Определение № 1286 от 30.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1286 гр. Пловдив, 30.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500980 по описа за 2025 година Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК121830616 срещу Разпореждане № 5711 от 24.02.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 18482 /2024 г. на Районен съд – Пловдив, XXI граждански състав, с което е отхвърлено заявлението му по чл. 417 ГПК против И. Т. К. – като наследник по закон на Т.М. К.. Жалбоподателят счита атакуваното разпореждане за неправилно, като иска същото да се отмени и да се уважи изцяло подаденото заявление по изложени съображения.

Пловдивският окръжен съд, Х гр. състав, като прецени данните по делото, намира следното :

Частната жалба е допустима. Същата е подадена в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК - извлечение от счетоводни книги, подадено от „Банка ДСК“ АД, против И. Т.

К. – като наследник по закон на Т.М. К., за вземания на банката, произтичащи от договор за кредита карта, след настъпил краен падеж, както следва: за сумата от 1936,20 лв. – дължима главница, сумата от 548,86 лв. – дължима договорна /възнаградителна/ лихва за периода 10.12.2021 г. – 08.06.2023 г., сумата от 361,90 лв. – законна лихва за периода 09.06.2023 г. – 22.10.2024 г., дължими заемни такси – 123,66 лв., както и законната лихва за забава считано от 23.10.2023 г. до окончателното изплащане.

За да отхвърли искането заповедният съд е приел, че не са изпълнени указанията му, дадени с разпореждане от 02.12.2024 г. във връзка с посочване на крайния падеж, за посочване защо се претендират възнаградителни лихви след настъпване на падежа, кога е настъпила забавата и за какъв период се претендират 1 лихви за забава, както и предвид констатации за недължимост на таксите.

Настоящият съдебен състав намира така постановеното разпореждане за неправилно.

В заповедното заповедно производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. В производството по реда на чл.417 от ГПК съдът следва да прецени дали претендираното вземане е индивидуализирано – посочени са ясно страните, размера и основанието на вземането, формалната редовност на документа, удостоверяващ вземането.

Представеният документ по чл. 417 от ГПК трябва да е редовен от външна страна и да удостоверява задължение за заплащане на парична сума, което задължение да е определено по своето основание, вид и размер, както и да е настъпил падежът му.

Проверката, която районният съд дължи по повод заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418, ал. 2 от ГПК е съсредоточена върху това дали съществува редовен от външна страна документ, посочен в чл. 417, т.

1-10 от ГПК и дали този документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В случая тези обстоятелства са налице.

В заявлението са посочени ясно дължимите се суми, периодите, за които същите се претендират.

Процесното заявление по чл. 417 ГПК е подадено от търговска банка на основание извлечение от счетоводните книги на заявителя, който документ попада в предметния обхват на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Същото отговаря и на изискванията по чл. 60, ал. 2 ЗКИ относно минималното му задължително съдържание, а именно: в него се съдържа информация относно договора за кредит и датата на неговото сключване; кредитополучател, ЕГН и адрес на длъжника; дата на разрешаване на кредита; краен падеж; общо дължима сума (остатък по кредита), от които - главница, лихва и период. В извлечението от сметки вземанията са индивидуализирани, посочен е размерът на непогасените просрочени месечни вноски. Посочена е датата на настъпване на изискуемостта – крайният падеж – 08.06.2023 г., а спрямо него са съобразени и претенциите за договорни и за законни лихви. В извлечението от счетоводни книги е посочен като длъжник И. Т. К. в качеството му на наследник на първоначалния длъжник Т.М. К., който е починал. Пред районния съд е представен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен между заявителя и Т.М. К. и Общи условия към договора. Представени са условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти, както и погасителен план за първата година от договора, подписани от заемополучателя. Доколкото в случая се касае до договор за револвиращ кредит, който представлява автоматично възобновяем банков кредит в рамките на предварително уговорена кредитна линия, следва да се съобрази спецификата на този вид кредит – че същият предоставя възможността за многократно усвояване на отпуснатия кредит, упражнявана чрез връщане на използваната сума и повторното й заемане през целия срок на договора. Ето защо в случая, погасителният план е част от договора, като същият е примерен и определя ясно размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва и годишен процент на разходите.

Посоченият в заявлението длъжник И. Т. К. е единствен наследник по закон на първоначалния длъжник Т.М. К., за което обстоятелство съдът служебно е събрал данни, видно от изготвена пред настоящата инстанция справка за предоставяне на 2 данни по реда на Наредба № 14/8.11.2009 г. същият е приел наследството на първоначалния длъжник Т.М. К. по опис, за което пред районния съд са представени доказателства /Определение № 11835 от 01.11.2022 г. по ч.гр.д.№ 857/2022 г. на ПРС/.

С оглед горните съображения, настоящата инстанция намира, че представеният документ по чл. 417, т. 2 от ГПК – извлечение от сметка на банката представлява редовен от външна страна документ и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Налице са предпоставките да издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, поради което подаденото заявление следва да бъде уважено.

Обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно ще следва да се отмени и делото се върне за издаване на заповед за изпълнение по подаденото заявление и направените разноски в производството.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 5711 от 24.02.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 18482 /2024 г. на Районен съд – Пловдив, XXI граждански състав и ВРЪЩА делото на РС - Пловдив за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за процесните вземания.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3