Разпореждане № 631 от 13.02.2025, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 631 гр. София, 13.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Наказателно дело от общ характер № 20251100200681 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 247б НПК за проверка на подсъдността на делото.

Делото е постъпило в Софийския градски съд, след като с разпореждане от 24.01.2025 г. по н.о.х.д. № 54/2025 г. на Окръжен съд – Бургас е било изпратено по подсъдност на основание чл. 36, ал. 1 НПК.

Съдебното производство е било образувано по внесен обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Бургас срещу Х. Т. Т. за престъпления по чл.255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК, срещу Й. Н. В. за престъпления по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл.255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 НК и срещу Б. М. И. за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал.1 НК.

На подс. Х. Т. Т. е повдигнато обвинение за това, че през периода от 12.04.2013 г. до 13.07.2013 г. в гр. Варна при условията на продължавано престъпление, в качеството на управляващ и представляващ „Клио комерс” ЕООД, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, дължими от Клио комерс” ЕООД в особено големи размери – 560 590,44 лева за общо три данъчни периода, като потвърдил неистина в три броя декларации, които се изискват по чл.125, ал.1 ЗДДС, всички подадени пред ТД НАП – Варна, използвал документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската си дейност и при водене на счетоводството на дружеството и приспаднал неследващ се данъчен кредит – престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК, както и обвинение за това, че през периода от 13.07.2013 г. до 13.08.2013 г. в гр. Варна, при условията на реална съвкупност с първото инкриминирано престъпление и при условията на продължавано престъпление, в качеството на управляващ и представляващ „Абритус-В” ЕООД, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, дължими от „Абритус-В” ЕООД, в особено големи размери – 321 734,00 лева за общо 2 данъчни периода, като потвърдил неистина в 2 броя декларации, които 1 се изискват по чл.125, ал.1 ЗДДС, подадени пред ТД НАП – Варна, използвал документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската си дейност и при водене на счетоводството на дружеството, и приспаднал неследващ се данъчен кредит – престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК вр. чл. 23, ал. 1 НК.

На подс. Й. Н. В. е повдигнато обвинение за това, че през периода от 13.06.2013 г. до 16.09.2013 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на пълномощник на В.В.К., управител на „Топ Агро 2013“ ЕООД и ръководейки на практика дейността на дружеството, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, дължими от „Топ Агро 2013“ ЕООД, в особено големи размери – 702 850,48 лева за общо 4 данъчни периода, като в 4 броя декларации, които се изискват по чл.125, ал. 1 ЗДДС, всички подадени пред ТД НАП – София потвърдил неистина, използвал документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност и при водене на счетоводството на дружеството и приспаднал неследващ се данъчен кредит на цитираното дружество, като деянието е извършено при условията на посредственото извършителство – чрез В.В.К., вписан като собственик и управител на „Топ Агро 2013“ ЕООД – престъпление по чл. 255, ал.

3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК, както и обвинение за това, че на 16.09.2013 г. при условията на реална съвкупност с горепосоченото престъпление, в качеството си на управляващ и представляващ „Аналема“ ЕООД, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, дължими от „Аналема“ЕООД, в особено големи размери – 123 419, 52 лева, като в СД по ЗДДС с вх. № 22031100743 /16.09.2013г. подадена от него по електронен път пред ТД на НАП-София, потвърдил неистина, а именно декларирал ДДС за внасяне в размер на 9 497,54 лева, а е следвало да декларира ДДС за внасяне в размер на 132 917,06 лева, като разликата се дължи на вписването в СД по ЗДДС и дневника за покупки за август 2013 г. на 1 брой данъчна фактура, с издател „ЦЯЯ 2020“ ЕООД, а именно ДФ № 16/31.08.2013г с ДО 617 097,60 лева и ДДС 123 419,52 лева, представляваща документ с невярно съдържание – отразяваща сделка, която реално не е била извършена и по този начин приспаднал неследващ се данъчен кредит за тази фактура – престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 23, ал. 1 НК.

На подс. Б. М. И. е повдигнато обвинение за това, че през периода от 10.04.2013 г. до 12.06.2013 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на „Урбан лайф“ ЕООД, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, дължими от „Урбан лайф“ ЕООД, в особено големи размери – 318 148,00 лева за общо 3 данъчни периода, като в 3 броя декларации, които се изискват по чл.125, ал.1 ЗДДС, всички подадени пред ТД НАП – гр. София, потвърдил неистина, използвал документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност и при водене на счетоводството на 2 дружеството и приспаднал неследващ се данъчен кредит, като деянието е извършено при условията на посредственото извършителство – чрез Р.А.А., подал справкитедекларации по електронен път, посредством собствения си електронен подпис – престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т.7 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

При тези фактически и правни рамки на обвинението Окръжен съд – Бургас е приел, че съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 2 НПК съдебното производство пред него следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийския градски съд, тъй като три от общо пет престъпления са извършени в гр. София.

Намирам, че преценката на Окръжен съд – Бургас относно местната подсъдност е незаконосъобразна по следните съображения.

Въпросът за подсъдността по настоящото наказателно производство, при същите процесуални предпоставки, правно значими за определянето й, вече е бил решаван от ВКС.

Делото с обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Бургас по същото досъдебно производство е постъпило за първи път в Софийския градски съд на 9.10.2023 г., след като с разпореждане от 2.10.2023 г. по н.о.х.д. № 1318/2020 г. на съдия-докладчик при Окръжен съд – Бургас е било изпратено по подсъдност на основание чл. 36, ал. 1 НПК.

Съдията-докладчик при СГС с разпореждане от 1.11.2023 г. на основание чл.

247б, ал. 3 НПК и чл. 44, ал. 1 НПК е повдигнал спор за подсъдност между Софийския градски съд и Окръжен съд – Бургас пред Върховния касационен съд.

С определение № 520/15.11.2023 г. по ч.н.д. № 1003/2023 г. Върховният касационен съд е приел, че делото следва да бъде изпратено на Окръжен съд – Бургас, тъй като от значение за определяне на местната подсъдност съобразно правилото на чл. 36, ал. 3, пр. 2 НПК е мястото на завършване на досъдебното производство.

След връщане на делото на Окръжен съд – Бургас за продължаване на процесуалните действия с определение от разпоредително заседание на 24.07.2024 г. съдебният състав в качеството си на компетентен първоинстанционен съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Окръжна прокуратура – Бургас за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Определението е потвърдено от Апелативен съд – Бургас с определение от 11.11.2024 г. по в.н.ч.д. № 244/2024 г.

Прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас на 16.01.2025 г. е внесъл отново обвинителен акт по същото досъдебно производство в Окръжен съд – Бургас. В обвинителния акт не са променени обстоятелствата, които имат значение за определяне на подсъдността. В изпълнение на указанията за отстраняване на съществени процесуални нарушения с цитираното определение на Окръжен съд – Бургас прокурорът е направил уточнения в обстоятелствената и заключителната част 3 на обвинителния акт относно това в какво качество обвиняемият Й. В. е извършил инкриминираните деяния. По обвинителния акт е образувано съдебно производство – н.о.х.д. 54/2025 г. на Окръжен съд – Бургас.

С разпореждане от 24.01.2025 г. съдията – докладчик при Окръжен съд – Бургас е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на Софийския градски съд.

На основата на изтъкнатата фактическа и правна рамка на обвинението намирам, че връщането на делото на прокурора при Окръжна прокуратура – Бургас за отстраняване на съществени процесуални нарушения в изпълнение на определение на Окръжен съд – Бургас не променя факта, че за втори път делото се изпраща без правно основание на СГС, въпреки че въпросът за подсъдността е решен с акт на Върховния касационен съд.

Независимо от това, единственият способ за осигуряване на разглеждането на делото от компетентния съд е повдигане повторно на спор за подсъдност между Софийския градски съд и Окръжен съд – Бургас пред Върховния касационен съд по вече изтъкнатите съображения от съдията-докладчик при СГС от 1.11.2023 г.

Предмет на наказателното производство действително са пет престъпления, три от които се твърди, че са извършени в гр. София, а две – в гр. Варна.

Наказуемостта на всички е еднаква, а обусловената от правната квалификация родова подсъдност съгласно чл. 35, ал. 2 НПК е на окръжен съд.

На основата на изтъкнатата фактическа и правна рамка на обвинението териториалната компетентност на първостепенния съд следва да бъде определена при условията на чл. 36, ал. 3, пр. 2 НПК, чиято разпоредба урежда местната подсъдност, когато обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища. В тази хипотеза делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство. В процесния случай досъдебното производство е завършило с внасяне на обвинителния акт от прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас по ДП № 27/2017 г. по описа на ОСО при ОП – Бургас. Резонът, който е заложен в чл. 36, ал. 3, пр. 2 НПК, е обвързан с осигуряване на възможността прокурорът, решил съдбата на обвинението в досъдебното производство с акта на неговото повдигане с внасяне на обвинителен акт за престъпления, извършени в района на различни съдилища, да сезира съответния нему съд, за да може пълноценно да осъществи обвинителната функция в съдебната фаза на наказателния процес.

Последвалото произнасяне в разпоредително заседание на съдебен състав при Окръжен съд – Бургас след решаването на предходния спор за подсъдност по същото наказателно производство от Върховния касационен съд представлява именно акт на компетентния първоинстанционен съд. Окръжен съд – Бургас е извършил преценка на годността на обвинителния акт да инициира съдебната фаза на 4 наказателния процес и е констатирал съществени процесуални нарушения, прекратил е съдебното производство и е върнал делото на прокурора със задължителни указания.

Определението на Окръжен съд – Бургас е потвърдено от въззивния съд, като въззивният съдебен контрол неизбежно включва имплицитно и оценка, че тъкмо окръжният съд е компетентният първоинстанционен съд да се произнесе по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, т.е. – и да разгледа обвинението по същество.

С оглед изложените факти за процесуалното движение на делото и изтъкнатите съображения намирам, че СГС не е териториално компетентен да разгледа внесеното обвинение. Между настоящия съд и Окръжен съд Бургас възниква спор за подсъдност, който следва да бъде решен от Върховния касационен съд.

Поради това и на основание чл. 247б, ал. 3 НПК и чл. 44, ал. 1 НПК съдията - докладчик

РАЗПОРЕДИ:

ПОВДИГАМ спор за подсъдност между Софийския градски съд и Окръжен съд – Бургас пред Върховния касационен съд.

Прекратявам съдебното производство по н.о.х.д. 681/2025 г. на СГС, НК, 29 състав.

Изпращам делото на Върховния касационен съд по компетентност.

Разпореждането не подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5