Решение № 142 от 02.11.2021, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1496/2021
- Вид
- Решение № 142
- Подписан
- 02.11.2021
- В сила
- 02.11.2021
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.12, ал.2 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 142 гр. Стара Загора, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20215500501496 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Д. М. Б. от ***, действаща чрез адв.В.Р., против решение № 260368/22.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 1279/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта му, в която са уважени претенциите по сметките по чл.31, ал.2 от ЗС и чл.30, ал.3 от ЗС на Д.И.К. и И.И.К., и по чл.30, ал.3 от ЗС на Н. Д. К., Д. Д.
К. и В. Д. К. срещу въззивницата; в частта му, в която са отхвърлени претенциите по сметките по чл.12, ал.2 от ЗН на Д. М. Б. срещу Н. Д. К., Д. Д.
К., В. Д. К., Д.И.К., И.И.К. и А.Д. М. – К., както и в частта за присъдените на Н. Д. К., Д. Д. К., В. Д. К., Д.И.К., И.И.К., възложени за заплащане от въззивницата разноски.
С въззивната жалба на първоинстанционното решение се обжалва като недопустимо и неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон; при допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост.
Жалбоподателката излага оплаквания, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като е кредитирал събрано извън срока по чл.146, ал.3 от ГПК писмено доказателство, въз основа на което е уважил претенциите по сметките по чл.31, ал.2 от ЗС на Д.И.К. и 1
И.И.К., както и необосновани правни изводи относно дължимостта на обезщетение за периода след 28.10.2019 г. Излага и оплаквания за необоснованост на правните изводи относно размера на присъдените обезщетения по чл.30, ал.3 от ЗС, като в тази връзка сочи, че и двете заключения на съдебно-оценителните експертизи са били оспорени като необосновани и с наличието на съмнения в тяхната правилност.
По отношение на отхвърлянето на своите претенции по сметките излага оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, т.к. е обсъждал въпроса дали Д. М. Б. е била възнаградена за извършените от нея подобрения в наследствения имот по друг начин без надлежно въведени от другите съделители твърдения или възражения, както и за постановяване на решението в тази му обжалвана част в нарушение на материалния закон поради изводите на съда, че Д. М. Б. е била възнаградена за извършените от нея подобрения чрез продължителното му фактическо ползване и извличане на граждански плодове от него.
Претендира за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части и постановявянето на ново, с което предявените срещу въззивницата претенции по сметките бъдат отхвърлени, а предявените от нея срещу Н. Д. К., Д. Д. К., В. Д. К., Д.И.К., И.И.К. и А.Д. М. – К. претенции по сметките бъдат уважени, като й бъдат присъдени и сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
В законоустановения срок въззиваемите Н. Д. К., Д. Д. К., В. Д. К., Д.И.К., И.И.К., действащи чрез адв.А.М.-П. и адв.Р.Ж., са представили отговор на въззивната жалба, с който са я оспорили като неоснователна.
Изложили са доводи, че първоинстанционният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение като е ценил поканата като писмено доказателство, т.к. документът е бил представен още в първата фаза на делбата, т.е. своевременно, както и че изводите му за дължимостта на обезщетения по чл.31, ал.2 от ЗС са обосновани и направени в съответствие с материалния закон.
Като неоснователни се оспорват и оплакванията във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение при определяне на правната квалификация на претенциите по сметките на Д. М. Б. и за неправилност на първоинстанционното решение в частта му за отхвърлянето им като неоснователни. В тази връзка са изложени доводи, че дадената от съда правна квалификация на претенциите е вярна, а направените изводи за неоснователността им са обосновани посредством събраните по делото доказателства, в т.ч. и признанията на Д.Б. в отговора й на исковата молба, и 2 съответстват на материалния закон, т.к. е била установена липсата на една от предпоставките за възникване на правото й по чл.12, ал.2 от ЗН.
Като неоснователно оспорва и оплакването за необоснованост на обжалваното решение в частта му досежно уважените претенции по сметките по чл.30, ал.3 от ЗС, т.к. съдът е обсъдил подробно заключенията на двете експертизи и се е обосновал защо е кредитирал заключението на повторната експертиза.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на разноските във въззивното производство.
В законоустановения срок въззиваемата А.Д. М. – К. не е представила отговор на въззивната жалба.
В проведеното открито съдебно заседание въззивницата Д. М. Б. се представлява от пълномощника си-адвокат, чрез когото поддържа жалбата си и пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените срещу нея искове бъдат отхвърлени, а предявените от нея искове бъдат уважени, като на страната бъдат присъдени и направените пред двете съдебни инстанции разноски. Възразява за прекомерност на заплатените от насрещните страни - въззиваемите Н. Д. К., Д. Д. К., В. Д. К., Д.И.К., И.И.К., адвокатски възнаграждения.
Въззиваемите Н. Д. К., Д. Д. К., В. Д. К., Д.И.К., И.И.К. се представляват от пълномощника си-адвокат, чрез когото оспорват въззивната жалба и пледират за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждането на разноските пред въззивната инстанция. Възразяват за прекомерност на заплатеното от въззивницата адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата А.Д. М. – К. не се явява лично и не се представлява от процесуален представител, въпреки редовното си призоваване.
След като извърши анализ на твърденията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, Старозагорският окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт в съответните му части, при наличието на правен интерес от въззивно обжалване.
Производството е за делба във втора фаза.
3
Първоинстанционният съд е бил сезиран с претенции по сметките от Н. Д.
К., Д. Д. К., В. Д. К., Д.И.К. и И.И.К. срещу Д. М. Б. за присъждане на обезщетения, както следва: 1) по чл.31, ал.2 от Закона за собствеността (ЗС) за Д.И.К. и И.И.К. - по 2 135,28 лв. за делбения апартамент , и по 854,17 лв. за делбения гараж за едноличното служене от ответницата със съсобствените имоти за периода от 19.07.2016 г. до 11.12.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 19.07.2016 г. до окончателно изплащане на сумите; 2) по чл.30, ал.3 от ЗС за Д.И.К. и И.И.К. - по 1 875 лв., и за Н. Д. К., Д. Д. К., В.
Д. К. по 1 250 лв. - за ползите, от които са били лишени от ответницата, изразяващи се в получен от нея наем за съсобствените имоти за периода от 11.12.2014 г. до 11.12.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 11.12.2019 г. до окончателно изплащане на сумите, както и с претенция по сметките по чл.12, ал.2 от Закона за наследството (ЗН) от Д. М. Б. срещу Н. Д.
К., Д. Д. К., В. Д. К., Д.И.К., И.И.К. и А.Д. М. – К. за присъждане на сумите съответно от: по 1 180,05 лв. от Н. Д. К., Д. Д. К., В. Д. К.; от по 1770,75 лв. от Д.И.К. и И.И.К., и от 236,10 лв. от А.Д. М. – К., представляващи припадащите им се на квотите им в съсобствеността части от общата сума от 7 319,10 лв., представляваща съответната част от общата стойност от 8 500 лв. на извършените от нея приживе на наследодателката подобрения в делбените имоти с които се е увеличила стойността на наследството.
В своята искова молба Н. Д. К., Д. Д. К., В. Д. К., Д.И.К. и И.И.К. са изложили твърдения, че съделителката Д. М. Б. си е служила еднолично с допуснатите до делба съсобствени имоти, като на 19.07.2016 г. праводателят н а Д.И.К. и И.И.К. – починалият в хода на процеса И.С. К. й е отправил покана да му осигури възможност да ползва имотите съобразно правата си.
Но отправената нотариална покана Д. М. Б. не се била отзовала, поради което дължала претендираните обезщетения по чл.31, ал.2 от ЗС. Изложили са и твърдения, че за времето след смъртта на наследодателите до настоящият момент Д. М. Б. е отдавала под наем делбен имот и е събирала само за себе си наема, поради което и дължала претендираните обезщетения по чл.30, ал.3 от ЗС.
Д. М. Б., чрез пълномощника си –адвокат, е оспорила тези претенции като погасени по давност. Претенциите по чл.31, ал.2 от ЗС са оспорени и с възражението, че в хода на производството е поканила останалите съделители да им предостави достъп до имота, но никой от тях не се е явил на адреса и не е предприел действия за снабдяването си с ключове от имотите.
В своята искова молба Д. М. Б. е изложила, че в периода от 1994 г. до 1999 г., приживе на наследодателката на страните – Р. М., е извършила подобрения в допуснатия до делба съсобствен имот, представляващ обект за стопанска 4 дейност, на обща стойност от 8 500 лв. Подобренията били извършени със знанието и без противопоставянето на Р. М., а с тях се увеличила стойността на съсобствения имот, а оттам и на наследството.
Н. Д. К., Д. Д. К., В. Д. К., Д.И.К., И.И.К. и А.Д. М. – К. са оспорили предявените срещу тях претенции по сметките като неоснователни. Изложени са възражения, че ако в имота са били извършени твърдените подобрения, то те са били извършени от наследодателката Р. М., евентуално ако са били извършени от Д. М. Б., то останалите съделители не са знаели за тях, както и че претенциите са погасени по давност.
По реда на чл.214 от ГПК е било допуснато изменение на предявените от Д.И.К. и И.И.К. срещу Д. М. Б. претенции по сметките по чл.31, ал.2 от ЗС чрез увеличението им по размер до сумата от 2 235 лв. за делбения апартамент, ведно със законната лихва за забава, считано от 19.07.2016 г. до окончателно изплащане на сумите, както и на предявените от Д.И.К., И.И.К., Н. Д. К., Д. Д. К. и В. Д. К. претенции по сметките по чл.30, ал.3 от ЗС чрез увеличението им по размер до сумите от по 2 000 лв. за Д.И.К. и И.И.К., и от по 1 333,33 лв. за Н. Д. К., Д. Д. К. и В. Д. К., ведно със законната лихва за забава, считано от 11.12.2019 г. до окончателно изплащане на сумите.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел претенциите по сметките на Д.И.К., И.И.К., Н. Д. К., Д. Д. К. и В. Д. К. по чл.31, ал.2 от ЗС за частично основателни и по отношение на Д.И.К. и И.И.К. ги е уважил до размера на 2211,55 лв. за делбения апартамент и 562,44 лв. за делбения гараж и 672,73 лв. за делбения търговски обект, а ги е отхвърлил за разликите до 2 235 лв. за апартамента и 854,17 лв. за гаража; претенциите по сметките по чл.30, ал.3 от ЗС е уважил частично до размерите съответно от по 1662,50 лв. за Д.И.К. и И.И.К., и от по 1108,33 лв. за Н. Д. К., Д. Д. К. и В. Д. К., като за разликите до пълните им предявени размери ги е отхвърлил като неоснователни.
Претенциите по сметките на Д. М. Б. е приел за неоснователни и ги е отхвърлил, като е приел, че посредством владеенето и едноличното ползване на допуснатия до делба имот-стопански обект за периода от 1999 г. до 2012 г.
Д. М. Б. е получила възнаграждението си по друг начин.
Старозагорският окръжен съд намира, че правно-относимите обстоятелства са били установени правилно от първоинстанционния съд, а въз основа на тях той е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.
5
Безспорно установено от твърденията на страните и събраните по делото доказателства, е че за през процесния период, касаещ претенциите по сметките по чл.31, ал.2 от ЗС Д. М. Б. е ползвала еднолично делбените апартамент и гараж, а на 19.07.2016 г. праводателят на Д.И.К. и И.И.К. – починалият в хода на процеса съделител И.С. К. й е отправил нотариална покана да му осигури възможност да ги ползва съобразно правата си.