Решение № 64 от 26.02.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. ХАСКОВО, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Д.А. А.-С. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20245600501055 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена от Агенция „ Пътна инфраструктура“ ***.

С Решение № 761 от 17.10.2024 г., постановено по гр.д. № 1249 по описа за 2024 г., РС Хасково по предявените от С. С. М., ЕГН **********, от гр.***, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление - гр.*** е отменил Заповед № ***/22.03.2024г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с която на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ е било прекратено трудовото правоотношение между страните, като – незаконосъобразна; възстановил е С. С. М. на заеманата от него преди уволнението длъжност - *** в Сектор *** - ***, Отдел „Контрол и правоприлагане“, Национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ и осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на С.

С. М. сумата от 11 640 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за срок от 6 месеца, както и 1 сумата в размер на 194 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за дните 22.03.2024г. и 25.03.2024г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 21.05.2024г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1000 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.

Съдът е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура да заплати по сметка на Районен съд – Хасково държавна такса в размер на 615.60 лева и разноски за вещо лице в размер на 300 лева.

Съдът е допуснал на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъденото възнаграждение и обезщетение за работа.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът, който обжалва в срок. Твърди, че постановеното решение е неправилно поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.

Съдът не обсъдил достатъчно задълбочено представените от ответника доказателства и не изложил мотиви в съдебния акт. Освен това неправилно преценил представените по делото доказателства, направил погрешни констатации на фактите и логически неправилни заключения, в резултат на което достигнал и до неправилните изводи,че предявените обективно съединени искове са основателни. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да обезсили решението на РС Хасково като недопустимо и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли изцяло предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Н., пълномощник на въззиваемия С. С. М. от гр. ***. Счита,че постановеното от РС Хасково решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция, разноски.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител. С писмена молба вх. №1548/11.02.2025 г. поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Прави възражения за прекомерност на разноските, заплатени от въззиваемия, представляващи платено възнаграждение на адвокат.

В съдебно заседание въззиваемия, чрез пълномощника си адв. Н.

2 оспорва подадената въззивна жалба по съображения, изложени в писмения отговор.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд Хасково е сезиран с искова молба, с която С. С. М., ЕГН **********, от гр. ***, е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление гр.*** за отмяна на Заповед № ***/22.03.2024г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с която на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение , за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност - *** в Сектор *** - ***, Отдел „Контрол и правоприлагане“, Национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ и за осъждане на Агенция „Пътна инфраструктура“ и за заплащане на сумата от 11 640 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за срок от 6 месеца, както и на сумата от 194 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за дните 22.03.2024г. и 25.03.2024г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 21.05.2024г. до окончателното им изплащане.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на съвкупният им анализ е достигнал до извода,че предявяният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ е основателен и доказан, с оглед на което се явяват основателни и доказани обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и 3- в посочения размер, поради което ги е уважил.

Изложените мотиви, на основание чл.272 от ГПК, се споделят от въззивния съд. Пред въззивния съд не се сочат нови доказателства, които да дават основание да се направят изводи, различни от направените от решаващия съд .

Постановеното от РС Хасково решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото, пред въззивната инстанция, 3 разноски. Сторени от въззиваемия разноски във въззивното производство са в размер 1000 лв.- платено възнаграждение на адвокат, съгласно договор от 06.04.2021 г. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемия възнаграждение, което въззивният съд счита за неоснователно. С оглед фактическата и правна сложност на делото, изготвянето на писмен отговор и процесуално представителство във въззивното производство и разпоредбите на чл. 7 ал.1 и чл.7 ал.2 т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира,че договореното и платено възнаграждение в размер 1000 лв. не е прекомерно и не следва да бъде намалено.

Основните доводи във въззивната жалба се свеждат до твърдения за необоснованост на постановения съдебен акт, които настоящият състав намира за неоснователни. Съдът е обсъдил задълбочено всички представени от страните доказателства и направени от тях възражения.

Между страните няма спор,че ищецът С. М. е работил в Агенция „ Пътна инфраструктура“ по силата на трудов договор № *** г. на длъжността *** в Сектор *** - ***, Отдел „Контрол и правоприлагане“, Национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ до 22.03.2024 г., когато с процесната Заповед № ***/22.03.2024г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура е прекратено трудовото му правоотношение.

В заповедта за уволнение като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочен чл.328 ал.1 т.5 от КТ – липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. В трайно установената съдебна практика се приема,че това означава липса на професионални качества, т.е на професионални знания, умения и навици на работника или служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа. Без значение е дали тази липса се дължи на недостатъчното образование или опит на служителя или на недостатъчните му природни дадености / интелигентност, възприемчивост, сръчност и др. умствени, психически и физически възможности и способности/. Тези качества са необходими за ефективното изпълнение на трудовата функция по трудовото правоотношение.Липсата на тези качества трябва да е обективен факт, а не да бъде плод на субективно настроение и отношение на работодателя. И тази 4 липса трябва да отразява трайното състояние на работника или служителя и да свидетелства за неговата неспособност да изпълнява резултатно възложената му трудова функция, а не да бъде единична проява за него. Цитираната норма изисква обективна невъзможност за изпълнение на дадена трудова функция. В заповедта за уволнение, както и решаващият съд е посочил, са използвани общи изрази и не се съдържа конкретика – какви качества на служителя липсват за да може да изпълнява възложената му работа. Работодателят не е доказал при условията на пълно и главно доказване какви професионални знания, умения и навици липсват на ищеца М. за ефективното изпълнение на възложената му трудова функция. Напротив, събраните по делото доказателства и по-конкретно формулярите за оценка на изпълнението на длъжността на ищеца за периода от 2019 г. до 2024 г., сочат на ефективно изпълнение на възложените му трудови функции. В тези формуляри работодателят е направил обобщение,че служителят изпълнява всички поставени задачи и цели от индивидуалния работен план на нивото на изискванията.

Показва по всички компетентности знания, умения и поведение, отговарящо на изискванията. При тази оценка от страна на работодателя на знанията и уменията на служителя и при липса на доказателства, които да установяват промяна в поведението и отношението към възложената работа не би могъл да се направи извод,че са изпълнени условията на чл.328 ал.1 т.5 от КТ, а оттам и че процесната заповед е законосъобразна.

Промяна в направените изводи не следва и от представените от ответника с писмения отговор доказателства, касаещи извършено от ищеца М. нарушение на трудовата дисциплина, за което му е било наложено дисциплинарно наказание ***– Доклад от 22.06.2020 г. и Заповед № РД-11735/03.08.2020 г., както и от доклад № 09-99-11/22.03.2024 г. Докладът е от 22.03.2024 г. и в него е посочено, отново общо, че „ служителят не изпълнява в цялост вменените му задължения относно бройка верифицирани нарушения с помощта на автоматизираната система. Неизпълнението на трудовите задължения се състои и в недостатъчна ефективност при упражнявания контрол на ППС по отношение на заплащането на такса за ползване на платената пътна мрежа – винетна такса и такса за изминато разстояние – тол такса“. В годишния формуляр за оценка на работата на същия този служител от 19.01.2024 г. / л.207/ прекият ръководител е посочил,че „ Служителят е 5 изпълнил всички задължения на нивото на изискванията за обем, качество и срокове. Показал е по всички компетентности знания, умения и поведение, отговарящи на изискванията“ . Съпоставени тези две констатации, изготвени в един кратък период от време, са взаимно изключващи. И доколкото липсва конкретика и в този доклад и работодателя не е ангажирал доказателства, от които да се установи кои умения не притежава служителя и кои свои задължения не изпълнява ефективно, то следва да се даде приоритет на оценката на прекия работодател, която установява изпълнение на задълженията, съобразно изискванията. И тази оценка не е единична, а както се посочи по-горе , обхваща период от пет години и в нито една не се съдържа негативна оценка за работата на ищеца М..

Ето защо следва да се приеме, че по делото не са налице доказателства, които да обосновават извод за липса на професионални качества и умения М. да изпълнява възложената му работа и това състояние да е трайно, поради което извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ е незаконосъобразно и издадената заповед следва да бъде отменена. С оглед уважаването на главният иск основателни и доказани, искът по т.3 –в посочения размер, са и обективно съединените искове. Като е достигнал до тези изводи решаващият съд е постановил правилно по същество решение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 761 от 17.10.2024 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 1249 по описа на съда за 2024 г.

Разпечатката съдържа 34 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d6031a4-d416-4f05-9587-6c59d0055d71