описа на ВРС, 46-ти с-в, с което е отхвърлена молба с вх. № 39760/29.05.2023 г., подадена от Д. Х. Г., ЕГН **********, действаща лично и като майка и законен представител на детето П. В. Р., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН срещу В. И. Р., ЕГН **********, както следва: да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и детето П., както и да се забрани на ответника да приближава молителката и детето П. на разстояние по-малко от 50 м., жилището, в което те живеят, находящо се в гр. Варна, ж. к. „Ч.“, бл. 47, вх. В, ет. 8, ап. 72, и местата им за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца.

В жалбата се излага, че изводите на съда, че действията на ответника не представляват акт на домашно насилие, са неправилни. Сочи, че са ангажирани достатъчно доказателствапоказания на свидетелите, социалния работник, които са установили осъществения тормоз по отношение на молителката и детето. Сочи се, че неоснователно не е кредитирано и коментирано представеното заключение на психолога. Твърди се, че не е съобразена от съда и цялата изложена в молбата фактическа обстановка, предхождаща актовете на насилие, поради което и не е установена тенденция в поведението на ответника. Твърди се, че страха, който изпитва молителката, е установен и от показанията на св. Х. и е установен от социалния работник, както и е обективирано подобно изявление в протокола от срещата със социалния работник. Твърди се, че необосновано съдът е отказал да изиска и приеме 1 протокола от срещата в ДСП. Освен това излага, че ответникът продължава да е обсебен от молителката, което е установено от изготвената по воденото между страните гр.д.

№*****/22г. СПЕ. Сочи, че и след постановяване на решението В. Р. е продължил да се обяснява в любов на молителката, изпращайки й имейли и съобщения. Горните обяснения й причинявали стрес и представлявали тормоз. Моли да бъде отменено решението, с което е отхвърлена молбата за защита и постановено нова, като бъде издадена заповед за защита от домашно насилие в полза на Д. Г. и детето П..

В срока за отговор е депозиран такъв от В. Р., като същият оспорва жалбата. Твърди, че при наличие на влязло в сила решение, с което е определен режимът на лични отношения и начинът на изпълнението му, неоснователно се твърди, че желанието на бащата да изпълнява този режим представлява домашно насилие. Излага, че не стават ясни основанията, на които се позовава въззивницата, искайки отмяна на първоинстанционния акт.

Контролиращата страна ДСП - В. не е изразила становище по жалбата.

За да се произнесе по молбата въззивната инстанция констатира следното:

ВРС е сезиран с молба за защита от Д. Х. Г., действаща лично и като законен представител на детето П. Р.а, в която се излага, че ответникът В. Р. е баща на сина й П. В.

Р., роден на 03.07.2022 г. Страните първоначално са живеели заедно, но от 2022г. са разделени. След раждането на детето П., независимо от раздялата, ответникът е припознал детето. По гр. д. № *****/2022 г. по описа на ВРС, с което се разрешава предявените между страните небрачни искове, съдът е постановил привременни мерки, като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето П. на ищцата, при която е определено и местоживеенето на детето. На бащата е определен режим на лични контакти с малолетния, както следва: всяка събота, за времето от 10:00 часа до 12:00 часа, в присъствието на майката. Твърди, че въпреки раздялата, ответникът отказал да приеме, че отношенията им са приключили. Пишел й съобщения в социалните мрежи, като я питал кога ще се съберат. Написал й, че занапред ще контактува с нея само по телефона. Поддържа, че така започнал психическият тормоз над нея. Пишела му съобщения с молби да посочи място, на което да заведе детето, но той не откликвал. Наложило се да ползва съдействието на адвоката си, за да уговарят срещите с детето, но ответникът започнал да отказва да съдейства. Вместо това всяка събота започнал да се появява неканен пред входа на блока им, звънял с часове на звънеца, а когато вдигнела телефона, го чувала да псува и да се заканва. За уикенда 20-21.05.2023г. ответникът не отговорил на молбата й да посочи място за среща. Посочва, че не желае да го допуска в дома си, нито пък майка й, която е собственик на жилището, в което тя и детето живеят. Така на 20.05. режим на лични контакти не бил осъществен. На следващия ден – 21.05.2023 г., неделя, около 11:10 часа, с майка си и сина си П. излезли от дома им, за да отидат до детската кухня и да се разходят.

Пред входа бил ответникът, който ги поздравил, а майка й го попитала какво прави тук. В. променил тона си и заплашително казал: „Идвам за среща, така и така излизате, ще дойда с вас“. Майка й му отвърнала, че има определени от съда дни за режим на лични контакти, да ми пише, за да се разберем и излезем. Ответникът изкрещял, че нямало да ми пише, имало си телефони за това и по-добре да съм си вдигала телефона, ако не искам проблеми.

Поддържа, че тъй като В. я притеснява по телефона, звъни й и й говори за това да се съберат отново, тя не желае да комуникира с него, поради което е блокирала телефонния му номер и не желае да разговаря с него по телефона. Предпочита контактите между тях да са писмени, с оглед определяне на срещите с детето. Ето защо му обяснила, че знае какъв е начинът да комуникира с нея. В. се ядосал от отговора й и се разкрещял още по-ожесточено „Аз заради теб и твоите номера три срещи съм пропуснал“. Твърди, че от крясъците на баща си детето се разплакало, двете с майка й се уплашили и веднага започнали да качват количката обратно нагоре по стълбите. В. се обърнал към нея с думите: „Ти знаеш ли, че има съдебно 2 решение, май не си го чела? Гледай до следващата седмица да си го прочела“ и „Няма да стане така, както си мислиш! Дайте ми детето или ще видите какво ще ви се случи!“, след което блъснал силно вратата на входа и си заминал. Посочва, че от тази ситуация много се стреснала и уплашила, а синът й, който е 10-месечно бебе, се разплакал. От уплаха не посмяла да излезе навън през целия ден, включително и на следващия ден. Повишили се и нивата на кръвната й захар. По изложените съображения моли спрямо ответника да бъдат наложени мерки за защита, като бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и детето П., както и да му се забрани да приближава молителката и детето П., на разстояние по-малко от 50 м., жилището, в което те живеят, находящо се в гр. В., ж. к. „Ч.“, бл. 47, вх. В, ет. 8, ап. 72, и местата им за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца. Претендира разноски.

Ответникът по молбата В. И. Р. е депозирал писмено възражение. Поддържа становище за неоснователност на молбата. Оспорва твърденията на молителката, че на посочената дата е извършил домашно насилие спрямо нея и спрямо детето. Счита, че това домашно насилие е измислено, а твърдените актове не представляват насилие по принцип.

По изложените в становището съображения моли подадената молба да бъде отхвърлена.

Претендира разноски.

Контролиращата страна – ДСП, гр. В., се представлява от социалния работник – С.К., която поддържа становище, че детето, бидейки свидетел на влошената комуникация между майката и бащата, е в ролята на жертва. Излага, че на първо място следва да бъде поставено правото на детето да има контакт с бащата, поради което счита, че ако исканията на майката бъдат уважени, то наложените мерки следва да са за по-кратък период, а не както те са посочени в молбата на майката, за да не се дава възможност за родителско отчуждение.

ВОС като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че молителката Д. Х. Г. и ответникът В. И. Р. са съжителствали на семейни начала. Видно от представеното удостоверение за раждане двамата са родители на детето П. В. Р..

Не е спорно, а и от представения протокол № 2143/21.04.2023 г. по гр. д. № *****/2022 г. по описа на ВРС, XVIII състав, се установява, че на 21.04.2023 г. са постановени привременни мерки, съгласно които упражняването на родителските права по отношение на детето П. е предоставено на майката Д., при която е определено и местоживеенето му, като на бащата В. е определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка събота, за времето от 10:00 часа до 12:00 часа, в присъствието на майката или на посочено от нея трето лице.

За установяване на твърденията на молителката за осъществено на процесната дата 21.05.2023 г. от страна на ответника домашно насилие в производството бяха ангажирани гласни доказателствени средства посредством показанията на свидетелите П.К. Х. и М.Е. Д..

Съгласно показанията на свидетеля П. Х., майка на молителката, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, същата познава ответника, който е баща на сина на нейната дъщеря. Излага, че към настоящия момент детето е на 1 година. Знае, че между двамата има висящо дело за родителските права по отношение на детето П.. Има постановен режим на личен контакт на детето с бащата – всяка събота от 10:00 до 12:00 часа. Посочва, че по този повод В. има възможност да вижда детето и винаги му е давана тази възможност. За случилото се на 21.05.2023 г. разказва, че те двете с Д. и бебето към 11-11:10 часа излезли, за да вземат кухнята на детето. Денят бил неделя, който не е денят за свиждане на бащата с детето. Като отворили входната врата, видели В.. Казал им, че си е изпуснал деня за срещата и ще се разходи с тях, а ако не му разрешат, ще си изпатят. Започнал да иска да му дадат детето, на по-висок тон да говори, да вика. Дъщеря й се уплашила, в следствие на което 3 вдигнала и висока захар, като няколко дни се борили да я вкарат в норма. В. си тръгнал с крясъци и заплахи, че „ако Д. не си вдига телефона, ще видят какво ще им се случи. Блъснал силно входната врата и си тръгнал. Детето се разплакало. Свидетелката сочи, че детето е малко и не знае въобще за какво става въпрос. Предложила на дъщеря си да позвънят на тел.

112, но се отказали, тъй като ответникът вече си бил тръгнал. Посочва, че молителката се страхува от В.. Знае, че телефонът на ответникът е блокиран от Д., защото тя не иска да говори по телефона с него. Това станало, откакто съдът обявил срещите между бащата и детето. Излага, че контактите между В. и детето вече се осъществяват редовно, като всеки път в петък молителката му пише къде да заведе детето.

Съгласно показанията на свидетелката М. Д., същата е близка приятелка на Д., познава я от над 25 години. Познава и В.. Знае, че двамата имат общо дете – П., на 1 година.

Знае, че Д. води дело срещу В. за родителски права, но не е запозната с хода на делото. Знае, че има постановен режим за лични контакти на бащата с детето – всяка събота между 10 и 12 часа. Знае, че те се виждат, тъй като често след тези срещи заедно с детето си, Д. и синът й П. продължават разходката си в Морската градина или другаде. По отношение на това как се уговарят срещите, знае, че Д. пише на В. на вайбър всеки петък след обяд. Двамата нямат социални мрежи, не се чуват по телефона, тъй като Д. не иска да установява контакт по телефона с В.. Знае, че в началото Д. е присъствала на срещите между бащата и детето, но сега майката на Д. води детето на същите. Д. не иска да присъства на тези срещи, тъй като се страхува от В., тъй като той е един непредвидим човек. Обяснява, че физически тя като свидетел не е присъствала на конфликт между Д. и В.. Знае обаче за случай, при който В. бил нахълтал във входа им, точно когато Д., майка й и детето П. са излизали. Това било през м. май, като след случилото се срещнала с Д., която не била на себе си. След тази случка знае, че Д. никога не излиза сама, а винаги е с придружител. Дори когато самата тя ходи до дома й, многократно я молела да провери дали В. не е някъде наоколо. Обяснява, че на срещата между Д. и В. на 21.05.2023 г. не е присъствала, а след това се е видяла с Д. в Морската градина, тъй като искала да я успокои, да излезе малко на въздух с детето, като тя цялата треперела. Знае, че отново вдигнала и захарта. Посочва, че е чела дълги съобщения с провокативен текст, изпратени от В. на Д., например от сорта „Целуни П. от мое има, аз защото не мога да бъда там“, „Господ гледа“, намесват се доста често Господ, вярата.