Решение № 1375 от 25.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1375 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000501295 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 63 от 27.02.2025 год., постановено по гр.д.№ 431/2024 год. по описа на Окръжен съд Монтана, ЗД „Евроинс” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на К. С. К. сумата от 5 000 лева, представляващи обезщетение на причинени неимуществени вреди и сумата от 210 лева – имуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие, станало на 15.10.2023 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2024 год. до окончателното изплащане, като искът за неимуществените вреди е отхвърлен до пълния предявен размер от 25 001 лева. С решението са разпределени и разноските между страните.

Решението е обжалвано от ищеца К. С. К., чрез процесуален представител, в частта с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 5 000 лева до размер от 25 000 лева, като излага доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният размер е силно занижен с оглед получените увреди и не е в състояние да компенсира търпените болки и страдания. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за причинените неимуществени вреди бъде уважен до сумата от 25 000 лева, като претендира и разноските по делото.

Решението е обжалвано и от ответника ЗД „Евроинс” АД в осъдителната част, като излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният размер е силно завишен с оглед получените увреди и търпените болки и страдания. Моли съда да отмени 1 решението в обжалваната част и постанови ново, с което иска за неимуществените вреди да бъде отхвърлен. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемите взаимно оспорват жалбата на насрещната страна, като молят да бъде отхвърлена.

Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателите оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният съд обезщетение.

Ищцата К. С. К. е пострадала в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на 15.10.2023 год. и причинено виновно от водача А. А. Б., който е управлявал лек автомобил „Сеат” с ДК № ********. Ответникът е застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача Б., телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието са установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред настоящата.

При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.

От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните се установява, че ищцата вследствие на произшествието е получила счупване на 3-то, 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо ребра в ляво на гръдния кош, като няма данни за травмиране на коремни органи, нито за колабиране и/или травмиране на бял дроб. Не са налице данни и за нарушение на дишането и последващи от това промени в кръвните и дихателни показатели. Установява се, че получените травматични увреждания са причинили на ищцата трайно затруднение на движението на снагата със срок на оздравяване не по-малък от месец и половина до два, при липса на усложнения. При извършения личен преглед на пострадалата е установено, че към настоящия момент липсват белези и данни за остатъчни увреждания. Ищцата се придвижва свободно, като няма засягане на походката, стоежа на снагата и процесите на завъртане, извиване и навеждане. Също така няма нужда от чужда помощ при обличане и събличане.

От разпитания пред първоинстанциония съд свидетел А. Б., който живее на съпружески 2 начала с ищцата и чийто показания съдът цени съобразно чл.172 от ГПК се установява, че след изписването от болницата се чувствала зле и приемала обезболяващи, като това продължило около 6-7 месеца. Дори и към настоящия момент при по-тежка работа усеща болка и ползва обезболяващи. Свидетелят заявява, че ищцата не е могла става около 7-8 месеца, като през повечето време била на легло. Нейните снахи се грижели за нея, като я хранели и я придружавали до тоалетна. Нуждата от придружител продължила близо 7-8 месеца. Свидетелят посочва, че към днешна дата пострадалата няма никакви оплаквания.

Съдът не кредитира дадените показания относно невъзможността на ищцата да става от легло за период около 7-8 месеца, както и в частта в която се заявява, че имала нужда от чужда помощ за същия период, изразяваща се в хранене и придружаване до тоалетна, тъй като в тази си част показанията не кореспондират с приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза.

Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП – октомври 2023 г., лимитите на отговорност, възрастта на пострадалия, периода на възстановяване и не на последно място съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 20 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди. Безспорно е по делото, че ответника е заплатил застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 15 000 лева. При това положение исковата претенция за неимуществените вреди е основателна за сумата от 5 000 лева.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, страните нямат право на разноски, поради което съдът не следва да присъжда такива.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 63 от 27.02.2025 год., постановено по гр.д.№ 431/2024 год. по описа на Окръжен съд Монтана.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4