Акт от 17.02.2023, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 7 гр. Велико Търново, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново –

Трети състав, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев при участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев адм. д. №

708 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с 166, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано е по жалба, подадена от „Агро-еко 2013“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление с. Сливовица, общ. Златарица, ул. ***, чрез управителя Н.М.С., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-2600/944#7 от 20.10.2022 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция. С обжалвания АУПДВ на „Агро-еко 2013“ ЕООД - с. Сливовица е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 53 459,60 лв., представляващо 10% от изплатена субсидия за кампании 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., по подадени от жалбоподателя заявления за плащане на площ. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалвания акт, поради липса на компетентност на органа, който го е издал, допуснато при издаването му съществено нарушение на административно производствени правила и противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Не формулира конкретни оплакания срещу обжалвания АУПДВ, твърди липса на мотиви и доказателства в подкрепа на установеното публично държавно вземане. Оспорва същото като недължимо, навежда и възражение за изтекла погасителна давност. От съда се иска обжалваният акт да бъде отменен, с всички произтичащи от това последици. Не се претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц., в представена по делото молба вх. №202/ 13.01.2023 г. по описа на съда, моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие и бъде приета представената с писмо изх. №01-151-1106/239 от 18.11.2022 г. административна преписка, както и да бъдат присъединени материалите по адм. д. № 679/ 2021 г. по описа на АСВТ. По същество оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага аргументи за законосъобразност на акта, включително че АУПДВ е издаден въз основа на влязъл в сила акт за прекратяване, който е бил предмет на адм. д. № 679/ 2021 г. на АСВТ, решението по което дело е потвърдено с Решение № 5148/ 31.05.2022 г. по адм.д. № 3369/ 2022 г. на Върховен административен съд. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от оспорващото дружество адвокатското възнаграждение.

Съгласно установената практика на

ВАС, за целите на настоящото решение съдът използва по отношение на „Агро-еко 2013“ ЕООД, като получател на средства от европейските фондове, възприетото в общностното право понятие „бенефициер“, наместо използваното в националното законодателство такова „бенефициент“.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Между страните не се спори и от съдържащата се в административната преписка документация се установява, че „Агро-еко 2013“ ЕООД е регистриран земеделски производител с Уникален регистрационен номер /УРН/ 604287. През кампания 2015 г. същото е подало заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/ 04/220615/64548, с което са заявени площи за подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. с направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност“. За одобрените и неодобрените площи кандидатът е информиран с Уведомително писмо изх. № 02-040-2600/511 от 16.03.2016 г., което е получено на 17.03.2016 г., лично от упълномощен представител с приложено пълномощно. В цитираното уведомително писмо изрично са посочени задълженията на одобрения кандидат в рамките на петгодишния ангажимент, в това число, че всяка година до изтичане на многогодишния ангажимент /период от пет последователни години/, бенефициерът е длъжен да подава заявление за плащане.

От доказателствата в административната преписка се установява, че на основание относимата редакция на чл. 20, ал. 7 от Наредба № 7/ 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /Наредба №7/, петгодишният ангажимент е подновен през 2016 г., поради увеличаване на общата заявена площ с над 20 на сто от първоначалния размер или с повече от 10 хектара, респективно през 2016 г. стопанинът е поел нов агроекологичен ангажимент за всички подпомагани площи до 2020 година. Видно от Уведомително писмо № 02-040-2600/3966 от 15.12.2016 г., връчено на 25.01.2017 г. на упълномощен представител, „Агро-еко 2013“ ЕООД е поело задължение всяка година до изтичане на пет последователни години, да подава заявления за плащане.

По делото не се спори, че заявления за плащане са подадени за кампания 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 година.

С акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ с изх. № 01-2600/944#3 от 15.09.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, е прекратен агроекологичния ангажимент на „Агро-еко 2013“ ЕООД, тъй като не е подадено заявление за плащане за кампания 2020 година. Актът е бил оспорен по съдебен ред, като жалбата е отхвърлена с Решение № 45/ 22.02.2022 г. по адм. дело № 679/ 2021 г. на АСВТ, оставено в сила с Решение № 5148/ 31.05.2022 г. по адм. дело № 3369/ 2022 г. на ВАС.

С Писмо изх. № 01-2600/944#5 от 18.08.2022 г. на заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ , дружеството е уведомено на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че въз основа на влезлия в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент, ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, за възстановяване на част от изплатената финансова помощ по агроекологичния ангажимент. В писмото са посочени правното основание за възстановяването /чл. 18, ал. 4, б. „г“ от Наредба № 7 от 2015 г. на МЗХ/, изплатените суми по ангажимента за периода 2015 г. – 2019 г. /общо 534 596,04 лв./ и размера на дължимата сума за възстановяване – 53 459,60 лв. /10% от общо изплатената помощ/, и на лицето е указана възможността да направи възражение и представи допълнително доказателства, в случай на несъгласие с констатациите на органа. Писмото е връчено на управителя на дружеството на 30.08.2022 г., видно от саморъчно изписаното изявление на гърба му. В указания срок в ДФ „Земеделие“ е постъпило Възражение вх. № 01-2600/944#6/ 05.09.2022 г., в което е заявена незаконосъобразност на писмото и противопоставяне на изложените в него констатации, без да са формулирани някакви конкретни оплаквания.

Подаденото възражението е прието за неоснователно и на 20.10.2022 г. заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ - РА е издал на основание чл. 18, ал.

3, т. 1 и ал. 4, б. „г“ от Наредба № 7/ 2015 г. на МЗХ,

Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600-944#7/ 20.10.2022 г., дължимо от

„Агро-еко 2013“ ЕООД в размер на 53 459,60 лева.

Съгласно посоченото в АУПДВ, вземането представлява изплатена субсидия по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ за кампании 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. във връзка с подадените от дружеството заявления за подпомагане с УИН 04/220615/64548, УИН 04/150616/69906, УИН 04/150617/75240, УИН 02/210518/78639 и УИН 04/280519/83142. В съответствие с чл. 18, ал. 4, б. „г“ от Наредба № 7/ 2015 г. на МЗХ, определеният с оспорвания акт размер на публичното вземане е 10 % от общата изплатена сума. В акта е определен срок за доброволно плащане на задължението и е посочено, че след изтичането му се начислява лихва.

Актът за установяване на публично държавно вземане е връчен на адресата му на дата 27.10.2022 г., видно от отбелязването на последната му страница /л. 18 от делото/. Жалбата срещу него е депозирана директно пред АСВТ, на дата 10.11.2022 година.

В съдебната фаза на производството от ответника са представени документите от административната преписка, а също и Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. с изх. №

01-2600/944#3 от 15.09.2021 г. на ДФ „Земеделие“. По искане на процесуалния представител на ответника, като доказателства по настоящото дело са приети документите, съдържащи се в адм. дело № 679/

2021 г. на АСВТ и адм. дело № 3369/ 2022 г. на ВАС.

При така установеното от фактическа страна, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът прави следните изводи:

В обжалвания акт като правно основание за издаването му са посочени разпоредбите на чл. 27, ал.

3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК. Съгласно цитираните разпоредби от ЗПЗП, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, и че същите са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което не представляват основание за налагане на финансова корекция, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Нормата на чл. 162, ал. 2 от ДОПК определя кои държавни вземания са публични като в конкретния случай се касае за публични държани вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК – претендира се възстановяване на недължимо платени суми, по проект, финансиран от европейските земеделски фондове и лихвите върху тях. Съгласно чл. 166, ал. 3 от ДОПК, актът за публично държавно вземане се обжалва пред ръководителя на съответната администрация по реда на АПК. Нормата, тълкувана във връзка с тази на чл. 81 от АПК означава, че оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е правна възможност, а не задължение за адресата му и е приложима изборността на реда за оспорване, предвидена в чл. 148 от АПК. Тоест, аминистративният акт може да се обжалва пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу акт подлежащ на оспорване по реда на АПК, пред компетентния да я разгледа съд, при спазване на срока по чл. 149, ал.

1 от АПК. Съобразно изложеното жалбата, подадена от „Агро-еко 2013“ ЕООД срещу АУПДВ № 01-2600/944#7 от 20.10.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ-РА, се явява допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл.

168, ал. 1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на РА организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, в приложимата редакция /Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., изм., бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, а според чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В тази връзка по делото е представена Заповед № 03-РД/ 3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която е делегирал на Владислава Илиева Казакова – заместник изпълнителен директор, подробно описани правомощия, включително да издава и подписва АУПДВ по всички схеми и мерки по директни плащания. Съобразно посоченото, оспореният АУПДВ на заместник изпълнителния директор на ДФЗ-РА, е издаден от лице, действащо при надлежно упражняване на делегираните му правомощия, в рамките на неговата материална компетентност.