Решение № 9031 от 22.07.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 9031

Пловдив, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - III Състав, в съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА административно дело № 20267180702154 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба на Д. М. А. К. с [ЛНЧ], [държава], депозирана чрез адвокат К., срещу Решение № 198 Х от 22.06.2026г. на интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците, с което не е допусната последваща молба с рег. № УП 34966 от 08.06.2026г. до производство за предоставяне на международна закрила.

В жалбата се изтъкват съображения относно незаконосъобразност на оспореното решение като се излагат подробни съображения.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя –адвокат К.поддържа оплакванията на жалбоподателя. Претендира отмяната на оспорения административен акт, не се претендират съдебни разноски.

Ответникът - интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците, чрез юрисконсулт Р., намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Представя подробни писмени съображения.

Сочи, че по данните по преписката правилно е прието, че молбата не съдържа нови обстоятелства от съществено значение за личното положение на молителя или за държавата му на произход-Сирия. Решението на Държавна агенция за бежанците е законосъобразно, обосновано и в пълно съответствие с националното и европейското законодателство.

По делото са приети доказателствата по административната преписка и Справка за ситуацията в Сирия към 25.06.2026г. /л. 56 по делото/.

Административен съд - Пловдив, след като взе предвид наведените в жалбата доводи и се запозна с приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Според данните по административната преписка, жалбоподателят Д. М. А. К. е от мъжки пол, роден на [дата]. в Сирия, [населено място], обл. Хама, гражданин е на Сирия, арабин по народност, вероизповедание мюсюлманин - *****************[ЛНЧ]. Личните му данни са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документ за самоличност.

С решение № 2258 от 07.03.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС е отказано на Д. М. А. К. да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България. Решението е обжалвано пред Административен съд - гр. Хасково. С Решение № 4870 от 12.05.2025 г. на Административен съд - гр. Хасково, постановено по адм. дело № 789/2025 г. е отхвърлена жалбата на Д. М. А. К. против Решение № 2258 от 07.03.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС. Съдебният акт е обжалван пред ВАС. С решение № 8893 от 29.09.2025 г. на ВАС, постановено по адм. дело №5909/2025 г., е оставено в сила решение № 4870 от 12.05.2025 г. на АС - Хасково. Решението на касационна инстанция е окончателно.

ДЖАСЕМ М. А. К. е подал последваща молба за международна закрила с рег. № УП 34966/08.06.2026 г. до Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Направено е искане за повторна регистрация.

В искането Д. М. А. К. посочва, че е политически гонен от настоящия режим в Сирия и са нарушавани правата му на свобода, на мнение и вероизповедание.

В хода на административното производство е преценена допустимостта на последващото искане за международна закрила, съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗУБ. Съгласно цитираната норма, подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел III от ЗУБ.

На Д. М. А. К. са връчени указания рег.№УП 34966/08.06.2026 г. относно процедурата по предварително разглеждане на последващата молба за международна закрила.

Пред административния орган молителят мотивира последваща си молба за закрила с твърдения, че е политически гонен от настоящия режим в Сирия и са нарушавани правата му на свобода на мнение и вероизповедание.

Административният орган е отбелязал, че Решение № 2258 от 07.03.2025г. на Председателя на ДАБ при МС е било обжалвано пред Административен съд - гр. Хасково и В. А. съд, при което молителят е можел да заяви нови обстоятелства, но това не е сторено.

Прието е, че сочените от молителя причини за нежеланието му да се завърне в Сирия се определят като субективни негови опасения, а не обективно обосновани такива и поради този факт не отговарят на разпоредбите на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, според които „преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, което не се установява в конкретния случай. В последващата молба няма посочени основателни опасения от преследване по визираните в чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ и риск от бъдещо такова в страната му на произход Сирия. Поради това искането му за предоставяне на статут на бежанец следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Чужденецът не посочва заплаха за своя живот и здраве, свързана с негови конкретни лични обстоятелства, като раса, религия, етнос, политическо мнение или социална група.

Според органа молителят не е посочил нито в основното производство за предоставяне на международна закрила, нито в настоящото такова, че принадлежността му към конкретна, религиозна, етническа, политическа или социална група в Сирия е довела или би довела до конкретна заплаха, както от страна на бившата, така и от страна на новата власт в Сирия или от някоя групировка, на която държавата не може или не желае да противодейства.

Разгледано е и нивото на сигурността в Сирия и е отбелязано, че съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ не е достатъчно да е налице само страх у конкретното лице, а е необходимо да има сериозни доказателства, че е политически преследван.

В хода административното производство е изследвано наличието на въоръжени конфликти на територията на Сирия, както и ако в случай, че такива съществуват, дали те пораждат безогледно насилие.

Изрично е посочено, че фокусът не е върху наличието на въоръжен/и конфликт/и, а върху разрушеното село и дома му. Оценката на обстоятелствата, свързани със ситуацията в държавата на произход на чужденеца е извършена въз основа на информацията, изнесена в справка с вх. № МД-02-225/10.06.2026 г. на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС.

След анализ на информацията в справката е прието, че са налице реалистични очаквания за затихване на конфликта в Сирия. Наблюдава се съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в Сирия в посока подобрение на условията на живот и безопасност. Посочено е, че следва да се вземе предвид и обстоятелството за влиянието на международни организации на територията на Сирия, които предоставят парична помощ на завърнали се лица и възстановяване на повредени къщи. Формиран е извод, че в страната на произход на молителя, в Сирия, не е наличен въоръжен конфликт, при който насилието да е на толкова високо ниво, че да съществува разумна вероятност да генерира общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, независимо от самоличността му, единствено поради физическото му присъствие на тази територията.

Изрично е посочено, че чужденецът не заявява заплаха за своя живот и здраве, свързана с негови конкретни лични обстоятелства, като раса, религия, етнос, политическо мнение или социална група. Също, че молителят не е посочил нито в основното производство за предоставяне на международна закрила, нито в настоящото такова, че принадлежността му към конкретна, религиозна, етническа, политическа или социална група в Сирия е довела или би довела до конкретна заплаха, както от страна на бившата, така и от страна на новата власт в Сирия или от някоя групировка, на която държавата не може или не желае да противодейства.

Случаят е разгледан и във връзка с прилагане на принципа забрана за връщане „поп-refoulement", регламентиран в нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, според който чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Административният орган не е установил сочените предпоставки.

Прието е, след извършена преценка на всички индивидуални фактори, отнасящи се до личното положение на кандидата за закрила и актуалната информация относно страната му на произход, че при евентуалното му завръщане в Сирия, където се намира по-голямата част на неговото семейство, той би могъл да води нормален начин на живот.

Прието е, че по последващата молба с Рег. № УП 34966/08.06.2026 г. на Д. М. А. К., производство за предоставяне на международна закрила не следва да се образува.

От правна страна Съдът установи следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на законоустановения срок за обжалване.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК. При преценката, съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето молител и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК. Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган – интервюиращ орган при ДАБ към МС на РБ, на когото изрично, по силата на чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ, Председател на ДАБ при МС на РБ е предоставил правото да провежда ускорено производство по реда на Глава шеста, раздел Втори от Закона за убежището и бежанците. Издадена е и Заповед № РД-05-289/13.04.2026 г. Спазени са изискванията на чл. 59 АПК за форма. Решението съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК задължителни реквизити с означение на фактическите и правните основания за издаването му чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ.

Производството е образувано на основание чл. 76б от Закона за убежището и бежанците, регламентиращ процедурата по предварително разглеждане на подадена последваща молба за международна закрила.

В случая безспорно подадената молба за закрила с рег. № УП 34966 от 08.06.2026г. представлява последваща такава по смисъла на цитираната разпоредба на параграф 1, т. 6 от ДР на ЗУБ (при наличие на влязло в сила решение, с което е приключило производството по предоставяне на международна закрила и то в посока отказ да бъде предоставена международна закрила). Следва да се посочи, че в съответствие с член 33, пар. 1, буква г) от Директива 2013/32, интервюиращият орган, въпреки бездействието на молителя, е изследвал служебно втората предпоставка, предвидена алтернативно в разпоредбата за преценката на молбата като "недопустима" по смисъла на директивата – "основанието " не са се появили нови елементи или факти, свързани с това дали кандидатът отговаря на условията за предоставяне на международна закрила. Така интервюиращият орган е обсъдил подробно както наведените основания в последващата молба, така и съгласно справката за актуалната ситуацията в Сирия. Подадената от жалбоподателя последваща молба правилно е преценена за недопустима по чл. 13, ал. 2 от ЗУБ, доколкото всички факти и елементи относно личното му положение и държавата му на произход са преценени в хода на производството по издаването на решение на Председателя на ДАБ, с което на Д. М. А. К., [държава], е отказано да му бъде предоставена международна закрила. В случая не са изложени нови факти, защото обстановката в Сирия е била довод и в предходното производство.