Определение № 12087 от 04.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12087 гр. София, 04.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно частно гражданско дело № 20261100505003 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 122 и сл. ГПК.

С определение № 17395/08.05.2026 г. по гр.д. № 12 498/2026 г., Софийски районен съд е повдигнал спор за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд – Кнежа относно определяне на компетентния съд да разгледа предявения от А. Д. К. против „Юробанк България“ АД осъдителен иск за заплащане на сумата от 1 076.27 евро, равняващи се на 2 105.01 лева, която сума била „неправомерно“ преведена от ответника по сметка на ЧСИ Н.В..

Производството е било образувано пр е д Районен съд – Кнежа въз основа на искова молба с вх. № 91/13.01.2026 г., с която А. Д. К. е предявил против „Юробанк България“ АД посочения осъдителен иск.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е релевирал възражение за подсъдност, като е направил искане делото да бъде изпратено на Софийски районен съд.

Районен съд – Кнежа е приел, че е предявен иск за непозволено увреждане, а съгласно чл. 115, ал. 1 ГПК, исковете за непозволено увреждане могат да се предявят и по местоизвършване на деянието, което в процесния казус е в гр. София.

Пред Софийски районен съд е било образувано гр.д. № 12 498/2026 г.

Софийски районен съд от своя страна, също е счел, че делото не му е подсъдно. Приел е, че ищецът има качеството „потребител“ и съобразно правилото чл. 113 ГПК, компетентен да се произнесе по предявения иск е Районен съд – Кнежа, в съдебния район на който е настоящият адрес на ищеца.

Софийски градски съд приема следното:

Повдигнат е спор за местна подсъдност между Софийски районен съд и 1

Районен съд – Кнежа, които принадлежат към районите на различни по-горни съдилища. Последен е отказал да разгледа делото Софийски районен съд, поради което и на основание чл. 122, изр. 2 ГПК, спорът следва да се разреши от съда, в чиито район се намира СРС, т.е. от Софийски градски съд.

По повдигнатия спор Софийски градски съд намира следното:

Разпоредбите на чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК уреждат т.нар. обща местна подсъдност, съобразно която искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. За тази обща местна подсъдност съдът не следи служебно, а я съобразява при депозирано от ответника възражение в срока за отговор на исковата молба.

В ГПК, обаче, са предвидени и други привръзки на конкретния спор с района на компетентния да го разгледа съд и те са специални, поради което изключват приложението на общия принцип, закрепен в чл. 105 и чл. 108, ал.

1, изр. 1 ГПК. Уредена е и т.нар. изборна местна подсъдност – в определени (изчерпателно посочени) случаи, когато са налице посочените критерии, свързани с особения предмет на делото, законът предоставя възможност на ищеца да предяви иска си и пред друг съд, който по правилата на общата или специалната местна подсъдност не е местно компетентен да разгледа спора.

Следва и да се посочи, че нормите са императивни и изключенията от общата подсъдност не може да се тълкуват и прилагат разширително.

В случая, решаващ за определяне на компетентния да разгледа спора съд е отговора на въпроса каква е правната квалификация на иска – т.е. дали се касае за иск за непозволено увреждане (както е приел Районен съд - Кнежа) или се иска ангажиране на договорната отговорност на ответника (както е приел Софийски районен съд). За да се отговори на този въпрос, следва да се съобрази приетото в решение № 188/15.06.2012 г. по гр.дело № 1122/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 462/11.04.2016 г. по гр.д. № 1474/2015 г. на ВКС, ІV ГО и др., а именно: основанието на иска се определя от фактите и обстоятелствата, при осъществяването на които правния субект е претърпял вреда. Ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, то и отговорността, вкл. и обезщетението за изправната страна са следствие на договорно правоотношение. Когато обаче увреждането не е резултат от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а е неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна.

Ищецът А. Д. К. основа претенцията си на твърденията, че страните са във валидни облигационни правоотношенията, възникнали по силата на сключен между тях договор, както и че ответникът „неправомерно“ е превел процесната сума от банкова сметка, открита по въпросния договор, по сметка на ЧСИ Н.В..

С оглед на изложеното, съдът приема, че се иска ангажиране на 2 договорната отговорност на ответника.

Съгласно чл. 113 ГПК (изм. с ДВ, бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., бр. 100/2019 г.), исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Тази специална местна подсъдност дава приоритет на интереса на икономически по-слабата страна в материалното правоотношение, при възникнал спор с насрещната страна, да се ползва от благоприятна подсъдност (най-удобния и близък за потребителя съд).

Доколкото по делото се твърди, че предметът на делото произтича от сделка с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, спорът е потребителски, поради което и приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и уредената места подсъдност по чл. 113 ГПК.

Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът следи служебно за спазване на местната подсъдност по чл. 113 ГПК (както и по чл. 108, ал. 2 и чл. 115, ал.

2), именно защото специалната подсъдност е предвидена в защита на потребителите – да им бъде осигурен най-близкият териториално съд. Все поради предоставената засилена закрила на страната потребител, с изменената редакция на разпоредбата на чл. 113 ГПК, ДВ, бр. 65 от 2018 г. е предвидена възможност съдът служебно да следи за спазването на тази местна подсъдност, като проявна форма на принципа за широка материално и процесуалноправна защита на потребителя в съответствие с изискванията на европейското право.

В настоящия случай, видно от служебно извършената справка по реда на Наредба № 14/2009 г., обявеният настоящ адрес на ищеца, към датата на предявяване на исковата молба е в гр. Кнежа.

При така направените констатации и с оглед на цитираните по-горе разпоредби, делото е подсъдно на Районен съд - Кнежа, в чиито съдебен район се намира настоящият адрес на ищеца.

Отделно от изложеното, следва и да се посочи, че не е изследван и въпросът дали на територията на гр. Кнежа има клон на ответника предвид разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. ІІ ГПК, предвиждаща че по спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове , исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение – където ищецът е предявил иска си.

С оглед на изложеното, съдът приема, че Районен съд - Кнежа е компетентен да разгледа делото, образувано въз основа на искова молба, предявена от А. Д. К. против „Юробанк България“ АД, заведена в Регистратурата на Районен съд – Кнежа с вх. № 91/13.01.2026 г.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

КОМПЕТЕНТЕН да се разгледа делото, образувано въз основа на искова молба, предявена от А. Д. К. против „Юробанк България“ АД, заведена в Регистратурата на Районен съд – Кнежа с вх. № 91/13.01.2026 г., е Районен съд - Кнежа.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд - Кнежа за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на Софийски районен съд - за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4