Решение № 166 от 29.12.2021, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Свиленград, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20215620200921 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от СЛ. СТ. СЛ. с ЕГН **********, законен представител на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД с ЕИК 203782284 със седалище и адрес на управление село Костур,общ.Свиленград срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К №4682328, издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 600 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр с чл.21,ал.1 от ЗДвП.

В подадената жалба се релевират оплаквания за нищожност и незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като се сочат конкретни съображения в подкрепа наведените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му ,а именно,че липсвало посочване на дата на издаване на обжалвания акт,място на извършеното нарушение.

Налице било неяснота относно описаното нарушение и връзката му с нарушените разпоредби,както и въведеното ограничение-общо или с пътен знак В26,както и дали скоростта била измерена с мобилна или стационарна 1 камера и дали се приспада допустимата грешка. Приема,че нарушението не било констатирано по надлежния ред. Жалбоподателя, моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен.

В съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград, жалбоподателят, редовно призован,не се явява и не изпраща представител.

Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково , редовно призовани, не изпращат представител по делото .

Страна Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград,редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Свиленградският Районен Съд, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

На 26.03.2021г. в 11,56 часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 656/14 движение на товарен автомобил марка „Дачия Дъстър", с регистрационен номер Х 1591 КТ на първокласен път I-8 при км.365+300 до разклона за село Сива река посока гр.Любимец със скорост от 115 км./ч. /след приспадане на допустимата грешка от -4км в час/ – над разрешената за движение въведено с пътен знак ограничение от 60 км/ч. и е посочено превишение от 55 км/ч. /след приспадане на допустимата грешка от -3км в час/.

От извършената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се установило, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е товарен по своя вид и същият е регистриран на името на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД с ЕИК 203782284 със законен представител СЛ. СТ. СЛ. с ЕГН **********.

Въз основа на тези констатации е издаден процесния електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като за нарушител бил вписан жалбоподателят в качеството му на управител на дружеството на чиято собственост бил лекият автомобил.

В описателната част на електронния фиш е вписано движение с установена скорост от 115 км./ч. – превишаване с 55 км/ч.

За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото 2 средство № TFR1-M 656 /клип 16430/ , а за място на нарушението – са вписани координатни точки .

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на дата 14.10.2021г. според представената допълнително с писмо справка за връчен ЕФ, като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.

В указания срок, жалбоподателят не е представил в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не е направил възражения в срока по чл.

189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-656 на процесната дата - 26.03.2021г, когато е установено нарушението, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото.

От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 26.03.2021г, времето (10.40 часа до 12,45часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – първокласен път I-8 при км.365+300 до разклона за село Сива река посока гр.Любимец, за ограничението на скоростта въведено с пътен знак В26 - 60 км/ч разрешена скорост , режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 3 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № Х 1591 КТ в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 119 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 59 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 4 км/ч) и разрешена такава от 60 км.ч., като превишението е 55 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 4 км/ч).

От представения Протокол № 6-52-20/09.10.2020 година, издаден от 3

Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) №10.02.4835.

Налично е и писмо на Зам.директор към МВР,съгласно което одобрените средства за измерване за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията по ЗДвП,за които изтича на 24.02.2020г. ,съгласно чл.30,ал.5 от Закона за измерванията,когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,които отговарят на одобрения тип,се считат за одобрен тип,като съответно следва да са преминали последваща метрологична проверка,съгласно чл.43 от Закона за измерванията.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител.

Налична по АНПр е и снимка на разположението на полицейският автомобил .

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед с рег №8121з-172 от 29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци на електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.

По делото е налична справка от актуалното състояние на дружеството жалбоподател.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от 4 писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС със скорост над разрешената, въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП.

По отношение на приложения снимков материал от заснет на 26.03.2021г. клип с техническо средство № TFR1-M 656 съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.

На това място следва единствено да бъде отразено законовото положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач – връчено на 14.10.2021г. и датата на входиране на жалбата в съда на 22.10.2021г., поради което е процесуално допустима.

Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за неоснователна по следните съображения:

Съдът приема,че обжалваният ЕФ се явява за законосъобразен от формална, 5 процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 6, вр.чл. 21, ал.

2 вр с ал.1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против него ЕФ.

Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС.

ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП .

Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП , едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)).

При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ цифровите стойности на разрешената - максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение, Съдът приема, че се покриват основните съществени елементи от административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 2, т. 6, вр.чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП , твърдян за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя. По този начин Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа всички 6 релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено това изискване за реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП . Т.е. самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.