Решение № 107 от 16.09.2021, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Белоградчик , 16.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20211310100101 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.

422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД – за установяване съществуване на вземане в размер на 2 024.96 лв., от които – 1 095.57 лв. – главница, 614.99 лв. – възнаградителна лихва, 314.40 лв. – мораторна лихва и законни лихви.

В Исковата молба, ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България твърди, че на 17.08.2015 г. между „БНП Паиба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и ответника АЛ. КР. АНГ. – като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS -11403589. Твърди се, че с договора е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000.00 лева, като е уговорено, че всички задължения произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след активирането й. Ищецът сочи, че доколкото с договора е уговорено, че револвиращият кредит ще произведе действие, след 1 като длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по указния от кредитора начин, то настъпването на последиците от сключения договор са поставени в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие –използване на издадения от кредитора платежен инструмент. Ищецът излага в Исковата молба, че усвояването на суми от кредитния лимит категорично представлява сбъдване на уговореното между страните условие, което води до възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на усвоените суми, респективно плащане на минимална погасителна вноска. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума, което следва от същността му на реален договор.

Поради това, ищеца сочи, че процесния договор за револвиращ потребителски кредит CARD-12176272, е сключен на 09.02.2016 г. – с първата трансакция по кредитната карта. Сочи се, че след усвояването на суми по кредитната карта, за кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума, до пълното погасяване на задължението.

Кредиторът издава месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца. След издаване на месечното извлечение настъпва периодът, в който картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита.

Извлечението се изпраща на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на погасителна вноска, като месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в размера, посочен в тарифата. Ищецът сочи, че съгласно договора за използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи и лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Ищецът твърди, че револвиращият кредит се погасява без погасителен план. Дължимата сума автоматично се погасява със средствата, които постъпват по сметката, след което средствата по револвиращата сметка отново могат да бъдат използвани. При настъпване на договорения от страните падеж, задължението по кредитната карта е изискуемо, предвид 2 правилото на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че длъжникът изпада в забава и без покана. Въпреки това кредиторът е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение на задължението на 16.11.2017 г.

Ищецът излага, че поради допуснатото неизпълнение от страна на ответницата и непогасяване на дължимите месечни вноски, ищеца е подал Заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 404/ 2020 г. по описа на РС – Белоградчик, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Сочи се, че към момента на подаване на заявлението непогасеното задължение по револвиращия кредит, отпуснат на ответницата, е в общ размер на 2 024.96 лева, като на 01.04.2016 г. кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта е блокирана.

Предвид гореизложеното, ищеца моли, съдът да приеме за установено, че вземането им срещу ответницата по Договор за потребителски револвиращ кредит № CARD-12176272, в общ размер на 2 024.96 лева, от които 1 095.57 лева — главница по договора за кредит, 614.99 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.04.2016 г. до 13.11.2017 г., 314.40 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 13.11.2017 г. до 22.10.2020 г., съществува, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски по заповедното и исковото производства.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

По искане на ищцовата страна, по делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза. Заключението не е оспорено от страните и е приобщено по делото.

Тъй като ответницата не е намерена за връчване на съдебните книжа по делото и след проведена процедура по реда на чл. 47 ГПК, на същата е назначен особен представител – адв. К.Г. от ВАК.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от страна на особения 3 представител на ответницата. Оспорва иска. Твърди, че не е доказан по безспорен начин размера на претендираното вземане, в това число какъв е размера на усвоения от ответника кредит. Прави възражение за настъпила погасителна давност по отношение на вземането на ищеца, предвид на това, че Договора е сключен на 17.08.2015 г., а исковата молба е депозирана на 22.10.2020 г. – след изтичане на 5 годишния срок. Направено и възражение за настъпила 3 годишна погасителна давност и по отношение на лихвите върху главница, поради което се моли съда да отхвърли и тази претенция.

Същите доводи особения представител на ответницата изтъква и в съдебно заседание в хода на устните състезания и пледира съда да отхвърли исковете.

Към делото е приложено ч. гр. д. № 404/ 2020 г. по описа на РС – Белоградчик.

Съдът, предвид събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна :

С оглед твърденията на всяка една от страните, съдът в доклада по чл.

140 ГПК, разпредели доказателствената тежест, както следва: Ищеца следваше да докаже в процеса : наличието на сключени между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” – кредитор и ответницата Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS – 11403589 от 17.08.2015 г. и Договор за револвиращ потребителски кредит CARD – 12176272, сключен на 09.02.2016 г. – датата на първата трансакция ; че ищеца, в качеството си на кредитор е предоставил на ответника кредита по така сключените договори; неизпълнение от страна на ответницата – кредитополучател – че същата не е изпълнила задължението да погасява редовно кредита; размера на неизплатения кредит; че ответника е изпаднал в забава в плащанията; размера на възнаградителната и мораторна лихви. От своя страна, ответника следваше да докаже в процеса, че вземането му е погасено по давност.

Съдът, при анализа на така събраните по делото писмени доказателства и зачитайки заключението по изготвената съдебно – счетоводна експертиза, приема за безспорно доказано по делото възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение между ищеца – кредитор и ответника 4

– кредитополучател. Горното се доказва с представените по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 11403589 от 17.08.2015 г. и Приложение към него за кредитна карта CARD – 12176272, сключен на 09.02.2016 г. – датата на първата трансакция.

Видно от заключението на неоспореното и прието по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, след извършване на справка в счетоводството на ищеца, е установено, че усвояването на потребителския кредит от страна на ответницата е започнало на 09.02.2016 г.

– с първата трансакция от 400 лв. Последвали са трансакции на 13.02.2016 г., като е усвоена сумата от 200 лв., на 19.02.2016 г. – усвоена е сумата от 350 лв., или общо 950 лв. Видно от заключението на вещото лице, към 15.03.2016 г., са начислени възнаградителна лихва – 42.28 лв., застрахователна премия – 9.32 лв. и банкови такси – 33.00 лв., или общо 1 034.60 лв. Погасени от страна на ответницата са само 60.00 лв. – на 02.03.2016 г. Видно от неоспореното заключение на съдебно – счетоводната експертиза, задълженията на ответницата към 27.10.2020 г. – датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК, са както следва: 1 095.57 лв. – главница, 614.99 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.04.2016 г. – 13.11.2017 г. и 328.67 лв. – мораторна лихва за периода 13.11.2017 г. – 27.10.2020 г.

Съдът, при анализа на така събраните доказателства, съдът намира за безспорно доказано, че кредитора – ищец е изпълнил своите задължения по така сключения с ответницата договор, като е предоставил на ответницата сумата представляваща кредит, съгласно възникналото между тях облигационно правоотношение.

От своя страна обаче, ответницата – к редитополучател не е изпълнила престацията си по договора и е преустановила редовното обслужване на кредита. Това се доказа по неоспорим начин от изготвената съдебно – счетоводна експертиза, от която е видно, че от датата на сключване на договора за кредит 09.02.2016 г., ответницата е извършила само една вноска в размер на 60 лв. – на 02.03.2016 г., след което е преустановила плащанията по кредита. Поради това, съдът приема, че е доказано неизпълнение на договорно задължение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД от страна на ответницата по сключения между страните договор.

5

Досежно възраженията на ответната страна, че вземането на ищеца спрямо ответницата представляващо главница, са погасени по давност, съдът не се солидаризира с тях. Съдът намира, че макар и Договор PLUS – 11403589, да е сключен между страните на 17.08.2015 г., то действието на същия е възникнало от момента на реализиране на първата трансакция от страна на ответницата, от когато и за ответницата са възникнали задълженията за погасяването на сумите по кредита. Видно от заключението на вещото лице, такава е извършена на 09.02.2016 г. Поради това, съдът приема, че именно от този момент възниква изискуемостта на вземането.

Видно от приобщеното по делото ч.гр.д. № 404/ 2020 г. по описа на РС – Белоградчик, заявлението срещу ответницата е подадено в съда на 27.10.2020 г., или преди изтичането на 5 годишния давностен срок /считано от 09.02.2016 г./, като по този начин погасителната давност е прекъсната.

Безспорна е съдебната практика по въпроса, че плащанията по договор за кредит нямат периодичен характер и спрямо главницата по погасителните вноски е валидна на общата 5 годишна давност. Няма спор в съдебната практика, че вземанията за главница по договора за кредит не са периодични, поради което и се погасяват с настъпването на общата 5 годишна погасителна давност. /В този смисъл Решение № 45 от 17.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 237/ 2019 г., II т. о., ТК , Решение № 132 от 13.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2195/ 2019 г., I т. о., ТК/.

Поради това, съдът приема, че по отношение на вземането на ищеца спрямо ответницата, представляващо главница по договора за кредит, не е настъпил института на погасителната давност.