Решение № 1171 от 24.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1171 гр. София, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Даниела Х.а

Кристина Филипова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20221000502790 по описа за 2022 година

С решение № 260635 от 21.02.2022 г. по гр. д. № 14885/2019 г., СГС, І11, ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на К. И. Т. и Р. Г.

Т. на основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от по 12 000 лв. на всеки като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им И. К. Т., настъпила при ПТП на 26.10.2011 г., на мостово съоръжение на път 3198, КПП Златино в близост до с. Първомай, поради поставяне на пътни знаци за временна организация на движението във връзка с ремонта на пътния участък, несъответстваща на одобрената проектна такава и непочистване на пътното платно от пясък след приключване на строителните работи за деня, ведно със законната лихва от 26.10.2013 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните предявени размери от по 50 000 лв., от всеки един от ищците, предявени частично за сумите от 200 000 лв. и иска за лихва за забава за периода 21.09.2011 г. - 25.10.2013 г.

С решението се осъжда „АПИ“ да заплати на Е. К., съпруга на И. Т., сумата от 15 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на съпруга й, ведно със законната лихва от 26.10.2013 г. до окончателното плащане, както се ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен 1 размери от 60 000 лв., предявен частично от 200 000 лв. и иска за лихва забава за периода 21.09.2011 г. - 25.10.2013 г.

С решението се осъжда „АПИ“ да заплати на двете деца на И. Т. – И. И.

Т. и К. И. Т., действащи съответно със съгласието и чрез своята майка, Е. Т., сумата от по 17 000 лв., на всеки от тях, като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им, ведно със законната лихва от 26.10.2013 г. до окончателното плащане, както се ОТХВЪРЛЯТ исковете до пълните предявени размери от по 60 000 лв., от всеки един от ищците, предявени частично от 200 000 лв. и иска за лихва за забава за периода 21.09.2011 г. 25.10.2013 г.

Срещу решението, в осъдителната му част, е депозирана въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“. Сочи, че съдът е разпределил неправилно доказателствената тежест, като е указал на Агенцията, като ответник, да докаже възражението си, че е изпълнил задълженията си, възложени по закон. Намира, че не е доказана причинната връзка между твърдяното необезопасяване на ремонтирания участък и щетите, като поддържа, че основна причина за ПТП е поведението на водача, който шофирал с превишена скорост (113 км/ч) в нетрезво състояние (1,83 %о) при несъобразяване с обстоятелството, че преминава през ремонтиран участък от пътя. Счита, че въпреки всички конкретни дадености, ако водачът се е движел с максимално допустимата скорост от 90 км/ч, той е можел да предотврати ПТП. Твърди, че загиналият е бил без колан и това е допринесло до фаталния край. Намира, че ако е спазил пътните знаци за намаляване на скоростта съответно на 60 км/ч и след това на 40 км/ч, водачът е можел да спре и избегне инцидента. Твърди, че е налице изтекла давност по отношение на увеличението на исковите претенции в съответствие с ТР № 3 от 22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г., ОСГТК. Счита, че приносът на водача е повече от 90 %.

Оспорва и конкретните размери на обезщетение. Твърди, че съдът е възложил в тежест на Агенцията лихви от преди датата на ПТП. Като подчертава, че няма доказателства, че изградената пътна организация с поставени знаци е довела до настъпване на инцидента моли исковете изцяло да се отхвърлят.

Претендира разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от

„Пиринстройинженеринг“ ЕАД - третото лице помагач на страната на 2 ответника. Счита, че неправилно е приложен института на погасителната давност, в светлината на ТР от 22.04.2019 г. по т.д. № 3 от 2016 г. Подчертава, че ако водачът се е съобразил с поставените знаци, ограничаващи скоростта, той е щял да предотврати инцидента. Изтъква, че пътната обстановка е била предварително известна на пострадалия. Намира, че принципът на диспозитивното начало е нарушен, тъй като съдът е определил размер на обезщетение по-голям от поискания и именно този размер е намалил с процента принос.

В насрещна въззивна жалба К. И. Т., Р. Г. Т., Е. К. Т., К. И. Т. и И. И. Т. са оспорили изводите на съда за размера на приноса от страна на загиналия техен близък, като намират, че същия е завишен неправилно. Молят в полза на К. Т. и Р. Т. да се присъдят пълните искови суми до 50 000 лв., а за останалите ищци – до 60 000 лв., както и разноски.

В писмени отговори ищците оспорват жалбите на Агенцията и дружеството, а на свой ред Агенцията възразява срещу насрещната жалба на физическите лица.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищците К. И. Т. (починал и заместен в процеса от Ж. П., К. Т., Р. Т.), Р.

Г. Т., Е. К. Т., К. И. Т. и И. И. Т. (последните двама действащ със съгласието респ. чрез своята майка Е. Т.) твърдят, че на 26.10.2011 г. около 23, 00 ч. в с.

Първомай, общ Петрич е настъпило ПТП, при което И. Т., като водач на л.а.

Нисан Терано, поради необезопасеност на ремонтиран участък от пътя, пропаднал в пропаст и загинал. Твърдят, че отговорност за произшествието носи ответникът Агенция "Пътна инфраструктура", тъй като на основание чл.

30, ал. 1 от ЗП тя е длъжна да осъществява дейностите по изграждане, ремонт и поддръжка на пътищата от републиканската пътна мрежа, но същата не изпълнила задълженията си за обезопасяване на ремонтирания участък от пътя. Като твърдят, че от загубата на своя близък търпят неимуществени вреди, ищците са посочили в исковата молба от 21.09.2016 г., че всеки (от първоначалните) претендира сумата от 1000 лв., предявен като частичен от 3 сумата 200 000 лв. С молба, депозирана в о.з. на 14.03.2019 г., е поискано да се допусне увеличение на иска - за родителите на загиналия до размер от по 50 000 лв., а за съпругата и децата му – до размер от по 60 000 лв. Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност относно горницата на исковете, а с определение от 25.04.2019 г. увеличението е допуснато, като по реда на инстанционния контрол по повод променената подсъдност е посочено, че въпросът за прилагане на погасителната давност е по съществото на спора. Претендира се лихва за забава от датата на деликта - 26.10.2011 г. до окончателното плащане, както и разноски.

Ответникът Агенция "Пътна инфраструктура" оспорва исковете, като счита, че виновен е водачът, който е управлявал превозното средство след употреба на алкохол, с превишена и несъобразена скорост, а евентуално прави възражение за съпричиняване от пострадалия, вкл. поради неизползван колан. Оспорва размера, прави възражение за погасителна давност за главницата и лихвите, претендира разноски.

Третото лице - помагач на ответника "Пиринстройинженеринг" ЕАД оспорва исковете като поддържа възраженията на ответника, а също твърди, че процесният пътен участък е ремонтиран от друг изпълнител.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че около 23 ч. на 26.10.2011 г. при ПТП загинал като водач И. Т. - син на двама от първоначалните ищци, съответно съпруг и баща на останалите. Няма разногласия по въпроса, че пътният участък е част от републиканската пътна мрежа и към процесния момент Агенцията е изпълнявала дейност по ремонт на същия.

По делото е представена проектната документацията за въвеждане на временна организация на движението на процесния пътен участък и документи по контрола по изпълнението (л. 101 и сл.), според която в лявото платно за движение е следвало да бъдат разположени следните знаци - на 300 м. преди ремонтирания участък - знак П З, А23, Т1; на 200 м. от началото на ремонтните работи - знак Б26, ограничаващ движението със скорост до 60 км/ч, знак В24 и П3; на 100 от началото на строителните работи - знак В26, ограничаващ скоростта на движение до 40 км/ч и ПЗ, на 50 м. - ПЗ и А8 и 4 непосредствено преди началото на работния участък П3, Б5, С4 и Г10. От протокол от 06.07.2011 г. е видно, че временната организация на движението е изпълнена съобразно приложение № 14 на Наредба № 16/23.07.2001 г. на МРРБ за временната организация на движението при извършване на строителство и ремонт по пътищата и улиците.

Приетата пред СГС САТЕ е дала становище, че на 126 м. преди изкопа, в който е пропаднал загиналия, е констатиран поставен пътен знак "В26" забраняващ движението със скорост по-висока от 60 км.ч. и знак "В24" забраняващ изпреварването на МПС с изключение на мотопеди и мотори с кош. На 56 м. преди процесния ров е поставен знак "В26" забраняващ движението със скорост по-висока от 40 км.ч. и знак А-23 "Участък от пътя в ремонт", а в самия ров са намерени ограничителни табели тип С4 и знак Г-10 "Премини отляво на знака". Автомобилът се е движел праволинейно със скорост от 113, 20 км/ч, в дясна пътна лента, като след края на асфалта е преминал вертикално през рова, ударил се в насрещен скат и се завъртял.

Процесният изкоп в дясната лента е бил с дължина 8,5 м, широчина 3,20 м и дълбочина 0, 52 м. Експертът е подчертал, че самият ров е бил видим като опасност от 97,4 м и трезвен водач, движещ се със скорост до 90 км/ч би могъл да спре аварийно забелязвайки опасността. В заседание на 14.03.2019 г.

(пред СРС) вещото лице е заявило, че пясъкът на асфалта (намиращ се преди знак "Г10", поставен непосредствено преди изкопа) е допринесъл значително за настъпване на произшествието, тъй като в противен случай ударът в ската е щял да бъде с много по-ниска скорост. Според експерта при движение със скорост съответна на наличната пътна сигнализация, произшествието е било предотвратимо от водача независимо от алкохолното му опИ.е, тъй като би могъл да възприеме опасността от наличния ров и да предприеме аварийно спиране.

Приетата КСМАТЕ е установила, че загиналият е бил с колан.

Изслушаната пред САС САТЕ е заключила, че инцидентът е настъпил около 23 ч., като автомобилът се е движел с 113 км/ч и е предприел аварийно спиране, след като е видял опасността, като спирачните следи са била 25 м.

(втората част от 11 м е върху настилка с пясък), но не е успял да спре преди рова и е попаднал в него, като е излетял и се е ударил с предната си част (лява) в далечната стена на изкопа със скорост от 94 км/ч и е последвала 5 ротация обратна на часовниковата стрелка (л. 124, фиг. 3). Изчислено е, че при скорост от 113 км/ч опасната зона за спиране на алкохолно повлиян водач е 147 м, а на трезвен – 122 м. Посочено е, че отстоянието между МПС и началото на изкопа, в момента, в който водачът е видял опасността и е започнал спиране е 106 м.

В експертизата в табличен и словесен вид е направен анализ на предвижданията по проекта за временна организация на движението и реалното позициониране на знаците в участъка. На 300 м преди изкопа е трябвало да се постави знак А23 (Ремонт на пътя) и табела с означение, че работният участък е на 300 м – такива липсват. На 200 м е предвидено да се постави знак В26 ограничаващ скоростта до 60 км/ч, знак забраняващ изпреварването - В24, знак А24 за светофар и мигаща лампа, но на място няма такива. На 150 м е следвало да има знак В26, ограничаващ скоростта до 40 км/ч и знак А8, предупреждаващ за стеснение на пътя отдясно и мигаща светлина, но такива липсват в тази зона. На 100 м е бил предвиден знак за преминаване, ако пътя е свободен и мигаща лампа, но такива също няма. На 50 м е предвидено наличие на светофар и регулировчик, при интензивен трафик, но не са били поставени. На 30 м преди изкопа е трябвало да се поставят знаци Г10 (задължително преминаване от ляво на знака), С.4.4 (табела тип стрелка с посока наляво) и светлинна лампа, които не са били налични. На място е констатирано следното позициониране на знаци: На 145 м (а не на 200 по проект) е поставен първият знак В26, ограничаващ скоростта до 60 км/ч. На 75 м (а не на 300 м) са поставени знак А23 за участък в ремонт и знак за ограничение на скоростта до 40 км (В26). В зоната на изкопа (а не на 30 м преди) в левия край е поставена табела тип стрелка наляво С4.4. със знак Г.10. На място е констатирана също и грешно поставена обратна табела С4.3, сочеща посока надясно, което е противоречиво и объркващо водачите.