Протокол № 32 от 10.03.2026, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 10/2026
- Вид
- Протокол № 32
- Подписан
- 10.03.2026
- В сила
- 10.03.2026
- Състав
- Пламен Ангелов Синков, Мартин Данчев Данчев, Светла Миткова Цолова
Цитирани разпоредби
- чл. 422, ал. 1, т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 32 гр. Бургас, 10.03.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Анг. Синков
Членове:
Мартин Д. Данчев
Светла М. Цолова при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора Й. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Наказателно дело за възобновяване № 20262000600010 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Осъденият искател С. Р. Р., се явява лично, конвоирана от РД „Охрана“ гр. Бургас.
За Апелативна прокуратура – Бургас, се явява прокурор Г..
В залата се явява адв. Т. М., определена от Съвета на АК - Бургас за служебен защитник на искателя С. Р., по повод искане от Апелативен съд – Бургас за предоставяне на правна помощ.
ИСКАТЕЛЯТ Р.: Не се противопоставям адв. М. да ми бъде защитник.
Съдът като взе предвид обстоятелството, че искателят Р. се намира в Затвора и по смисъла на закона е лице задържано под стража, намира, че на основание чл. 94, ал. 1, т. 6, защитата й от адвокат е задължителна, ето защо О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на искателя С. Р. Р. – адвокат Т.
М. от АК – Бургас.
1
АДВ. М.: Запозната съм с доказателствата по делото. Мога да поема защитата. Налице са основания за даване ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.
Съдът ДАВА ДУМАТА по същество на защитника на искателя – адв. М..
АДВ. М.: Тъй като се запознах с всички искания на С. Р., считам, че същите са основателни и Ви моля да възобновите наказателното делото и да го върнете за разглеждане в Районен съд – Сливен.
Допуснати са множество порцесуални нарушения. Посочени са изрично множество нарушения, а именно присъдата се основава на съдебноикономическа експертиза, която пък от своя страна се основава само на показания на свидетели, които са противоречиви. Р. сочи, че свидетелите на пострадалия са неграмотни и не биха могли да дадат показания. Не е сигурно, че са дали такива показания на досъдебното производство, а също така и найважният свидетел А. има противоречиви показания, дадени на досъдебното производство и в съдебната фаза. В съдебната фаза, това, с което аз се запознах, тя твърди, че те са коренно различни от тези, които е подписал и заявил в хода на досъдебното производство. Експертизата също така сочи, определянето на размера на сумата, която се претендира от пострадалото лице е неправилно определена и е невъзможно да бъде определена, тъй като е представена на дата след изземането на телефона на пострадалия, такава справка много по-късно през 2022 г. за размера на сумите и всъщност вещото лице изчислява размера на сумата въз основа на тези посочени суми. Тя изрично и много пълно показва, че тази сума в нейните жалби не е точна, а е по-малка. Не са събрани доказателства и за личните отношения между 2 пострадалия и подсъдимата, с което считаме, че е нарушено правото на защита и че присъдата е постановена при преценка само и превес на обвинителната тези. В мотивите на присъдата на Районен съд – Сливен, на стр. 12 е записано, че показанията на свидетеля А. са противоречиви. На стр. 13 е записано, че той твърди, че са имали сексуални отношения. По делото няма данни посочената сума от 16 000 лв да е предадена на подсъдимата Р.. Тя многократно заявява, че получената от нея сума и то при доброволно въз основа на техните лични отношения, е много по-малка сума, а именно 2000 лв.
Съдебно-икономическата експертиза също сочи суми, които са предавани от свидетеля А. на пострадалия, на дати, на които тя не е била в Сливен. Това се забелязва от всички плащания и тегления от „Изипей“. На датите 2-3 август тя е била в Слънчев бряг.
Присъдата е постановена в резултат на показания на свидетелите С., Й., които всъщност твърдят, че не познават подсъдимата. Важно е да се посочи, че тези свидетели са неграмотни. Ще помоля тя да обясни повече, тъй като аз се запознах, но не успях да се запозная с всички материали по досъдебното производство. Р. сочи, че показанията на А. са повлияни. Записала е и че в протокол № 1558 на стр. 13 той казва, че докато е бил в Районно управление – Сливен, преди да дойде в съда, разследващите му казали какво да говори.
„Казаха ми да набутам С. и аз го излъгах“, това е цитат от нейната жалба.
С оглед на детайлните обяснения и представени доказателства, моля да уважите нейното искането, като обосновано. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Съдът предоставя право на лична защита на осъденото лице искател С. Р. Р.: Уважаеми апелативни съдии, уважаеми господин прокурор, моля жалбата ми да се уважи като основателна, тъй като всички свидетели, посочени от жалбоподателя Х. К. в съда, пред съдията и прокуратурата, колкото пъти бяха призовани, във всеки един от протоколите се доказва, че никога К. на мен не ми е давал пари, никога не са ме виждали и не ме познават.
И както в съда го заявиха свидетелите А., Й., когато председател беше г-жа А.
Д., лично ги попита и те обясняват, че разследващите така са им казали.
Едното е в протокол № 1568, като А. го казва пред съдия и без натиск от разследващите, а другото е мисля, че № 1878 – свидетелят Й.. И в обвинителния акт всички тези показания, които са дадени отново при разпит пред съдия, пак казвам, на няколко пъти призоваха и други свидетели, приятели на А., които в досъдебното производство още при самото ми задържане дойдоха там, на място, но не бяха допуснати и бяха призовани на по-късен етап, също потвърждават и казват, че той без мое знание, чрез възползване от мен, че е общ познат между мен и жалбоподателя, с който имахме освен приятелски и интимни отношения, той е взимал скришно пари.
На 2-ри август до 5-ти август аз бях в Слънчев бряг. Моята майка ми изпрати 3 пари, има и документ, който при необходимост ще предоставя, мисля че и по делото го има, защото синът ми е астматик. Бяхме в болница и тя ми изпрати пари по „Изипей“. Няма как К. на мен да е дал пари или на А., да ми ги даде на мен. По техническата експертиза също се вижда и никъде не е посочено в цялото досъдебно производство, да има някакво разпореждане от съдебния орган или частно наказателно дело, по което да е върнат телефонът на Х. К., като цяло и двата му мобилни апарата. Той представя през 2022 г. някаква разпечатка, екранна снимка. Когато имахме отношения с него, той си записваше в телефона като взимаха части, коли от него, връщаха, всичко си пишеше. Но пак казвам, единствено той ми даде 2000 лева да си изплатя бързите кредити и уговорката беше, че този заем до 30-ти септември 2021 г., когато получа парите от Англия, защото имам заболяване установено в Англия, тромбофлебит и венозна недостатъчност, когато си получа парите, тези 2000 лв ще му ги върна и той каза, „някой лев отгоре“ да си свърши негова работа, така се разбрахме до 500 лв – 1000 лв. Също така и в разпита не беше допусната очна ставка, в разпита пред съдия, пред прокурор, самият жалбоподател в протокол № 1568 на стр. 6 точно и ясно заявява, че сумата от 13000 лв – 14000 лв, без мое присъствие е давана на А.. Аз от тези пари не съм взимала нищо. Да, ходехме по кафета, по хотели, той си плащаше сметките, кавалер е. Пак не споря, че ми е купил такива, дребни неща, но сумата, която взех от него е 2000 лв., които ми даде за кредита. Винаги съм искала още в досъдебното производство и в съда, да ги възстановя, но прокурорът не ми разреши. Така казаха разследващите и най-вече моля да приемете факта, че при самото ми задържане имаше писмо написано писмено, разследващата К.
Т. и П. С., и неговия баща С. С., който се преквалифицира като адвокат, заявиха лично, че прокурор Е. П. не ми допуска адвокат, не беше допуснат нито на задържането, нито на обясненията, които дадох на следващия ден и всичко, което го написах собственоръчно, защото аз не се подписах на техните протоколи, аз го написах с химикал. Тези сведения бяха три или четири, никъде ги няма по това дело, които са собственоръчно написани. От полицията и не ми беше допуснат приема на лекарството за разреждане на кръвта „Ксарелто“, само „Бизогамма“ ми даваха, а аз го приемам заради това, че кръвта се съсирва.
Доста от самите свидетели както и, пак казвам, П. С. като разследващ, също в протокол № 1568, след 18-та страница неговия разпит и на баща му, в едни от показанията също казват всички, че знаят, че К. ми е дал 2000 лева, които аз не ги отричам, в заем и те също го доказват и казват, че наистина не са преки свидетели. Той наистина други пари на ръка не ми е давал на мене.
Поддържам си жалбата и допълнението.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, искането е допустимо, като подадено от процесуално легитимирана страна в законоустановения шестмесечен срок, разгледано по същество, считам същото за неоснователно, 4 поради следните съображения:
В настоящата жалба се спори преимуществено от приетите от съдилищата факти по делото. Твърдени са и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които касаят такива за нанесен побой от полицейските служители на свидетеля А., преди даване на показания пред съдия от Районен съд - Сливен и за това, че при привличането на осъдената към наказателна отговорност, същата не е била представлявана от защитник.
С оглед същността на разпоредбата по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, пред настоящия съд не могат да се събират нови доказателства, нито да се сочат такива с оглед промяната на приетата от съдилищата фактическа обстановка.
Независимо от това, считам, че фактическата обстановка възприета от Районен съд - Сливен и Окръжен съд – Сливен, е възприета обективно, изразена е в съдебните актове във фактическа последователност, след задълбочен анализ на всички доказателства и доказателствени средства събрани на досъдебното производство и в съдебното такова. Правните изводи са правилни, обосновани, след подробен анализ на същите, законосъобразно събрани на досъдебното производство.
На практика повдигнатите пред настоящия съдебен състав възражения, вече са били поставени от осъденото лице пред Районен съд - Сливен и Окръжен съд – Сливен, които са дали обоснован, мотивиран и логичен отговор на същите.
На второ място, за наведените от осъдената съществени нарушения на процесуалните правила, по отношение на твърдението за упражнено полицейско насилие спрямо свидетеля А., видно от доказателствата по делото същият е бил разпитан като свидетел пред съдия в Районен съд – Сливен още на следващия ден, след неговото задържане и съдът не е констатирал следи от такова. Напротив, това е процесуална процедура, която в най-висша степен гарантира свободата на изразяване на разпитваното лице, поради което Районен съд – Сливен и Окръжен съд – Сливен, макар и критично с оглед показанията на този свидетел, са възприели и обсъдили тези показания редом с другите такива, дадени на досъдебното производство и в съдебна фаза на този свидетел.
По отношение на твърдяното от осъдената, че не била представлявана от защитник, моля съдът да отхвърли това възражение като неоснователно и това е така, тъй като видно от протоколите за привличане на Р.-Т. към наказателна отговорност, по безспорен начин се установява, че същата е била представлявана от защитник в лицето на адв. К..
На поредно място, след подробен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства в тяхната пълнота и логическа последователност, считам, че както Районен съд – Сливен, така и Окръжен съд - Сливен правилно са приложили материалния закон. Нещо повече, в мотивната част Окръжен съд - Сливен изрично е коментирал известна 5 снизходителност на Районен съд – Сливен по отношение на размера на наложеното наказание от 2 години „лишаване от свобода“ при ефективна форма на изтърпяване, вместо 3 години, но поради липса на протест на присъдата в тази й част, очевидно е недопустимо утежняване на положението на подсъдимата към този момент, в тази част на присъдата.
Считам, че с това се дава отговор и на искането за евентуално намаляване на размера на наложеното наказание като явно несправедливо и пред настоящата инстанция, което се коментира в многобройните жалби.