Решение № 114 от 28.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Благоевград, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Миглена Кавалова-Шекирова

Вили Дацов при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20241200500778 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на К. А. К., ЕГН 890411016, подадена чрез адв. Б. Б., срещу Решение № 80 от 15.04.2024 г. по гр. д. № 436/2022 г. на Районен съд Гоце Делчев. С обжалвания съдебен акт: 1/ е прието за установено, че жалбоподателят дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, сума в размер на 3368,11 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 247-217/2009 от 04.02.2009 г. с „Алфа Банк" АД, ЕИК 831694000, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, като предявеният иск е отхвърлен като неоснователен над размера от 3368,11 лв. до претендирания размер от 3889,94 лв.; 2/ К. К. е осъден да заплати на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД сумата от 95,24 лв., представляваща разноски, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 1453/2021 г. на РС Гоце Делчев, както и сумата от 392,06 лв., разноски съобразно уважената част на предявения иск;

3/ „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е осъдено да заплати на К. К. разноски, сторени в производството в размер на 89,88 лв., съобразно отхвърлената част на предявения иск.

С въззивната жалба решението се обжалва в частта, с която е прието за установено, че К. К. дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД сума в размер на 3368,11 лв. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и в частта, с която К. К. е осъден да заплати на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД сумата от 392,06 лв. – разноски в заповедното производство съобразно уважената част на иска.

1

Жалбоподателят изразява становище, че в тези части решението е неправилно, тъй като е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Оспорва активната легитимация на ищеца, като счита, че не е доказано, че задължението на К. К. към „Алфа Банк” АД, произтичащо от Договор по потребителски кредит Ме 247217/2009 от 04.02.2009 г. е било прехвърлено на ищеца. Поддържа, че в представения по делото Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.03.2020 г. сключен между „Юробанк България” АД – продавач и „СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП” ЕАД – купувач, липсват данни за това какви вземания са били прехвърлени, по кои договори и спрямо кои лица. Счита, че този договор не доказва, че задължението на К. К. спрямо „Алфа Банк” АД е било прехвърлено на „СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП” ЕАД. Жалбоподателят навежда доводи относно договора за прехвърляне на вземания /цесия/ между „КОЛЕКТ БГ” АД /с предишно наименование „СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП” ЕАД/ – продавач и „ЕОС Матрикс” ЕООД – Купувач и неговото Приложение № 1, в което фигурира името на К. А. К.. Намира, че първо трябва да се докаже, че продавачът по този договор е придобил задълженията на ответника, за да има право да ги прехвърли на купувача по договора, но счита, че по делото не са налице доказателства, че „КОЛЕКТ БГ” АД /с предишно наименование „СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП” ЕАД/ е придобил вземането по процесния договор за кредит, тъй като липсват доказателства, че „Юробанк България” АД като продавач е прехвърлило вземането на „КОЛЕКТ БГ” АД. Навежда, че в Приложение № 1 е посочено името на К. А. К., но данните в колоната номер на кредит не съответстват на договора за кредит, от който се сочи, че произтичат неговите задължения. Жалбоподателят счита, че вземането е погасено по давност. Намира, че районният съд неправилно е приел за неоснователно неговото възражение за изтекла погасителна давност на вземанията по главницата. Сочи, че в съдебно заседание, проведено на 01.11.2023 г. вещото лице, което е изготвило съдебно-икономическата експертиза, е заявило, че последното плащане по договора за кредит е от 22.06.2010 г. в размер на 60 лв. и след тази дата има плащане на 20.01.2015 г. в размер на 50 лв. Посочва, че заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 30.12.2021 г., поради което счита, че кредиторът е бездействал повече от 10 години, вкл. и след като е настъпила предсрочната изискуемост. Сочи, че последната погасителна вноска е с падеж 04.02.2017 г., но съгласно погасителния план по нея в остатъкът от главницата е 0 лв. Моли да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови решение, с което да се отхвърли иска. Претендира разноските, който е сторил пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375, подаден чрез адв. П. В., в който се навеждат доводи за неоснователност на жалбата и за правилност на съдебното решение. Намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищеца не е активно легитимиран. Сочи, че К. К. твърди, че задължението му към „Алфа Банк“ не е прехвърлено на ищеца. Навежда, че уведомлението за цесия е редовно връчено на ответника с връчването на исковата молба, понеже то е било приложение към нея. Счита, че съдът правилно е отхвърлил възражението за погасителна давност. Оспорва кредитът да е ставал предсрочно изискуем на 04.09.2010 г., тъй като счита, че за това е било необходимо и волеизявление на кредитора.

Жалбата е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.

260 и чл. 261 от ГПК и е подадена в срок от легитимирана страна с правен 2 интерес срещу подлежащ на обжалване акт. Редовен е и подадения от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД отговор.

Съгласно чл. 269 ГПК правомощията на въззивния съд са да се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно. Налице са всички положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и не са налице отрицателни такива /процесуални пречки/. Това се отнася и за особените процесуални предпоставки, които са относими за иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. По делото са налице доказателства, че искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Следователно решението на районния съд е допустимо.

Предявен е установителен иск с правна квалификация по чл. 430 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 410 ГПК.

Производството пред Районен съд Гоце Делчев е образувано по искова молба, подадена от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД срещу К. А. К., с която се иска да се установи, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 3889,94 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №247-217/2009 от 04.02.2009 г. с „Алфа Банк“ АД, ЕИК 831694000, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Ищецът сочи, че настоящото наименование на „Алфа Банк“ АД е "Юробанк България" АД, ЕИК 000694749. Поддържа, че задължението на ответника към „Алфа Банк" АД е било изкупено от „СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП” ЕАД /с настоящо наименование „КОЛЕКТ БГ” АД/. На 12.02.2021 г. „КОЛЕКТ БГ” АД прехвърлило вземанията си срещу К. К. на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД с подписването на договор за продажба и прехвърляне на вземания. Ищецът "ЕОС МАТРИКС" ЕООД поддържа, че към момента е кредитор на К. К.. Сочи, че на адреса на ответника е изпратено уведомление по чл. 99 ЗЗД за извършената цесия, което прилага към исковата молба. Счита, че на осн. чл. 5 от договора е упълномощен от цедента да извърши уведомяването. Ищецът претендира и разноските, сторени в заповедното и исковото производство.

Ответникът К. А. К. е подал отговор на искова молба, в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че Алфа Банк А.Е. и "Юробанк България" АД не са идентични дружества. Твърди, че е сключил договора с клон на Алфа Банк А.Е. Счита, че клонът не е страна по представените по делото договори за прехвърляне на вземания. Затова поддържа, че дори и да е сключил първоначалния договор, не се установява първият кредитор впоследствие да е прехвърлял своето вземане. Ответникът оспорва доводите на ищеца, че с договорите за цесия е било прехвърлено вземането. Счита, че като длъжник не е бил надлежно уведомен по чл. 99 ЗЗД.

Поддържа, че ищецът не е притежава надлежна материална легитимация.

Оспорва твърдението, че с посочените договори за цесия е било прехвърлено именно процесното вземане породено от договора с Алфа Банк А.Е. Ищецът е навел възражение за погасителна давност.

По делото са събрани писмени доказателства. Прието е заключение по съдебно-икономическа експертиза. Според нея ответникът е усвоил от Алфа Банк А.Е. потребителски кредит в размер на 4100 лв. Прието е и заключение по съдебно-графическа експертиза, с което подписите върху Договор за 3 потребителски кредит №247-217/2009 от 04.02.2009 г. и върху погасителния план са поставени от лицето К. А. К..

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че по делото е приложено ч. гр. д. № 1453/2021 г. по описа на РС Гоце Делчев, от което се установява, че на 30.12.2021 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесната сума, както и за договорна лихва в размер на 1 639,97 лв., което е било уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Против заповедта е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК, поради и което заповедният съд е указал на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК. РС Гоце Делчев посочва, че е предявен иск само за главницата в размер на 3889,94 лв. и че в настоящото исково производство се иска установяване на дължимостта на претендираната сума.

Районният съд е констатирал, че на 04.02.2009 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 247-217/2009 между „Алфа Банк" АД, ЕИК 831694000, в качеството му на кредитор и ответника К. А. К. в качеството му на кредитополучател, като въз основа на договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 4100 лв. Посочил е, че предоставената в заем сума се олихвява с лихвен процент, подробно определен в чл. 6 и сл. от договора. С договора ответникът се е задължил да погасява задължението си по кредита на 96 месечни вноски с краен падеж 04.02.2017 г. През договорния период кредитополучателят дължал месечни вноски в размер на 74,60 лв. и последна изравнителна вноска в размер на 74,09 лв., съгласно чл. 1 от договора и погасителния план. Съдът е намерил за установено, че кредитополучателят не е внасял редовно погасителните си вноски, поради което са останали непогасени задължения. Посочил е, че в договора за кредит е налице клауза, че вземането може да бъде прехвърлено в случай на просрочие по погасяването му.

РС Гоце Делчев е счел, че 27.03.2020 г. задължението на К. К. към "Алфа Банк" АД, произтичащо от Договор за потребителски кредит №247-217/2009 от 04.02.2009 г., е било изкупено от "СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП" ЕАД /с настоящо наименование "КОЛЕКТ БГ"АД/. Посочил е, че на 12.02.2021 г.

"КОЛЕКТ БГ" АД е прехвърлило вземанията си срещу К. К. на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД с подписването на договор за продажба и прехвърляне на вземания. Съдът е намерил, че към момента кредитор на ответника по задължението по кредита е "ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Приел е, че на адреса на длъжника е изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия.

Съдът изцяло е кредитирал заключението на съдебно-икономическата експертиза и е намерил, че от него се установява, че К. А. К. е усвоил от Алфа Банк потребителски кредит в размер на 4100 лв. Според предоставения отчет по сметка сумата е била отпусната на 04.02.2009 г. по сметка на лицето К. А.

К., с *********. Спряна била еднократната такса за управление и обработка на кредита в размер на 61,50 лв., като останалата част от отпуснатата сума била изтеглена на части: на 04.02.2009 г. – 3000,00 лв.; на 05.02.2009 г. – 980 лв. Така на 04.02.2009 г. е бил усвоен целия кредит в размер на 4100,00 лв., от които 3 980,00 лв. са изтеглени в брой от банковата сметка, а 61,50 лв. са спрени за погасяване на еднократната такса за отпускане на кредит, като с остатъка от 58,50 лв. е погасена част от лихвата и част от главницата за 4 първата вноска.

Разпечатката съдържа 34 от 143 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d6212a2-96a2-484b-bcef-b13191055406