Решение № 5076 от 05.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5076 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100512370 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба срещу решение № 20164640 от 28.07.2021 г., постановено по гр.д. № 53705/2020 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, с което ответникът Столична Община е осъден да заплати на И. Р. С. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата 330, 90 лв., представляваща принудително събрана сума по изп. д. № 20208380405514 по описа на ЧСИ М.Б., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50, 00 лв., представляваща разноски.

Въззивникът – ответник Столична община обжалва решението, като поддържа доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че са предприети действия за събиране на наложената глоба преди изтичане на предвидената в закона погасителна давност. Наред с това поддържа, че преценката за заличаване на публичното задължение по давност е в компетентността на съответния административно-наказващ орган и не би могла да бъде предмет на предявения отрицателен установителен иск.

Моли решението да бъде отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен.

1

Въззиваемият – ищецът И. Р. С. оспорва жалбата в депозиран писмен отговор като неоснователна. Поддържа, че след влизане в сила на наказателното постановление в продължение на две години не са предприети действия за събиране на вземането, поради което и същото е погасено по давност и като такова е недължимо платено. Моли съда да потвърди решението.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 330, 90 лв., представляваща принудително събрана сума по изп.д. № 20208380405514 по описа на ЧСИ М.Б., образувано въз основа на наказателно постановление № 325015 от 11.12.2017 г., за която сума се твърди, че е недължима, като погасена по давност.

Неоснователен е доводът в жалбата, че преценката за заличаване на публичното задължение по давност е в компетентността на съответния административно-наказващ орган и не би могла да бъде предмет на предявения иск, който по същността се е осъдителен. Държавните и общинските вземания по влезлите в сила наказателни постановления са публични вземания и се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон не е предвидено друго – арг. чл. 162, ал.2, т. 7 ДОПК вр. чл. 163, ал. 1 и ал. 3 ДОПК. Съгласно нормата на чл. 163, ал. 4 ДОПК, когато публичните вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на ГПК. Налице е и задължителна съдебна практика в посочения смисъл - Определение № 5/04.02.2020г. по адм.д. № 66/2019г. на ВАС, 5 чл. състав, постановено по реда на чл. 135, ал. 4 АПК/. С оглед изложеното, длъжникът има право от защитата по чл. 439 ГПК при оспорване на изпълняемото право, а при твърдения за неоснователно събрани суми по изпълнението, има право да иска връщането им на плоскостта на неоснователното обогатяване по общия исков ред, която хипотеза е налице в разглеждания случай.

2

При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Фактическият състав на чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД предпоставя първоначално наличие на валидно правно основание за преминаване на материални блага от правната сфера на едно лице в патримониума на друго лице и последващо отпадане на основанието, което лишава получателя на благата от правно признатата възможност да задържи полученото и същевременно поражда за престиралия право да получи обратно даденото, за да се преодолее неоснователното обогатяване за чужда сметка. При предявен иск в хипотезата на чл.55, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането на сумата и получаването й от ответника, а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за задържане на това плащане.

Безспорно установено е по делото, че изпълнителното производство е образувано въз основа на наказателно постановление № 325015/11.12.2017 г., изд. от зам. – кмет на СО, с което на ищеца е било наложено административно наказание глоба в размер на 200, 00 лв. Наказателното постановление е влязло в сила на 30.08.2018 г., като безспорно между страните е получаването на сумата в размер на 330, 90 лв. от ответника в рамките на производство по принудително изпълнение.

Доколкото става въпрос за "глоба", наложена с влязло в сила наказателно постановление по чл. 53 и чл. 13, б. "б. " от ЗАНН, приложение относно давностния срок намират нормите на ЗАНН. Съгласно чл. 82, ал. 1, б.

"а" и, ал. 2 ЗАНН административното наказание глоба не се изпълнява, ако са изтекли две години от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено. На основание чл. 82, ал. 2 ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, като се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

В конкретния случай наказателното постановление е влязло в сила на 30.08.2018г., а изпълнителното производство, по което принудително е събрана процесната сума, е образувано по молба на взискателя от 05.10.2020г., от където следва и че давностният срок за изпълнение на наказанието, предвиден в чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН, е започнал да тече от 30.08.2018 г. и е 3 изтекъл на 30.08.2020 г. - още преди образуване на изпълнителното дело за принудително събиране на наложената глоба.

В производството не се твърди и не са ангажирани доказателства за периода от влизане в сила на наказателното постановление до образуване на изпълнителното производство да са предприемани действия, с които да е прекъсната давността, поради което събираемото вземане е било недължимо като погасено по давност преди образуване на изпълнителното дело. Поради това, доколкото изпълнителният процес е образуван след изтичане на давностния срок, събраната сума в размер на 330, 90 лв. в хода на изпълнително дело № 20208380405514 по описа на ЧСИ М.Б. е заплатена без правно основание и предявеният от ищеца осъдителен иск за заплащането й е основателен.

С оглед изложеното, жалбата е изцяло неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.

При горния изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има въззиваемата И. Р. С.. Същата не е направила искане за разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20164640/28.07.2021г., постановено по гр.д. № 53705/2020 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.

280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4