Решение № 117 от 27.06.2025, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 714/2023
- Вид
- Решение № 117
- Подписан
- 27.06.2025
- В сила
- 04.08.2025
- Състав
- Антонина Даниелова Якимова
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.81, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.103 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
- чл.281, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 117 гр. Разлог, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря М. П. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №
20231240200714 по описа за 2023 г.
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН. С НП №*/05.06.2023 г. на Н-к РУ-Р. в ОДМВР-Б., на И.В.П., с ЕГН*, адрес г.Р., у.„С.“№7, е.1, а.1, са наложени адм. наказания глоба от 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото НП е останал адм.наказания, поради което обжалва същото в законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло. Жалбоподателят твърди, че постановлението е незаконосъобразно, немотивирано и издадено в нарушение на материалноправните и процесуалните разпоредби. Поддържа, че описаното в акта и в НП деяние не е осъществено от него, фактическата обстановка е неправилно установена, а в резултат на това и правната квалификация – неправилна.
В СЗ процесуалните представители на жалбоподателя – адв. Д. и адв. И., поддържат и доразвиват доводите си за отмяна на издаденото НП.
Въззиваемата страна не се явява и не взема становище по жалбата.
След преценка на събранията по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:
На 24.05.2023 г. около 19:15 часа в г.Р., у.„Х.Б.“, жалбоподателят И.П. управлявал л. а. марка и модел „Б..“ с рег. №*, собственост на М.Г.Г., с посока на движение от б.„Л.“ към ЦГЧ и в района на ПГТ-Р. Тогава се провеждали абитуриентски балове и движението било затруднено, поради което били ангажирани полицейски служители, които да отговарят за опазването на обществения ред. Предвид това полицейският служител св. З. дал разпореждане за спиране с ръка на управлявания от жалбоподателя автомобил, като П. първо спрял по средата на пътното платно, а след допълнително дадени указания от полицейския служител, отбил вдясно ПС на разстояние от него около 10-15 м. Водачът изчакал няколко минути, като в това време поради интензивността на движението и необходимостта от регулиране на същото, полицейският служител З., не пристъпил към действия по извършване на проверка. В резултат на това жалбоподателят помислил, че няма да бъде проверен, поради което потеглил с автомобила си в посока ЦГЧ. Забелязвайки тръгването на автомобила, полицейските служители счели, че по този начин не било изпълнено от жалбоподателя даденото му разпореждане за спиране и изчакване за проверка, 1 поради което направили справка за установяване собствеността на автомобила и подали сигнал до дежурната част. След около 15 мин. жалбоподателят, управлявайки процесното МПС, се върнал обратно към училището, при което полицейският служител И.В. го видял и му подал знак за спиране, след което се легитимирал и му поискал документи за проверка.
На жалбоподателя П. е съставен акт №* на 26.05.2023 г. за това, че на 26.05.2024 г. в 12.12 часа, в г.Р., у.„Х.Б.“, П. управлява л. а. марка и модел „Б..“ с рег. №*, собственост на М.Г.Г., с посока на движение от б.„Л.“ към ЦГЧ и в района на ПГТ-Р., след като при ясно подаден сигнал с ръка от П.И.З. с указание да спре в дясната лента, без да пречи на движението, жалбоподателят спира и тръгвайки към него на П.И. същият рязко ускорил скоростта и се отправил в посока ЦГЧ, осуетявайки полицейска проверка.
И.П. е подписал АУАН, без да са направени възражения.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното НП за виновно нарушение на чл.103 от ЗДвП.
По делото са събрани писмени док-ва – заверенпрепис от АУАН, заверене препис от НП, справка за собственост на автомобил, справка за нарушител водач и др.
В хода на съд. следствие пред въззивния съд показания депозират свидетелите - полицейски служители И.В. и И.З., констатирали нарушението и присъствали при съставянето на акта на нарушителя, както и свидетелите Р.Т. и С.Г. по молба на жалбоподателя.
Свидетелят И.В. – полицейски служител, разпитан в СЗ пред настоящия съд. състав твърди, че на 24.05.2023 г., около 19:15 часа, заедно с колегата си З. изпълнявали служ. си задължения, опазвайки обществения ред при провеждане на абитуриентски празненства в района на ТТ-Р. Твърди, че докато наблюдавали излизането на абитуриентите и организирали съпровождането на автомобилите им към центъра, от насрещната лента рязко изскочил автомобил марка „Б.“, управляван по начин, наподобяващ "дрифт" – водачът загубил контрол над колата, което създало сериозна опасност за присъстващите хора. Сочи, че тогава колегата му З. подал ясен сигнал към водача да спре. Колата спряла, като вътре бил само шофьорът. Докато свидетелят В. се насочвал към колегата З., водачът внезапно потеглил в посока центъра, без да бъде проверен. Автомобилът бил подаден за издирване към дежурната част. Сочи, че след около 15-20 мин. същият автомобил, управляван от И.П., се върнал. Този път в него имало още един или двама пътници. Свидетелят В. тогава лично подал сигнал на водача да спре, и последният се подчинил. Полицаите поискали документите му, установили самоличността му и му съставили акт за нарушение. Поради съществени противоречия с депозираните показания от свидетеля и тези дадени пред друг съд. състав, на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК, са прочетени показанията му на л.42-43 от СП.
В прочетените показания свидетелят потвърждава, че на 24.05.2023 г. изпълнявал служ. задължения по време на абитуриентски балове, както и че процесният автомобил спрял след сигнал от полицейски служител З., но след това потеглил, без да бъде извършена проверка.
Потвърждава и второто преминаване на автомобила, при което водачът отново бива спрян, като този път му е извършена проверка и е съставен акт. Констатира се обаче съществено противоречие в продължителността на престоя на водача П. при първото преминаване, когато в изпълнение на указанията на св. З., отбил вдясно автомобила. Така пред настоящия състав свидетелят В. сочи, че водачът отбива вдясно и потегля непосредствено след това в рамките на няколко секунди, а в предходно депозираните показания сочи, че водачът е престоял за 1, 2, 3 минути, докато се извършвала реорганизацията на движението.
Разпитаният по делото свидетел И.З. – полицейски служител, твърди, че на 24.05.2023 г. заедно с колегата си В. е изпълнявал служ. си задължения по опазване на реда при провеждането на абитуриентски балове на училище, намиращо се на у.„Х.Б.“. Твърди, че около 19:15 ч. тъмно на цвят Б., което било паркирано с лице към тях в редица с други автомобили, рязко потеглило с дрифт, с висока скорост – „с мръсна газ“ и се насочило към кръговото движение. Свидетелят сочи, че лично подал сигнал на водача, който първоначално спрял по средата на платното да отбие вдясно, тъй като на пътното платно имало наредени 2 автомобили с абитуриенти. Водачът спрял автомобила, но за съвсем кратко време – няколко секунди. Свидетелят сочи, че предвид интензивността на движението, не успял веднага да пресече платното, за да стигне до процесния автомобил. Твърди се, че в момента в който се насочил към П. – около 10-15 секунди по-късно, последния потеглил рязко, без да изчака пристигането на полицейския служител. Заявява, че след около 10-15 мин. същият автомобил, управляван от жалбоподателя, се върнал обратно, при което колегата му В. го спрял, поискали му документите и установили самоличността му. Издадена му е призовка и е санкциониран с акт.
Свидетелката Р.Т. – позната на жалбоподателя, заявява, че 24.05.2023 г. отишла с група приятели да гледа абитуриентския бал пред ТТ. Твърди, че тогава чула викове: „Спри!
Спри!“ и първоначално си помислила, че са отправени към нея. Обърнала се и видяла полицейски служител, който подава сигнал с ръка на водач на автомобил да спре. Така възникналата ситуация провокирало любопитството на св. Т., поради което същата наблюдавала внимателно случващото се. Категорична е, че е видяла че въпросният автомобил - черно Б., първоначално спрял в средата на платното, тъй като и отляво и отдясно имало много паркирани коли. След указание от полицая, водачът отбил вдясно.
Сочи, че водачът на автомобила Б. изчакал около 2-3 минути. В това време време полицаят се опитал да се доближи до него, но после се върнал на другото платно и започнал да говори по телефона, като междувременно водачът на процесния автомобил потеглил.
С оглед на съществени противоречия в показанията на И.З. с тези на Р.Т., м/у двамата е извършена очна ставка, при която тези противоречия не бяха преодолени.
Свидетелят С.Г. – приятел на жалбоподателя, подробно обяснява фактическата обстановка на 24.05.2023 г. Посочва, че процесният автомобил Б. е собственост на баща му. Казва, че на 24.05.2023 г. жалбоподателят П. го помолил да ползва автомобила, за да закара с него майка си на абитуриентски бал, тъй като същата била учителка в ТПГТ, в края на г.Р.. Твърди, че баща му се съгласил да предостави автомобила, тъй като бил високо ниво на безопасност и не позволявал извършването на опасни маневри като дрифт. Заявява, че колоната с коли от абитуриенти пристигнала под полицейски конвой. Посочва, че тогава жалбоподателят потеглил от лявата страна на платното, където бил спрял, за да отиде да си закупи цигари.
Свидетелят възприел, че на около 200 м. по-нататък, полицейски служител подал сигнал на жалбоподателя за спиране. Сочи, че П. спрял, разговарял с полицая, след което отбил и спрял вдясно, където изчакал около 3-4 минути. Твърди, че през това време полицейският служител не извършил проверка, като говорел по телефона, обърнат с гръб към И.П..
Излага, че след известно чакане, жалбоподателят потеглил, тъй като никой не дошъл при него. Казва, че след около 5-10 минути, П. се върнал обратно, като отново бил спрян за проверка от полицейските служители. Свидетелят подчертава, че не е възприел жалбоподателят да е извършил на процесната дата дрифт. Според свидетеля това било и обективно невъзможно заради техн. хар-ки на автомобила и заради обстановката /множество хора, полицейски служители и майката на П. в района/. Уточнява, че жалбоподателят е спрял общо 3 пъти – първоначално след махане с ръка от полицейския служител спрял по средата на пътното платно, после отбил вдясно и изчакал, и накрая отново спрял при връщането.
При внимателен анализ на свидетелските показания, поотделно и съпоставяйки ги, настоящият съд. състав намира, че следва да кредитира частично показанията на полицейските служители В. и З. затова, че на 24.05.2023 г. при изпълнението на служ. им задължения по охрана на абитуриентски балове, св. З. първоначално спрял управлявания автомобил от жалбоподателя; за това, че проверката не била предприета веднага, предвид натовареността на движението, като след подадения сигнал с ръка, жалбоподателят първо спрял на средата на пъното платно, след което преместил колата вдясно; за това, че преди да се пристъпи към проверка, водачът внезапно тръгнал, като след няколко минути се върнал обратно, когато отново бил спрян и му били поискани документи. В упоменатата част 3 показанията на полицейските служители съответстват на показанията и на другите разпитани по делото свидетели Т. и Г., поради което настоящият състав не намира основание да се съмнява в достоверността им и им дава вяра.
Противоречия обаче се констатират по отношение на това колко време е престоял водачът П. след първоначалното му спиране с ръка от св. З., преди да потегли с автомобила и да възпрепятства по този начин извършването му на проверка. При внимателния прочит на показанията на св. В. и З. в тази част, съдът не дава вяра на изложеното от полицейските служители. Показанията им са несигурни, съдържат неточности и вътрешни противоречия, доколкото се наведени твърдения за престой на водача от няколко секунди до 1,2,3 мин. Още повече, че същите противоречат на казаното от св. Г. и Т., които еднопосочно и последователно завяват, че след като И.П. отбил вдясно управлявания от него автомобил, същият изчакал поне 3-4 мин. преди да тръгне, през което време полицейският служител З. не само че не пристъпил към проверка, ами бил застанал с гръб към водача и разговарял по телефона.