Решение № 1388 от 17.10.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1388 гр. Велико Търново, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20254110101603 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Ищцата В. Г. И. чрез пълномощника си адвокат К. С. от ВТАК е предявила срещу П. С. Б. по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и на основание чл. 55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД, иск за установяване на вземане за връщане на сумата от 2500 лева/ предмет на издадена заповед за изпълнение от 27.03.2025 г. по ч.гр.д. № 1107/2025 г. на ВТРС/ , представляваща разноските, присъдени на втората по НЧХД 159/2022 г. на ВТРС/ заведено по повдигнато с тъжба на И. обвинение за извършени от Б. престъпления по чл. 148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл. 147, ал.1, пр.1-во и пр.2-ро от НК/ и ВНДЧХ № 492/2024 г. на ВТОС, които първата й е платила на 06.12.2024 г.

Претенцията е основана на процесуалния факт на отмяна на оправдателната присъда и въззивното решение , с което е потвърдена и влязла в сила, вследствие на искане на главния прокурор по реда на чл.421, ал.2 от НПК , при което е възобновено наказателното производство на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК и делото е върнато на друг състав на районния съд с Решение № 22/28.02.2025 г. по НДВ № 26/2025 г. на ВТАС- поради констатирани обстоятелства за отвод на съдии по чл. 29, ал.1, т.1, б.“в“ от НПК , участвали в постановяване на двата акта, който не са си направили.

Ответницата чрез пълномощника си адвокат М. Н. от ВТАК оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен с възражение , основано на обстоятелството, че наказателното производство вследствие на отмяната на оправдателната присъда по реда на чл.421, ал.2, чл.422, ал.1, т.5, вр. с чл.348, ал.1, т.2 от НПК не е приключило и въпросът дали платените разноски ще се окажат действително дължими не е окончателно разрешен.

Съдът след като прецени събраните доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Фактите – предмет на изложените в исковата молба и отговора й твърдения са безспорни и надлежно установени с представените по делото копия на официални писмени документи.

Искът е неоснователен.

Тъй-като първичният елемент от фактическия състав на отговорността за разноски в гражданското или в наказателното съдебно производство/ процесуално правоотношение между правозащитния съдебен орган и всяка от страните / като вид облигационно правоотношение между страните е неоснователно предизвикан гражданскоправен/ чл.78, ал.2, вр. с ал.1 и ал.3 от ГПК / 1 или наказателноправен/ какъвто е в настоящия случай/ спор/чл.189, ал.3, чл. 190, ал.1 от НПК / , изходът на този спор, разрешен със съответния влязъл в сила съдебен акт / решение , присъда/, завършващ този фактически състав, ще определи коя от тях ще е носител на правото да търси от другата заплащане на сторените разноски и коя на задължението да го удовлетвори / чл.78, ал.1, ал.3 от ГПК, чл. 189, ал.1 от НПК/.

Образно казано облигационното правоотношение за отговорността за разноски възниква в „изчаквателно“ състояние в обхвата на съдебното производство и получава конкретно съдържание с индивидуализацията на правото и задължението с окончателното приключване на производството.

Правоотношението между страните за разноските по наказателното производство не е отпаднало с факта на отмяната на присъдата на посоченото по –горе процесуално основание , а се е запазило в „изчаквателно“ състояние до влизане в сила на новия съдебен акт.

Затова „основание“ по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД не е самата присъда, понеже тя е само третия елемент от фактическия състав на отговорността за разноски / вторият е направените разноски/.

В зависимост от изхода на наказателноправния спор ще се определи дали платените досега от ищцата разноски биха подлежали на връщане или не, т.е. ще се даде отговор на въпроса основателно ли/ ще е основателно , ако бъде признато , че ответницата виновно е извършила вменените й престъпни деяния, и обратно – няма да е основателно , ако не бъде признато , че е така / този спор е повдигнат от нея или не .

При този изход на исковия спор ответницата има право на присъждане на направените по производството разноски, възлизащи на сумата 1200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и тъй-като го е упражнила , ищцата следва да бъде осъдена да й заплати тази сума – чл.78, ал.3 от ГПК.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК и на основание чл.55, ал.1, пр.3то от ЗЗД от В. Г. И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град ***, ул.“***“ № *** против П. С. Б., с ЕГН: **********, с адрес: град ***, ул.“***“ № *** , иск за установяване на вземане за връщане на сумата от 2500 лева/ предмет на издадена заповед за изпълнение от 27.03.2025 г. по ч.гр.д. № 1107/2025 г. на ВТРС/, представляваща разноски, присъдени в полза на втората по НЧХД № 159/2022 г. на ВТРС и по ВНЧХД № 492/2024 г. на ВТОС и заплатени й от първата на 06.12.2024 г., чието връщане се претендира поради факта на отмяна/ представен като отпаднало основание за плащането/ по реда на чл. 421, ал.2 от НПК на актовете по горните дела с Решение № 22/28.02.2025 г. по НДВ № 26/2025 г. на ВТАС , като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК В. Г. И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град ***, ул.“***“ № 4 да заплати на П. С. Б., с ЕГН: **********, с адрес: град ***, ул.“***“ № ***, сумата от 1200/ хиляда и двеста / лева , представляваща направени по производството разноски.

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________

2