Решение № 2388 от 10.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2388 гр. София, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100508423 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 7315/29.06.2022 г., постановено по гр. д. № 69619/21 г. по описа на СРС, 35 състав, са отхвърлени предявените от Р. С. Т. срещу „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че Р. С. Т. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 363,04 лв., представляваща разноски в исковото и в заповедното производство, за които е издаден изпълнителен лист от 20.05.2020 г. по гр. д. № 9172/15 г. по описа на СРС, 35 състав. С решението Р.

С. Т. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.

78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от Р. С. Т. срещу решение № 7315/29.06.2022 г., постановено по гр. д. № 69619/21 г. по описа на СРС, 35 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Поддържа, че за да се прекъсне давността, следва да има подадена молба от 1 взискателя за изпълнително действие и същото да е предприето от ЧСИ.

Твърди, че молбата от взискателя не отговаря на изискванията на закона, тъй като не е посочено конкретно имущество, което се иска да бъде запорирано.

Поддържа, че действията на съдебния изпълнител, насочени срещу несеквестируемо имущество на длъжника, са незаконосъобразни и не прекъсват давността. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че давностният срок е прекъснат с всяко едно извършено от страна на ЧСИ изпълнително действие по делото или поискано такова от взискателя. Твърди, че давността се прекъсва и с извършването на изпълнителни действия срещу имуществото на длъжника, независимо от секвестируемостта му, с цел обезпечение на вземането спрямо длъжника. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищцата Р. С. Т. твърди, че в полза на ответника „Топлофикация София“ ЕАД на 20.05.2020 г. е бил издаден изпълнителен лист на основание влязло в сила решение от 20.04.2016 г. по гр. д. № 9172/15 г. по описа на СРС, 56 състав, и решение от 16.11.2016 г. по гр. д. № 8310/16 г. по описа на СГС, II – Б състав, за сумата от 244,94 лв., представляваща разноски в исковото производство, и сумата от 118,10 лв., представляваща разноски в заповедното производство /по ч. гр. д. № 24691/12 г. по описа на СРС, 80 състав/.

Поддържа, че въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп. дело № 20208580400975 по описа на ЧСИ У.Д.. Твърди, че от 16.11.2016 г. /датата на влизане в сила на решението по гр. д. № 8310/16 г. по описа на СГС, II – Б състав/ не са извършвани изпълнителни действия от страна на взискателя, поради което 5 – годишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е изтекла и претендираните суми не са дължими. Иска се от съда да постанови 2 решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата от 363,04 лв., представляваща разноски в заповедното и исковото производство, за принудителното събиране на които е издаден изпълнителен лист от 20.05.2020 г. въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 9172/15 г. по описа на СРС, 56 състав, тъй като са погасени по давност. Претендира разноски.

Ответникът – „Топлофикация София“ ЕАД оспорва иска като неоснователен. Посочва, че давността е прекъсната на 16.07.2020 г. с молбата за образуване на изпълнително дело № 20208580400975 по описа на ЧСИ У.Д., с която е поискано от взискателя извършването на изпълнителни действия чрез възлагане на изпълнението по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Твърди, че съгласно Tълкувателно решение от 26.05.2015 г. по тълк. дело № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, но тъй като съдебният изпълнител не е длъжен да го приложи, няма изискване съответното изпълнително действие да е дало определен резултат, свързан със събиране на вземането. Твърди, че следващото прекъсване на давностния срок е станало на 12.08.2020 г., когато е наложен запор на банковите сметки на ищцата в „Банка ДСК“ ЕАД и запор на пенсията й в НОИ. Посочва, че прекъсване на давността има и на 28.01.2021 г., когато съдебният изпълнител е наложил възбрана на недвижим имот на ищцата. Твърди, че от датата на влизане в сила на решението от 16.11.2016 г. по гр. д. № 8310/16 г. по описа на СГС, II – Б въззивен състав, до датата на завеждане на исковата молба, с която е предявен иск с правно основание чл.

439 ГПК, не е изтекъл 5 – годишния давностен срок. Посочва, че следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 3 от ЗМДПИП /изм. ДВ, бр.

34/09.04.2020 г./, съгласно която от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. спират да текат давностните срокове. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Не се спори между страните по делото, а и от представения изпълнителен лист от 20.05.2020 г. е видно, че Р. С. Т. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание влязло в сила решение от 20.04.2016 г. по гр. д. № 9172/15 г. по описа на СРС, 56 състав, и решение от 16.11.2016 г. по гр. д. № 8310/16 г. по описа на СГС, II – Б състав, сумата от 244,94 лв., представляваща разноски в исковото производство, и сумата от 118,10 лв., представляваща разноски в заповедното производство /по ч. гр. д.

3

№ 24691/12 г. по описа на СРС, 80 състав/.

С молба с вх. № 14464/16.07.2020 г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е поискал от ЧСИ У.Д. с рег. № 858 да образува изпълнително дело срещу Р. С. Т. за принудително събиране на сумите по изпълнителен лист от 20.05.2020 г., издаден по гр. д. № 9172/15 г. по описа на СРС, 56 състав. С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано от ЧСИ У.Д. да предприеме следните изпълнителни действия за събиране на вземането – да бъде извършена справка в РБСС за банковите сметки и сейфове, като бъде наложен запор върху откритите такива; да бъде извършена справка в НОИ за действащите трудови договори, с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение; в случай, че не бъдат открити банкови сметки и трудови договори, да бъде насочено изпълнението към опис и оценка на движимите вещи с цел изнасянето им на публична продан. Освен това с молбата е възложено на ЧСИ на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да проучи изцяло имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да набави документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнението.

От запорно съобщение с изх. № 22006/12.08.2020 г. до „Банка ДСК“ АД по изп. дело № 20208580400975 по описа на ЧСИ У.Д. е видно, че на 18.08.2020 г. от банката е получено запорното съобщение върху банковите сметки на длъжника Р. С. Тoмова в „Банка ДСК“ АД.

С писмо с изх. № 17 – 10 – 088434/1/18.08.2020 г. от „Банка ДСК“ АД ЧСИ У.Д. е уведомена на основание чл. 508 ГПК, че в базата данни на банката не е установено наличието на банкови сметки, подлежащи на запориране, на името на Р. С. Т..

От запорно съобщение с изх. № 22008/12.08.2020 г. до НОИ по изп. дело № 20208580400975 по описа на ЧСИ У.Д. е видно, че на 20.08.2020 г. е получено в НОИ запорното съобщение върху пенсията на длъжника Р. С.

Тoмова.

С писмо с изх. № Ц3010 – 21 - 1166≠1/21.08.2020 г. от ТП на НОИ – София – град, дирекция „Пенсии“, ЧСИ У.Д. е уведомена на основание чл.

508 ГПК, че по запорно съобщение с изх. № 22008/12.08.2020 г. по изп. дело № 20208580400975 не може да бъде наложен запор върху пенсията на Р. С. Т. съгласно чл. 446 ГПК, тъй като размерът на пенсията й е под размера на минималната работна заплата за страната.

4

На 10.09.2020 г. на длъжника Р. С. Т. е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело.

С разпореждане от 28.01.2021 г. на ЧСИ У.Д. е разпоредено да се наложи възбрана върху притежаваните от длъжника Р. С. Т. недвижими имоти до размера на задължението й по изпълнителното дело.

На 28.01.2021 г. е издадено от ЧСИ У.Д. постановление за налагане на възбрана по изп. дело № 20208580400975 на основание чл. 449, ал. 2 ГПК върху ½ ид. ч. от ****, находящ се в гр. София, ж. к. *****, собственост на длъжника Р. С. Т., до размера на задължението й, като възбраната е вписана в СВ – гр. София на 08.02.2021 г.

С молба с вх. № 11812/07.04.2022 г. от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД до ЧСИ У.Д. е поискано да бъдат извършени следните изпълнителни действия по делото: да бъде извършена справка в РБСС за банковите сметки и сейфове, като бъде наложен запор върху откритите такива; да бъде извършена справка в НОИ за действащите трудови договори, с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение; в случай, че не бъдат открити банкови сметки и трудови договори, да бъде насочено изпълнението към опис и оценка на движимите вещи с цел изнасянето им на публична продан.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

5

С разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, като основава иска си на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е идадено изпълнителното основание.

Предмет на предявения отрицателен установителен иск е установяване на обстоятелството, че вземането на ответника, за което е издаден от СРС изпълнителен лист от 20.05.2020 г., въз основа на влязло в сила решение от 20.04.2016 г. по гр. д. № 9172/15 г. по описа на СРС, 56 състав, и решение от 16.11.2016 г. по гр. д. № 8310/16 г. по описа на СГС, II – Б въззивен състав, не подлежи на принудително изпълнение, тъй като е погасено по давност.

С оглед направеното от ищцата възражение за изтекла погасителна давност ответникът следва да установи по делото фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението на погасителната давност по отношение на вземането, предмет на процесния изпълнителен лист.

С исковата молба са въведени твърдения от ищцата, че вземането, предмет на принудително изпълнение по изпълнителния лист от 20.05.2020 г., издаден въз основа на влязло в сила решение от 20.04.2016 г. по гр. д. № 9172/15 г. по описа на СРС, 56 състав, и решение от 16.11.2016 г. по гр. д. № 8310/16 г. по описа на СГС, II – Б въззивен състав, не подлежи на принудително изпълнение, тъй като е погасено по давност на основание чл.

117, ал. 2 ЗЗД с изтичането на 5 – годишния давностен срок, считано от датата на влизане в сила на решението – 16.11.2016 г.

Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение от кредитора. В случая, изпълнителният лист от 20.05.2020 г. е издаден въз основа на влязло в сила на 16.11.2016 г. решение от 20.04.2016 г. по гр. д. № 9172/15 г. по описа на СРС, 56 състав. Следователно от датата на влизане в сила на решението – 16.11.2016 г. е започнал да тече 5 – годишния давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Давностният срок е спрял за тече в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП във вр. с § 13 от ПЗР, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“/.