Решение № 23 от 15.02.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Свиленград, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20215620100701 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Щ. ХР. Щ. за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 70,99 лв. – главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 10.2018 г. – м. 04.2020 г., 8,70 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 15.09.2019 г. – 10.06.2021 г., 39,91 лв. – дължима сума за дялово разпределение за периода м.

05.2018 г. – м. 04.2020 г., 7,58 лв. – обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 10.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 169 от 06.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 594/2021 г. по описа на РС Свиленград.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация да заплати установената покупна цена, обективирана в представените по делото извлечения от сметки на „Топлофикация София” ЕАД за абонатен № 366958 и с изравнителните сметки, издадени от „Бруната” ООД за извършване услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г. е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се 1 отнасят. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който излага съображения за неоснователност на исковата претенция.

Поддържа се, че от 19.12.2014 г. било прекъснато топлоподаването към имота на ответника. За тези действия бил уведомен топлинният счетоводител „Бруната” ООД.

Също така твърди, че измервателният уред с № 002700049857 отчитал потреблението на някой друг от топлоснабдените имоти в сградата. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не взема становище по съществото на спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 594/2021 г. по описа на РС Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 169/06.08.2021 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 70,99 лв. – главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.

10.2018 г. – м. 04.2020 г., 8,70 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 15.09.2019 г. – 10.06.2021 г., 39,91 лв. – дължима сума за дялово разпределение за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г., и 7,58 лв. – обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 10.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 17.05.2013 г., от който се изяснява, че ответникът Щ. ХР. Щ. е собственик на гараж № 1, разположен на партерния етаж на сградата – блок № 75, находяща се на ул.

„************. Налични са и писмени доказателства, че сградата – етажна собственост, в която се намира собственият на ответника обект, е присъединена към топлопреносната мрежа. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и битово горещо водоснабдяване между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Бруната“ ООД с договор от 13.10.2000 г.

Със заявление от 19.12.2014 г. до третото лице помагач „Бруната“ ООД ответникът е декларирал, че от м. 12.2014 г. ще преустанови потреблението на топлинна енергия.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 190 ГПК третото лице помагач „Бруната“ ООД е депозирало справки за използвана топлинна енергия, отнасящи се до абонатния номер на ищеца, както следва:

1) за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2019 г. е начислена сума в общ размер на 36,36 лв. за сградна инсталация;

2) за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. е начислена сума в общ размер на 34,63 лв. за сградна инсталация.

2

От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че процесната сграда, находяща се на адрес: гр. ************, е с непрекъснато топлоподаване за периода м.

10.2018 г. – м. 04.2020 г. Ищцовото дружество ежемесечно извършвало отчети на общия топломер, който е от търговски тип и е преминал метрологичен контрол, отчислявани са технологичните разходи за сметка на ищеца съгласно методиката.

Дяловото разпределение, извършено от „Бруната“ ООД, за етажната собственост и процесния имот, било в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данните от уредите за сградата и имота. Установено е, че изравнителната сметка за процесния период била в размер на 18,27 лв. (за доплащане). Общата сума за топлинна енергия, прогнозно изчислена от ищеца, за абоната през процесния период била на стойност 52,71 лв., като същата била за сградна инсталация. Извършените измервания в абонатната станция, прогнозните изчисления, дяловото разпределение и остойностяването на потребената топлинна енергия за ответника с аб. № 366958 били в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяването и цени на топлинна енергия за процесния период. Индивидуален топломер № 002700049845 бил уредът, който отчитал потреблението на топлоенергия на гараж № ************. Не била потребявана топлинна енергия за отопление на имота, изчислено било количество енергия за сградна инсталация съгласно действащата методика.

Изслушана е и съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че при съобразяване заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, се дължали плащания, както следва: за периода м. 10.2018 г. – м. 04.2019 г.

– 36,36 лв., и за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. – 34,63 лв. Посочено е, че дължимата лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2019 г. – 10.06.2021 г. възлизала на 8,70 лв., а върху сумата за дялово разпределение в размер на 39,91 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 10.06.2021 г. – на 7,58 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, че за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

В разглеждания случай от събраните писмени доказателства се изяснява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, а ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. В тази връзка от представените по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът е собственик на процесния имот. При това положение той остава потребител дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната 3 разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия. Тъй като съгласно заключението на СТЕ топломерът, обслужващ обекта на ответника, не е отчел консумация, ответникът дължи заплащане единствено на начислената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Съществуването на това задължение не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже.

Следователно изцяло отказ от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост не е допустим, защото всички собственици трябва да поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация. В този смисъл са и разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д.

№ 2/2016 г. на ОСГК на ВКС.

Предвид горното и обстоятелството, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в топлоснабдена етажна собственост, същият независимо от топлоползването в собствения си обект, дължи разходи, свързани с ползване на общите части, каквато е сградната инсталация, поради което и е задължен за претендираните от ищеца суми на това основание. В тази насока неоснователно е възражението на ответника, че ищецът претендирал заплащането на стойността на реално потребената енергия за отопление на имота. Видно от съдържанието на исковата молба главницата съставлява стойността на незаплатена топлинна енергия, към която се включва и енергията, отдадена от сградната инсталация (липсва уточнение, че се касае конкретно за топлинна енергия за отопление на имот). Не съществува изискване ищецът да уточнява по какъв начин е потребена топлинната енергия, тъй като, както топлинната енергия за отопление на имот, така и тази, отдадена от сградната инсталация, или за отопление на общите части е действително консумирана и отчетена от общия топломер на сградата. Също така, твърденията на ответника, че начислената сума за сградна инсталация била определена на база потреблението и броя работещи уреди за съседен обект, са категорично опровергани от заключението по съдебно-техническата експертиза, в което е посочено, че остойностеното от ищеца количеството енергия за сградна инсталация безспорно се отнася до обекта на ответника. Съществуващата в предходен период грешка при отчитането на двата съседни обекта отдавна е отстранена, поради което ответникът не би могъл да релевира правоизключващи възражения в тази насока. В тази връзка безспорно е установено, че потреблението в обекта на ответника се отчита от индивидуален топломер № 002700049845, чиито показания не са променяни през последните четири години. Поради това и на основание разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ той дължи единствено заплащането на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, която видно от заключението на вещото лице по СТЕ се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем на имота на ответника – 47 м3, и този на етажната собственост – 10 335 м3. По тези съображения и като съобрази заключението по съдебно-техническата експертиза, съдът намира, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на задълженията за топлинна енергия. Поради това съдът счита, че ответникът дължи начислената такса „сградна инсталация“, която за периода м. 10.2018 г. – м. 04.2020 г. видно от изравнителните сметки, издадени от третото лице помагач, и заключенията по СТЕ и 4