Решение № 67 от 05.03.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. *, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Живкова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело № 20241600100432 по описа за 2024 година

Предявени са искове от Д.Л. против ЗД „*“ АД, с правно основание чл.

432 КЗ във вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2021 г. до 19.09.2024 г. в размер на 15 981,15 лева, както и законна лихва считано от 19.09.2024 г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че на 25.09.2019 г., около 09:15 ч., на път *-*км. 81+300 местността „* *“ е настъпил пътен инцидент с участието на л.а. „* * *“ с рег.

№ №*, управляван от съпруга й С.Л. и л.а. „* *“ с рег. №* с водач Р. Г..

Произшествието е настъпило по изключителна вина на водача Р. Г., който, движейки се с несъобразена скорост спрямо профила на пътя, метеорологичните условия и състоянието на пътното платно, в резултат на което е загубил контрол над управляваното от него моторно превозно средство, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал странично в насрещно идващия лек автомобил „* * *“, с рег. № №*, в който пътник на предна пасажерска седалка е била ищцата. Вследствие на този удар същата е получила следното травматично увреждане, а именно: трималеоларна фрактура - счупване на вътрешния и външния глезен (малък u голям пищял) в 1 комбинация със задния ръб на ставната побърхност на големия пищял - две счупвания на тибията и едно на фибулата. Непосредствено след инцидента е откарана в „МБАЛ Д-р * *“ АД - гр. *, където е извършена тежка оперативна интервенция под обща спинална анестезия - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация чрез поставянето на заключваща реконструктивна плака с винтове. Изписана е на 01.10.2019 г. с поставена гипсова мобилизация с препоръки да не се натоварва долния крайник. На 02.10.2019 г. е постъпила повторно в отделението за продължаване на лечението, където са направени повторни изследвания и е назначена медикаментозна терапия, след което е изписана на 08.10.2019 г.

Въпреки извършената операция, болките, оттока, дискомфорта, невъзможността за безпроблемно придвижване на ищцата не отшумявали, а дори се засилвали, поради което и на 24.02.2020 г. е постъпила отново в болнично заведение - Университетски медицински център *, находящ се в К.

Н.. В посоченото болнично заведение била извършена още една операция на крака под спинална анестезия за отстраняване на остиосинтезен материал пластина и винтове. Изписана е на 25.02.2020 г. с предписано лечение. Ищцата твърди, че въпреки проведеното лечение здравословното й състояние и към настоящия момент е влошено и не е в състояние да води нормален живот и да осъществява трудовата си дейност, имайки предвид, че същата е инструктор по аеробика и народни танци по професия и спортът винаги е бил важна част от нейното ежедневие. Това произшествие е оказало негативно не само на физическото й състояние, но и на психическото, като е изпаднала в дълбока депресия вследствие невъзможността да се движи нормално, да работи и да води обичайния си живот.

За настъпилото ПТП ищцата уведомила ответното дружество на 29.01.2020 г., като е поискала да й бъде изплатено обезщетение в размер на 70 000 лв. за претърпените неимуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1087,10 лв. По заявлението е образувана преписка по щета № *, като с писмо с изх. № 781/4/20.05.2020 г., ответното дружество е уведомило ищцата, че определеното обезщетение, което ще й бъде изплатено, е определено в размер на 23 000 лв., която сума е изплатена на 19.06.2020 г. по сметката на изрично упълномощено от нея лице - В. Д..

Ищцата твърди, че така определения размер е твърде занижен и не 2 отговаря на принципите за справедливост, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗД „*“ АД да й заплати сумата от 45 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 19.09.2024 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателно плащане, както и сумата о т 15 981,15 лв. - законна лихва върху главницата, считано от 19.09.2021 г. до 19.09.2024 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗД „*“ АД, чрез процесуален представител юрк. Й. И., с който се оспорва претенцията по основание и размер. В същия не се оспорва настъпването на произшествието, както и наличието на застрахователно правоотношение и отправянето на застрахователната претенция. Ответникът въвежда твърдения, че вина за настъпването на произшествието има единствено водачът на „* * *“ с рег. № №*, който се е движил с несъобразена скорост и не е предприел необходимите действия за избягване на удара. Оспорва се твърдението, че тези увреждания са настъпили вследствие ПТП, както и размера на исковата претенция, като се излагат доводи за несъразмерност на претендираното обезщетение. Ответникът твърди също така, че в случая е налице съпричиняване от страна на водача на колата, в която е пътувала ищцата. С оглед неоснователността на главния иск, оспорва и акцесорните искове за лихви.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 62 от 12.07.2022 г. по АНД № 156/2022 г. Районен съд-* е признал Р.Г. за виновен в това, че на 25.09.2019 г. в 09,15 часа на път *-*, км.81+300 в м. „* *“, землището на Община *, с посока на движение от гр. *, при управление на собствения си лек автомобил „* *“ с рег. №*, при движение с несъобразена скорост с пътните условия, а именно мокра настилка и профил на пътя – дясна крива, не успява да продължи в своята пътна лента или да спре и навлиза в лентата за насрещно движение, като реализира ПТП с лек автомобил „* *“ с рег. № №* с водач С.Л., с което нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал.

2 ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с 3 конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл. 21, ал.

1 ЗДвП - При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч:

ППС от категория „В“ разрешената скорост за населено място е 50 км/ч, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.Л., изразяваща се в счупване на костите на дясна подбедрица /голям и малък пищял/, което е от естеството да води до трайно затруднение на движенията на десния крайник за срок от над един месец – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. второ във вр. чл. 342, ал. 1, пр. трето от НК.

От съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ се установява, че вследствие станалото ПТП Д. Л. е получила 1) травма в областта на гръдния кош с кръвонасядане по външно-страничната повърхност на лява гърда и 2) травма в областта на десен долен крайник със счупване на костите на дясна подбедрица /голям и малък пищял/ в областта на глезенната става – трималеоларна фрактура. Видно от експертизата първото увреждане е от естество да причини болка и страдание, а второто е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок над един месец.

Според заключението посочените травматични увреждания добре отговраят да са получени при условията на станалото ПТП. От СМЕ се установява още, че оздравителния период на травмата в гръдния кош е около 20-25 дни, а този на травмата в областта на подбедрицата е около 5-6 месеца. Установява се също, че ищцата е била принудена да носи гипсова имобилизация около 2 месеца, както и да ползва помощни средства за около 3-4 месеца. Съгласно заключението обемът на движенията на десния долен крайник в глезенната става няма да се възстанови напълно, като е възможно да има остатъчни явления, изразяващи се остри болки и оток в областта на подбедрицата и ходилото. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при това положение ищцата трудно би играла аеробика, тъй като ще изпитва болки.

Свидетелят И.Т. споделя, че е семеен приятел с Д. и съпругът й С..

Заявява, че знае за настъпилото ПТП през септември месец 2019 г.

Първоначално Д. била настанена в болницата в гр. *, където й е направена операция, а по-късно е претърпяла втора операция в Х.. От неговите показания се установява, че ищцата е имала сериозни наранявания и около половин година не е могла да се възстанови. След инцидента не е могла да се грижи за себе си, като в продължение на няколко месеца С. се грижил за нея.

Свидетелят посочва, че Д. се придвижвала с помощно средство, а след това, когато се разхождала навън, постоянно се държала за С.. По думи на свидетеля ищцата се променила психически, отказвала да шофира, а когато пътувала в кола, искала постоянно да се намаля скоростта. Преди катастрофата била инструктор по аеробика, но след инцидента не могла да работи. Свидетелят заявява, че и в момента Д. не е възстановена напълно.

От показанията на св. Т.Т. се установява, че са приятелки с ищцата и 4 непрекъснато поддържат връзка. Знае за случилото се през септември месец ПТП, в което Д. участвала, както и за претърпените от нея две операции.

Ищцата се движила с патерици, като в продължение на половин година била на легло и не могла да се справя без помощта на съпруга си. Когато пътувала с кола, същата била видимо стресирана и притеснена, като непрекъснато правила забележки на съпруга си за скоростта. Свидетелката сподела, че Д. е инструктор по аеробика, но след катастрофата не може да работи, тъй като кракът й отичал непрекъснато. Свидетелката заявява, че ищцата и към днешна дата не се е възстановила и при разхождане се държи за съпруга си.

Между страните не се спори, че към датата на ПТП по отношение на лекия автомобил „* *“ е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника.

На 29.01.2020 г. Д. Л. предявила искане до застрахователя да й се заплати обезщетение в размер от 70 000 лева за неимуществени и 1087 лева за имуществени вреди.

С писмо от 20.05.2020 г. ответникът уведомил ищцата, че застрахователно-експертна комисия на дружеството е определила да бъде изплатено обезщетение в размер на 23 000 лева, която сума е изплатена на ищцата.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са искове с правно основание чл. 432 КЗ във вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

За да бъде уважен искът по чл. 432 КЗ, е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените четири законови предпоставки за наличие на отговорност, а именно: извършено противоправно деяние, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и вина. Също така следва да е налице валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

Независимо, че с влязлото в сила решение водачът на л.а. „* *“ Р.Г. е освободен от наказателна отговорност и на основание чл. 78а, ал. 1 НК му е наложено наказание „глоба“, същото има за гражданския съд задължителна сила и на основание чл. 300 ГПК следва да се приеме, че деянието на водача е противоправно и виновно извършено.

Съдебно-медицинската експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, установява, че вследствие процесното ПТП ищцата е 5 получила травма в областта на гръдния кош с кръвонасядане по външностраничната повърхност на лява гърда и травма в областта на десен долен крайник със счупване на костите на дясна подбедрица /голям и малък пищял/ в областта на глезенната става. СМЕ също установява, че между настъпилото ПТП и причинените на ищцата увреждания е налице причинна връзка.