Решение № 176 от 23.09.2022, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Търговище, 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Павлова при участието на секретаря Стела Й. Й. като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20223530200296 по описа за 2022 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от адв. Д. Т. – АК – Р. като пълномощник на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД – гр.Търговище, ЕИК 202828202, представлявано от А. Х. А., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 616190 - F634948 от 06.12.2021г., издадено от и.д. директор на ТД на НАП – Варна. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на НП и се иска отмяната му.

В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника, който представя и допълнителни писмени бележки с възражения за процесуална незаконосъобразност на НП и недоказаност на нарушението и искане за присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя писмена защита, в която излага доводи за законосъобразност и обоснованост на обжалваното НП. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е

1

ОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 29.10.2021 г. контролни органи от ТД на НАП - Варна извършили проверка за установяване на факти и обстоятелства на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД – гр.Търговище, ЕИК 202828202, която приключила с Протокол № П- 03002521150594 –073 -001/ 29.10.2021 г. При анализа на вписванията по сметка 501 „Каса“, контролните органи установили, че е извършено плащане в брой на стойност 82 000лв. по РКО № 0000000108/ 22.02.2021 г. с основание: служебен аванс по договор за поръчка от 02.02.2021г. на лицето Дж. А.. Било установено, че по силата на договора дружеството възлагало, а Дж. А. в качеството на „довереник“ приемал, от свое име и за сметка на доверителя „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД да подготви и сключи следната сделка: „покупка на оборудване за технически пункт за прегледи на автомобили, съгласно приложен опис, в размер на 82000лв“. Договорът за поръчка бил сключен за срок до 24.02.2021г. Установено било, че плащането е било осчетоводено Дт 422/Кт 501 – 82000лв. Констатирано било, че на 24.02.2021 г. от дружеството е отпуснат заем на Дж. А. в размер на 82 000лв. за 10 години с договорена годишна лихва от 4 %. Изплатеният служебен аванс не бил върнат, а бил преобразуван в паричен заем без движение на парични средства. На проверяващите бил представен погасителен план към договора за заем от 24.02.2021г., сключен с А., в качеството му на „заемател“, който включвал 120 бр. намаляващи вноски при главница от 82000лв. и лихва общо 16536,75лв. Преобразуването на служебния аванс в дългосрочен заем било осчетоводено Дт 269/Кт 422 – 82000лв. При тези данни контролните органи приели, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, за което св.С. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП- Варна съставил на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД АУАН № F634948 от 17.11.2021г. АУАН бил надлежно предявен и връчен на управителя на дружеството А. А., която го подписала без възражения. Такива не били направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН, и.д. директор на ТД на НАП – Варна издал Наказателно постановление № 616190 - F634948 от 06.12.2021г., с което за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ и на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ 2 наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 41000 лева. С оглед промените в ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г./, съставил и приложение към НП № 616190 - F634948/06.12.2021г. - неразделна част от него.

Наказателното постановление, ведно с приложението били връчени на управителя на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД на 11.04.2022 г.

Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – показанията на свидетелите К.

С., С. Д. и Г. М., заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза и приложените писмените доказателства.

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗОПБ и приложената Заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. Съдът намира за неоснователно възражението, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН поради липсата на данни за датата и мястото на извършване на нарушението. От съдържанието на последните е видно, че както в АУАН, така и в НП е записано, че :

„Установеното представлява нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, извършено на 22.02.2021г. от „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД в гр.Търговище“. Останалите счетоводни данни, операции, дати и други факти фигурират в съдържанието на АУАН и НП съгласно изискването за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Макар и не съвсем прецизно, съдът намира, че въпросното описание дава достатъчно яснота относно елементите от състава на административното нарушение и правото на защита на наказания субект не е нарушено. Видно е, че в НП са посочени и доказателствата, въз снова на които наказващият орган е приел нарушението за доказано: Протокол № П- 03002521150594 – 073 - 001/ 29.10.2021г., РКО № 0000000108/ 22.02.2021 г., договор за поръчка от 02.02.2021г., протокол – споразумение, аналитичен регистър, договор за заем от 24.02.2021г., обяснение. В тази връзка съдът намира за изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5, предл.последно от ЗАНН.

Предвид изрично и ясно изразената воля на наказващия орган, че с обжалваното НП се санкционира нарушение, осъществено от „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД на 22.02.2021 г., предмет на съдебна проверка се явява именно изводът за извършено на тази дата нарушение на 3 чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ от дружеството – жалбоподател, респ. законосъобразното му санкциониране на основание чл.5, ал.1 от същия закон.

Чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ гласи: „ Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.;“ За нарушаването на посоченото изискване чл.5, ал.1 от ЗОПБ предвижда за юридическите лица имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане.

Събраните по делото доказателства безспорно установяват, че съгласно РКО № 0000000108 / 22.02.2021 г., на Дж. А. е бил предоставен служебен аванс от дружеството в размер на 82 000 лв. Въпросната сума не е предоставена чрез превод, респ. не е внесена по платежна сметка въпреки, че надвишава 10 000лв. При тези данни, за да се прецени дали въпросното предоставяне на средства е осъществено в нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ следва да се установи дали същото представлява плащане. От заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза /което съдът взе предвид в частта, даваща отговор на счетоводни въпроси/ се установява, че предоставянето на сумата от 82000лв. на А. е отразено със следната счетоводна операция : Дебит счетоводна сметка 422 - „Подотчетни лица“ – 82000лв. / Кредит счетоводна сметка 501 „Каса“ - 82000лв. Т.е. както е посочило и вещото лице, е налице увеличение на вземането на подотчетни лица и намаление на паричните наличности в касата на дружеството. В съдебната практика е възприето разбирането, че „плащането“ като термин представлява изпълнение на парично задължение. Същият смисъл е възприет и от контролните органи, видно от стр. 10 на Протокол № П- 03002521150594 –073 -001 / 29.10.2021 г., където дословно е записано, че “тълкуването на „плащане“ изключва операции, които не са свързани с погасяване на парични задължения“. Следователно предоставянето с РКО № 0000000108/ 22.02.2021 г. на паричната сума от 82 000лв. на подотчетно лице като служебен аванс не представлява плащане, доколкото се касае за разчетни взаимоотношения в рамките на една и съща стопанска единица. От приложените писмени доказателства и при справка в Търговския регистър се установява, че към 22.02.2021 г. Дж. А. не е бил управител и собственик на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД, но това обстоятелство не е 4 достатъчно да изключи качеството му на подотчетно лице към момента на предоставянето на сумата от 82000лв. Такива констатации не се съдържат нито в АУАН и НП, нито в Протокол № П- 03002521150594 –073 -001/ 29.10.2021 г., не бяха заявени и от актосъставителя при разпита му като свидетел в с.з. При тези данни и при доказателствата, ангажирани за доказване на нарушението, не може да се направи обоснован извод, че сумата от 82 000лв. е била предоставена на лице, което не е имало правото да получи служебен аванс като подотчетно лице и респ. е извършено плащане.

Предвид изложеното и доколкото от събраните по делото доказателства не се установява на 22.02.2021 г. дружеството да е извършило плащане, то е необоснован и изводът за осъществено на тази дата нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, каквото е именно и административнонаказателното обвинение. Следва да се посочи, че според св.М., при изготвянето на РКО т.е. на 22.02.2021г. реално предоставяне на парична сума не е имало.

Не са налице доказателства, които да установяват, че основание за издаване на РКО № 0000000108/ 22.02.2021 г. е договорът за заем, сключен с Дж. А.. Последният датира от 24.02.2021г. и се явява последващ по отношение РКО, като не са налице доказателства, които да опровергават тази хронология. Действията и бездействията, които са последващи по отношение издаването на РКО № 0000000108/ 22.02.2021 г. /невръщането и неотчитане на средствата с разходно оправдателни документи, респ. сключването на договор за заем на 24.02.2021г./ не могат да променят основанието, на което сумата от 82000лв. е била предоставена на А., съгласно РКО № 0000000108/ 22.02.2021 г. – служебен аванс, което основание от своя страна не е изисквало превеждането на средствата по банков път.

Според самия актосъставител – св.С., административното нарушение е извършено от наказания субект при трансформирането на служебния аванс в заем т.е. на 24.02.2021г., когато според контролния орган е било налице плащане. Последното твърдение противоречи на констатациите в АУАН /съставен именно от св.С./ и в НП - такова нарушение не е констатирано с АУАН и не фигурира в НП, поради което и не следва да е предмет на обсъждане в настоящото съдебно производство.

По изложените съображения съдът намира, че административното 5 нарушение - така, както е установено и формулирано в НП се явява недоказано, респ. обжалваното НП – необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Предвид този извод, искането на ответната по жалбата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно. От страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски по делото, но доказателства за реално направени такива не са представени, поради което това искане е също неоснователно.

На основание чл.190, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, направените по делото разноски за съдебно- счетоводна експертиза в размер на 250лв. следва да останат за сметка на държавата.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 616190 - F634948 от 06.12.2021г., издадено от и.д. директор на ТД на НАП – Варна, с което на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД - гр.Търговище, ул.“Цар Освободител“ № 43, представлявано от А. Х. А. за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ и на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ е наложена имуществена санкция в размер на 41000лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6