Решение № 76 от 15.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Карлово, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Г. Георгиева при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно наказателно дело № 20255320200534 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № 25-0281-000949/12.09.2025 г. на Началник Група в ОДМВР- Пловдив, РУ- Карлово, на Б. В. Й., ЕГН ********** от с. В., общ. К., Комплекс ***, на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание- глоба в размер на 200 лв./102,26 евро, за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП.

С наказателно постановление № 25-0281-001078/14.10.2025 г. на Началник Сектор в ОДМВР- Пловдив, РУ- Карлово, на Б. В. Й., ЕГН ********** от с. В., общ. К., Комплекс ***, на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание- глоба в размер на 3000 лв./1533,88 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, за нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП, както и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание- глоба в размер на 10 лв. / 5,11 евро, за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Недоволен от наказателните постановления е останал жалбоподателят и 1 чрез упълномощен процесуален представител е депозирал жалби срещу тях пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Счита същите за неправилни и незаконосъобразни, оспорва извършване на нарушението по чл.104Б т.2 от ЗДвП. Моли наказателните постановления да бъдат отменени.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По същество излага доводи за случайно деяние, считайки, че е причинил ПТП, поради спукана гума.

Въззиваемите страниЖалбите са подадени в срок, срещу подлежащи на съдебен контрол актове, поради което са допустими.

Разгледани по същество са частично основателни.

След като обсъди събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите П. Л. като актосъставител, Г. Е. като очевидец, присъствал при установяване на нарушението и свидетел по акта, Х. И. и С. Н.- очевидци, доведеният по почин на жалбоподателя свидетел- А.А., както и писмените доказателства- наказателно постановление № 25-0281-000949/12.09.2025 г., АУАН серия GA №4195869/19.08.2025 г., наказателно постановление № 2250281-001078/14.10.06.2025 г., АУАН серия GA №4408553/10.09.2025 г., справка за нарушител/водач, докладна записка, 2 бр. обяснения, заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., заповед № 8121К-14578/31.12.2019 г., заповед № 8121К14581/31.12.2019 г., справка от Община К., съдът намира за установено следното:

На 19.08.2025 г., около 18,45 ч., свидетелите И. и Н. управлявали собствените си леки автомобили в посока от изток на запад по гл. път I-6 и в гр. К., на кръгово кръстовище на бул. О. до № *** двамата водачи спрели, за да осигурят предимство на движещ се по пътя с предимство лек автомобил марка „БМВ 525 ТДС“ с рег. № ***. Автомобилът навлязъл в кръговото кръстовище с бърза скорост, която водачът продължил да ускорява в кръстовището, извършвайки завой на ляво. Гумите на автомобила започнали да пищят и изпушили, той се завъртял надясно, а след това наляво, при което водачът не намалил скоростта и автомобилът се ударил в страничния бордюр на излизане от кръстовището до автобусна спирка, отскочил, завъртял се и със задната си част се ударил в тераса на първи жилищен етаж на находящия се от 2 ляво на пътното платно в посоката на движение на автомобила жилищен блок.

При това бил ударен и паркиран до терасата на блока друг автомобил.

За произшествието бил подаден сигнал, отношение по който взели полицейските служители от дежурния на процесната дата автопатрул в съставактосъставителя Л.- мл. автоконтрольор при РУ- Карлово и Г. Е.- мл. полицейски инспектор.

Полицейските служители посетили местопроизшествието, снели данни от водача на автомобила и возещите се в него. Била установена самоличността на водача, а именно жалбоподателя Й..

При установеното на местопроизшествието мл. автоконтрольор Л. съставил АУАН от 19.08.2025 г., с който приел, че Й. е осъществил нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй като на 19.08.2025 г. в 18,45 ч., в гр. К., по бул. О. до № *** управлявал лек автомобил „БМВ 525 ТДС“ с рег. № ***, собственост на В. Й., ЕГН **********, с посока на движение от запад на изток, като при движение с несъобразена скорост с пътните условия /мокър и хлъзгав път/ водачът изгубил контрол над управлявания от него автомобил, излязъл вляво от пътното платно и се блъснал в паркирания лек автомобил „Мерцедес“ с рег.

№ ***, след което в жилищна сграда /тераса/, като по този начин реализирал ПТП с материални щети по сградата и автомобила.

Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражения.

За произшествието била извършена полицейска проверка по преписка № 11719/02.09.2025 г., при която били установени свидетелите И. и Н., от които били снети обяснения. В резултат от получените данни от проверката бил съставен АУАН от 10.09.2025 г., с който било прието, че Й. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като на 19.08.2025 г., около 18,45 ч. в гр. К., по бул. О. до № ***, с посока на движение от изток на запад, управлявал лек автомобил „БМВ 525 ТДС“ с рег. № ***, собственост на В. Й., ЕГН **********, като при излизане от кръговото кръстовище на бул. О. до № ***, при завой на ляво съзнателно извел МПС, което управлява извън контрол, хлъзнал се странично, дрифтирал чрез форсиране на двигателя и по този начин с поведението си използвал пътя, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари. По този начин реализирал ПТП с материални щети по два автомобила. АУАН бил съставен по преписка № 11719/02.09.2025 г. по описа на РУ- Карлово. Жалбоподателят подписал и 3 този АУАН без възражения.

Въз основа на така съставените АУАН, на 12.09.2025 г. било издадено наказателно постановление № 25-0281-000949/12.09.2025 г. на Началника на група в ОДМВР- Пловдив, РУ- Карлово, с което на Й., на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание- глоба в размер на 200 лв./102,26 евро, за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, а на 14.10.2025 г. било издадено наказателно постановление № 225-0281-001078/14.10.2025 г. на Началника на сектор в ОДМВР- Пловдив, РУ- Карлово, с което на Й. е наложено административно наказание- глоба в размер на 3000 лв./1533,88 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, за нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП, както и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание- глоба в размер на 10 лв. / 5,11 евро, за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Двете наказателни постановления били връчени на 03.11.2025 г., а жалбите срещу тях депозирани на 12.11.2025 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Безспорно е установено по делото, че за една и съща деятелност на жалбоподателя Й. са издадени две наказателни постановления, касаещи различни административни нарушения. Безспорно, че при по- рано издаденото наказателно постановление № 25-0281-000949/12.09.2025 г. не са отчетени данните, получени от обясненията на очевидците на поведението на Й. и същият е бил наказан за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, т.е. движение с несъобразена скорост, в резултат от което е настъпило ПТП. След извършване на полицейската проверка по случая деятелността на Й. вече е преценена като нарушение на чл.104Б т.2 от ЗДвП, за което е издадено и наказателно постановление № 225-0281-001078/14.10.2025 г.

Несъмнено двете наказателни постановления се конкурират помежду си и доколкото в основната си част касаят едни и същи факти и обстоятелства, то съществуването им едновременно в правния мир би се явило нарушение на принципа ne bis in idem.

При това положение и за да извърши преценка за законосъобразност и правилност на атакуваните наказателни постановления, съдът разгледа 4 деятелността на жалбоподателя по същество. Безспорно е установено по делото, че на 19.08.2025 г., около 18,45 ч. жалбоподателят Й. като водач на МПС, навлизайки в кръговото кръстовище на бул. О. е управлявал автомобил с висока скорост, която е ускорил в самото кръстовище при завой на ляво, гумите на автомобила са пищели и пушили, като автомобила е променял посоката си на движение наляво и надясно в резултат от това. Посочените обстоятелства се явяват безспорно установени от показанията на разпитаните по делото свидетели- очевидци на действията на водача, а именно И. и Н..

Съобразно общоприетото разбиране за „дрифт“, това е техника на шофиране, при която водачът умишлено извежда автомобила в контролирано приплъзване с презавиване, като вместо да следва стандартната линия на завоя, колата се движи странично, използвайки сцеплението на гумите до техния лимит. При това положение и според събраните безспорни доказателства, съдът намира, че същите обосновават извод, че Й. като водач на МПС да е извършил т.нар. „дрифт“. За тази деятелност спрямо него е реализирана административно- наказателна отговорност със съставения АУАН от 10.09.2025 г. и издаденото въз основа на него наказателно постановление № 225-0281-001078/14.10.2025 г.

Така обжалваното наказателно постановление съдът намира за законосъобразно. Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, съставен е от компетентно лице в присъствието на един свидетел по установяване на нарушението, очевидец, посочен в него и е връчен на нарушителя с разяснени му права на възражение в тридневен срок.

Обжалваното наказателно постановление съдържа всички реквизити, изискуеми от чл.57 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът намира, че извършването на нарушението е безспорно установено. Разпоредбата на чл.104Б т.2 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на пътно превозно средство да използват пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят, като водач на МПС, извършвайки маневра завой на ляво е подал повече от необходимата газ, в резултат от което са превъртели задните гуми на автомобила и задната му част е поднесла надясно и наляво, в резултат от което впоследствие е настъпило ПТП с материални щети. Тази демонстрация е в 5 явно противоречие с регламентираната цел за използване на пътищата, отворени за обществено ползване- за превоз на товари и хора. Обстоятелствата по извършване на нарушението са отразени в АУАН, който е редовно съставен и по силата на чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила за вписаното в него до оборване на същото. При съставянето му жалбоподателят изрично е посочил, че няма възражения. Фактът на извършване на нарушението се установява и от непротиворечивите показания на свидетелите И., Н., Л. и Е. за които липсват каквито и да било данни за заинтересованост от изхода на делото. Показанията им са неопровергани и от тези на ангажирания от жалбоподателя свидетел. Показанията на този свидетел не установяват с категоричност различни факти от безспорно установените. С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му във вина нарушение на чл.104Б т.2 от ЗДвП. Правилно от наказващия орган е определена съответстващата на поведението на жалбоподателя санкционна норма на чл.175а ал.1 от ЗДвП, предвиждаща санкционирането на водачи, ползващи пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Точно са определени по вид и кумулативните наказания, които са наложени. Техният размер е фиксиран и не търпи корекция. Според съда наказанието се явява съответно на обществената опасност на деянието, която се преценява като висока, предвид, че в резултат от извършения дрифт е настъпило ПТП с множество материални щети и с опасност за живота на множество хора, предвид че се е случило непосредствено до автобусна спирка, а автомобила се е ударил и в жилищна сграда. В този смисъл съдът следва да потвърди наказателното постановление.