Решение № 533 от 20.04.2026, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 3128/2025
- Вид
- Решение № 533
- Подписан
- 20.04.2026
- В сила
- 23.05.2026
- Състав
- ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 533 гр. Велико Търново, 20.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря И.КА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20254110103128 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на И. И. А., в която се излагат твърдения, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит №******* от **.**.****г. като му е предоставена сумата от 1500 лв., която се задължил да върне заедно с начислената договорна лихва от 345 лв., в срок до 19.05.2026г. Изтъква се, че И. А. сключил Договор за предоставяне на поръчителство с Multitude Bank, с който дружеството в качеството на поръчител се задължило срещу заплащане на възнаграждение от 1470 лв. да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя към „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД.
Изтъква се, че е налице неяснота при формиране на годишния процент на разходите /ГПР/ по договора за кредит и невключването в него на разходите за възнаграждение на поръчител, представляващи допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита в отделно правоотношение, с които се надвишава размерът по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се накърняват добрите нрави. С оглед изложеното, ищецът счита договорът за кредит за недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК като отправя искане до съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността му. Налице е и претенция за присъждане на разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявения иск. Признава сключването на договорите за кредит и за предоставяне на поръчителство като изтъква, че оспорените клаузи са действителни, поради което е налице валидно основание за плащане на уговорените с тях суми. С оглед изложеното се отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски. Изтъква, че ищецът е получил сумата по договора за кредит, че поради непогасяване на дължимите месечни вноски кредитът е обявен за предсрочно изискуем и че при уважаване на първоначалния иск за прогласяване недействителността на договора ще 1 остане непогасено задължение за главница от 1500 лв. Поради изложеното отправя искане за осъждане на И. А. да плати получената без основание сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът по насрещния иск, в срока по чл. 131 от ГПК представя отговор, в който признава дължимостта на претендираната сума за главница по кредита.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е първоначален иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и насрещен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На **.**.****г. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД в качеството на кредитор и И. А. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №*******.
Кредиторът предоставил на кредитополучателя сумата от 1500 лв., която следвало да се върне заедно с начислената възнаградителна лихва от 345 лв. на 12 месечни вноски, в срок до 19.05.2026г. Страните постигнали съгласие ГПР по кредита да е 49,11 %, а годишният процент на възнаградителната лихва – 23 %. Съгласно т. 5 от договора кредитополучателят се задължил да предостави обезпечение чрез одобрен от ищеца поръчител – Multitude Bank /Мултитюд Банк/. Последвало сключване на договор между ищеца и поръчителя, съгласно който последният се задължил срещу заплащане на възнаграждение от 1470 лв., да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Между страните не се оспорва, че кредитополучателят не е плащал вноски по кредита, че е настъпила предсрочната му изискуемост и че вземането за главница от 1500 лв. е дължимо.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и за него са приложими разпоредбите на ЗПК. От анализа на клаузите в него се достига до извод, че с договора за поръчителство се въвеждат допълнителни разходи по кредита от 1470 лв. за възнаграждение на поръчител, които не са включени в годишния процент на разходите и с тях се надвишава размерът определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради обстоятелството, че т. 5 от договора за кредит въвежда обезпечение чрез одобрено от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД дружество поръчител, че Мултитюд АГ е едноличен собственик на капитала на кредитора и поръчителя и че те са свързани лица, се достига до извод, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на кредита, а заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Налице е включване на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита в отделно правоотношение, което реално постъпва като печалба в полза на кредитора, поради което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата, с която то е уговорено е нищожна.
Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК като първоначалната 2 искова претенция по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена. Поради недействителността на договора за кредит, предоставената от кредитора сума от 1500 лв.
/766,94 евро/ е дадена на длъжника без основание и подлежи на връщане съгласно чл. 55, ал.
1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 15.12.2025г., до окончателното изплащане на задължението, предвид липсата на доказателства за частичното или пълното й погасяване.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът по първоначалния иск следва да бъде осъден да заплати на И. А. сумата от 37,73 евро, представляваща направени разноски за държавна такса.
Процесуалният представител на ищеца по първоначалния иск е предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие като на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 и § 2а от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д. Г. сумата от 252 евро за адвокатско възнаграждение за предявения иск. Същото е под минималния размер за исковата претенция, съответства на реално извършената работа по делото от процесуалния представител, изразяваща се в запознаване с документите по договора за кредит, които са с малък обем, изготвяне на искова молба и подготовка за съдебно заседание при становище на ответника, че оспорва основателността на исковата претенция. Освен това, делото не се характеризира с правна или фактическа сложност, и е решено в едно съдебно заседание.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответникът по насрещния иск дължи на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД сумата от 132,94 евро - разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по предявения иск от И. И. А. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №***, aп. **, срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 3”, бул. „Александър Малинов” №51, вх. А, ет. 9, офис 20, че Договор за потребителски кредит №******* от **.**.****г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.
Осъжда И. И. А. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №***, aп. **, да заплати на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Младост, ж.к. „Младост 3”, бул. „Александър Малинов” №51, вх. А, ет. 9, офис 20, по сметка с IBAN: BG89BPB179421079675802 в „Пощенска банка” AД, сумата от 766,94 евро /седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири цента/ - главница, представляваща получено без основание плащане по Договор за потребителски кредит №******* от **.**.****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 132,94 евро /сто тридесет и две евро и деветдесет и четири цента/, представляващи направени по делото 3 разноски.
Осъжда „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 3”, бул. „Александър Малинов” №51, вх. А, ет. 9, офис 20, да заплати на И. И. А. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №***, aп. **, сумата от 37,73 евро /тридесет и седем евро и седемдесет и три цента/, представляващи направени по делото разноски.
Осъжда „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 3”, бул. „Александър Малинов” №51, вх. А, ет. 9, офис 20, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат Д. Д. Г. от Ловешка адвокатска колегия, №***********, от гр. ***, ул. „***” №***, сумата от 252 евро /двеста петдесет и две евро/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4