Определение № 842 от 25.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 842 гр. Б., 24.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско дело № 20231200500744 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.396 ГПК вр. с чл.274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано въз основа на частна жалба, подадена от адв. И. Н., пълномощник на Е. С. Р., ЕГН **********, В. С. К., ЕГН **********, С. К. З., ЕГН**********, Л. С. Д., ЕГН ********** С. С. З., ЕГН **********, чрез законния си представител и настойник С. К. З. и К. С. А., ЕГН **********, насочена против Определение № 794/12.05.2023г., постановено по гр.д.

№135/23г. по описа на РС – гр. Б..

С атакуваното определение е отхвърлена като неоснователна молбата на Е. С. Р., В. С. К., С. К. З., Л. С. Д., С. С. З., чрез законния му представител и настойник С. К. З. и К. С. А., депозирана чрез процесуалния им представител – адв. Н., за допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ на ПИ с идентификатор * и сграда с идентификатор *.1, находяща се в с. И., община Б., с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна на 1 етаж.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение, както и че направените изводи на районния съд били неправилни. Навежда се, че исковата молба, по която е образувано производството, е вписана в СВ при P C Б., но имотите предмет на иска са описани, така както са възстановени, а именно: имот с № *; имот с № *; имот с № * и имот с № *, по плана на новообразуваните имоти на местността „А...”, в землището на с. И., общ. Б., код по ЕКАТТЕ *, одобрен със заповед № ОА45 от 19.03.2004 г, на областния управител на област Б., заповед № 308 от 17.03.2016 г, и заповед № 368 от 31.03.2016 г, на кмета на община Б., с начин на трайно ползване трайни насаждения и селскостопански пътища, с трайно предназначение „селскостопански фонд”. Сочат се подробни съображения в 1 тази насока, като се посочва,че имота на ищците е възстановен по реда на § 4к и се води в картата на ПНИ на възстановените земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в община Б., а от друга страна същия имот неправомерно е нанесен в КККР от лицата, срещу които е постановено влязлото в сила решение по гр.д. № 884/2019 г., поради което е налице колизия в начина на отразяване на имота, предмет на делото. Един и същи имот се води на две места по различен начин - в общината като земеделски и втори път - като друг вид селищна територия /урбанизиран/, по която причина се води в КККР на с. И..

Моли се, да бъде отменено първоинстанционното определение, като бъде допуснато обезпечение на предявения иск и бъде наложена обезпечителна мярка - ВЪЗБРАНА, върху ПИ с идентификатор * и сграда с идентификатор *.1, находяща се в с. И., община Б., с предназначение жилищна сграда- еднофамилна, на 1 етаж.

По делото е депозиран писмен отговор от В. Б. и И. Б.. Последните оспорват наведените в жалбата съображения, като сочат, че не може да бъде допусната поисканата обезпечителна мярка, тъй като жалбоподателите не са собственици на процесните имоти, както и че предявеният иск не е подкрепен от с писмени доказателства. Сочи се още, че не е налице обезпечителна нужда, търсената обезпечителна мярка - налагане на възбрана върху недвижимия имот е неподходяща, като се излагат подробни съображения в тази насока. Отправят искане, да бъде потвърдено обжалваното Определение № 794/12.05.2023г., постановено по гр.д. № 135/2023г. по описа на Районен съд Б., с което е отхвърлена молбата за допускане на обезпечение на предявените от ищците, чрез пълномощника си адв. И. Н. искове, чрез налагане на възбрана върху процесните имоти като правилно и законосъобразно.

В депозирания отговор, „В.“ Е. също оспорва наведените в жалбата съображения. Сочи, че предвид идентичния правен ефект на вписването на исковата молба и налагането на възбрана върху спорния имот, когато исковата молба е вписана, не е налице обезпечителна нужда от допускане на обезпечителна мярка. Ответникът по частната жалба излага твърдения за липса на предпоставките за допускане на обезпечение, като подкрепя същите с практика на ВКС и моли в случай, че съдът допусне исканата мярка, то тя да бъде при условията на внесена гаранция. Иска се да бъде постановено определение, с което да бъде потвърден обжалвания първоинстанционен акт.

Б.ският окръжен съд, след като съобрази доказателствата по делото, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.

396, ал. 1 от ГПК, от легитимирана да обжалва определението страна и е насочена против подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт.

Ето защо следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционното дело е образувано по искова молба, подадена от Е. С. Р., В. С. К., С. К. З., Л. С. Д., С. С. З., чрез законния му представител и 2 настойник С. К. З. и К. С. А., насочена против В. К. Б., И. К. Б. и „В.“О., представлявано от Й. В. Р..

По делото е депозирана молба вх. 7659/11.04.2023 г., подадена от ищците - Е. С. Р., В. С. К., С. К. З., Л. С. Д., С. С. З., чрез законния му представител и настойник С. К. З. и К. С. А., чрез процесуалния им представител, с която е направено искане с правно основание чл. 389 и сл.

ГПК - да бъде допуснато обезпечение на предявен иск, като бъде наложена обезпечителна мярка – възбрана върху ПИ с идентификатор * и сграда с идентификатор *.1, находяща се в с. И., община Б., с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна на 1 етаж.

С Определение № 794/12.05.2023г., постановено по гр.д.№135/23г. по описа на РС – гр. Б. е отхвърлена като неоснователна молбата на Е. С. Р., В. С.

К., С. К. З., Л. С. Д., С. С. З., чрез законния му представител и настойник С. К.

З. и К. С. А., депозирана чрез процесуалния им представител – адв. Н., за допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ на ПИ с идентификатор * и сграда с идентификатор *.1, находяща се в с. И., община Б., с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна на 1 етаж.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице данни, които изключват обезпечителната нужда, тъй като с оглед характера на заявената претенция, исковата молба е вписана в СВ при РС Б. на 23.02.2023 г., а вписването и възбраната имат идентичен правен ефект.

Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че в случая липсва обезпечителна нужда, тъй като исковата молба е вписана. Вписването на възбраната и на исковата молба имат оповестително действие, спрямо трети лица, а именно да се сведе до знанието им, че относно този недвижим имот има правен спор. Така, това не би затруднило осъществяването на правата на ищците при евентуално уважаване на претенциите.

С Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК е прието, че съгласно чл. 401 ГПК, наложената за обезпечение на иска възбрана произвежда действието, предвидено в чл. 451 453 ГПК - извършените от длъжника разпореждания с възбранения имот са недействителни спрямо взискателя; на взискателя не могат да бъдат противопоставени прехвърлянето и учредяването на вещни права, както и решения по искови молби, които не са били вписани преди възбраната.

Идентичен е и правният ефект от вписването на искова молба, имащо оповестително - защитна функция да се даде гласност на съдебния спор относно недвижим имот и да се осигури противопоставимост при конкуренция на права от същия праводател, тъй като придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да бъдат противопоставени на ищеца.

Предвид идентичния правен ефект на вписването на исковата молба и налагането на възбрана върху спорния имот, когато исковата молба е вписана - не е налице обезпечителна нужда от допускане на обезпечителна мярка. Ефектът на непротивопоставимост на правата на ищеца е постигнат с вписването на исковата молба - всяко извършено от ответника действие на 3 разпореждане с имота след вписването, е недействително.

Обезпечителна нужда от налагане на възбрана е налице само при искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, тъй като в този случай ищецът има интерес да осигури непротивопоставимост на правата си върху имота, преди да е настъпил ефектът от вписване на исковата молба. Когато искът не е обезпечен по реда на чл. 390 ГПК, обезпечителна нужда е налице и в периода между постъпване на исковата молба в съда и вписването и по реда на Правилника за вписванията. В този период, който може да е с различна продължителност, в зависимост от бързината на вписването, за ищеца е налице интерес да осигури непротивопоставимост на правата си, което ще бъде постигнато чрез наложена обезпечителна мярка възбрана.

В случая, е безпредметно да се изследват останалите предпоставки за допускане на обезпечението в процесния казус – процесуална допустимост на иска, вероятна основателност, обезпечителна нужда и адекватност /подходящност/ на обезпечителната мярка. Неоснователни са възраженията, касаещи собствеността на процесните имоти. Принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение, чрез налагане на възбрана или запор- т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2013 от 14.03.2014 г. по т.д. № 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Развитите в частната жалба оплаквания относно идентичност на номерата на имотите, предмет на исковата молба, възстановяването им с цитирани по делото заповеди на кмета на общ. Б., както и статутът им, касаят основателността на предявения иск по същество, поради което не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство.

Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Окръжен съд - Б.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Е. С. Р., ЕГН **********, В. С. К., ЕГН **********, С. К. З., ЕГН**********, Л. С. Д., ЕГН

**********, С. С. З., ЕГН **********, чрез законния си представител и настойник С. К. З. и К. С. А., ЕГН **********, насочена против Определение № 794/12.05.2023г., постановено по гр.д.№135/2023г. по описа на РС – гр. Б..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5