Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 254 от 26.03.2025, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 159/2025
Вид
Определение № 254
Подписан
26.03.2025
Състав
Анелия Маринова Йорданова, Атанас Дечков Христов, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. Разград, 26.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20253300500159 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 2169 от 04.03.2025 г. по описа на регистратурата на Районен съд – Разград подадена от ищците С. Х. Й., ЕГН **********, с адрес ********** и А. Х. К., ЕГН **********, с адрес ***********, двамата действащи чрез пълномощника си адвокат Ж. Ч. от АК – Разград срещу определение № 602 / 19.02.2025г. по гражданско дело № 20243330102387 по описа за 2024 година на Районен съд – Разград. С обжалвания акт исковата молба е оставена без движение и на ищците, сега частни жалбоподатели, е указано да представят доказателства за заплатена държавна такса за предявения иск по чл. 108 ЗС в размер на 100 лв.

Частните жалбоподатели намират обжалвания съдебен акт за незаконосъобразен, необоснован, постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което молят същият да бъде отменен.

Излагат подробни съображения, че не дължат държавната такса, която с обжалвания съдебен акт им е указано да внесат.

Разградският окръжен съд, след като се запозна с частната жалба, намира че частната жалба е НЕДОПУСТИМА, поради следното:

С обжалвания акт, съдът при извършване на проверка на редовността на исковата молба в изпълнение на правомощията си по чл. 129, ал. 2 ГПК е констатирал, че тя не отговаря на изискванията за редовност, установени в 1 закона, и е дал указания на ищеца да предприеме конкретни действия за отстраняване на нередовностите в предоставен за това срок.

Постановените от първоинстанционните съдилища определения и разпореждания /чл. 279 ГПК/ могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна жалба пред съответния въззивен съд, ако отговарят на условията на чл.

274, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, частни жалби могат да се подават само срещу две категории определения - определения, които преграждат понататъшното развитие на делото /т. 1/, и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона /т. 2/. Определенията, за които законодателят не е указал изрично, че могат да бъдат обжалвани с частна жалба, както и тези, които не въздействат преграждащо върху развитието на делото, а се отнасят до неговото движение или обезпечават законосъобразното развитие на исковия процес, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол.

Проверката за тяхната допустимост и правилност се осъществява по повод обжалване на съдебния акт, с който се слага край на делото или се разрешава по същество правния спор, предмет на делото. Разпореждането, с което в рамките на правомощията по чл. 129 ГПК първоинстанционният съд указва на ищеца да внесе държавна такса върху предявения иск и определя размера на дължимата такса, не носи белезите на съдебен акт от кръга на визираните в чл.

274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Неговото самостоятелно обжалване не е изрично предвидено в закона, което изключва приложението на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Възможността за обжалване не може да бъде изведена и от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като разпореждането за внасяне на държавна такса не прегражда понататъшното развитие на делото. Несъгласието на жалбоподателя с размера или изобщо с дължимостта на указаната от съда е от значение дотолкова, доколкото той има право на преценка дали да внесе таксата, за да продължи производството по делото, или да откаже внасянето й като понесе неблагоприятната последица на чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК - връщане на исковата молба. Разпореждането за връщане на исковата молба подлежи на обжалване по силата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК , частната жалба срещу това разпореждане е правното средство за защита на ищеца срещу евентуалната незаконосъобразност на неподлежащото на самостоятелен инстанционен контрол определение/разпореждане за държавна такса, чието неизпълнение е обусловило връщането на жалбата. При отсъствие на постановено разпореждане за връщане на исковата молба обжалването на 2 определението/разпореждането за внасяне на държавна такса е недопустимо и поради което подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството следва да се прекрати. Така и постановеното по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК Определение № 370 от 21.07.2016 г. по ч. т. д.

№ 1556/2016 на ВКС, ТК, II т. о. Вж. и Определение № 780 от 12.03.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 249/2025 г., II т. о., ТК.

Водим от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 2169 от

04.03.2025 г. по описа на регистратурата на Районен съд – Разград подадена от ищците С. Х. Й., ЕГН **********, с адрес ********** и А. Х. К., ЕГН **********, с адрес ***********, двамата действащи чрез пълномощника си адвокат Ж. Ч. от АК – Разград, срещу определение № 602/19.02.2025г. по гражданско дело № 20243330102387 по описа за 2024 година на Районен съд – Разград, като процесуално НЕДОПУСТИМА И ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно частно гражданско дело № 20253300500159 по описа за 2025г. на Окръжен съд – Разград.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателите, на осн. чл.

7, ал. 2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, пр. 2 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаване му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3