Решение № 316 от 21.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. София, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000502124 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 106 от 09.05.2022 г., постановено по гр.д. № 501/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца, съдът е осъдил на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на М. Г. К. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнато и поддържано неоснователно обвинение в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.11, пр.1 вр. чл.18, ал.2 НК, за което М. Г. К. е оправдан с присъда № 31/16.08.2019 г. по НОХД № 47/2019 г. на Софийски военен съд и с присъда № 9/27.05.2020 г. по ВНОХД № 64/2019 г. на Военно-апелативен съд, гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, дължимо на същото основание, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по ВНОХД № 64/2019 г. на Военно-апелативен съд, гр.София като е отхвърлил иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 100 000 лв. и за имуществени вреди до пълния предявен размер от 6 000 лв. С оглед изхода на правния спор и съобразно правилата на чл. 78 ГПК 1 съдът е разпределил разноските за производството.

Недоволен от решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., е останал ищецът М.

Г. К., който в законоустановения срок е подал въззивна жалба. В същата поддържа доводи за неправилно приложение на правилото на чл. 52 ЗЗД от страна на първоинстанционния съд при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди като намира същото за силно занижено.

Излага подробно становище в подкрепа на твърденията си.

В законоустановения срок и ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е подала въззивна жалба срещу съдебното решение в неговата осъдителна част. В същата се обосновава становище за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД от страна на първоинстанционния съд, довело от своя страна до присъждане на прекомерно високо обезщетение за претендираните неимуществени вреди. Оспорва се и присъденото обезщетение за имуществени вреди, но не се излагат конкретни доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд в тази насока.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивните жалби, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материални правни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

От представените по делото доказателства се установява, че първоинстанционният съд е сезиран от въззивника М. Г. К. с иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени 2 неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 6 000 лв., причинени вследствие повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.11, пр.1 вр.чл.18, ал.2 НК, за което М. Г. К. е оправдан с присъда № 31/16.08.2019 г. по НОХД № 47/2019 г. на Софийски военен съд и с присъда № 9/27.05.2020 г. по ВНОХД № 64/2019 г. на Военно-апелативен съд, гр.София. Вземанията са претендирани ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда ( 27.05.2020 г.) до окончателното изплащане.

Пред въззивната инстанция страните не спорят за това, че ДП № 1сл./2019 год. по описа на ВОП[1]София е образувано на 03.01.2019 г. за това, че на 03.01.2019 г. в гр.Плевен е направен опит за умишлено умъртвяване на пострадалата д-р Н. К. М.-К., като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, както и че на 04.01.2019 год. капитан М. Г. К. от РС "Военна полиция" – Плевен е привлечен като обвиняем за описаното деяние, съставляващо престъпление по чл.115 вр. чл.118, ал.2 НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража за 72 часа".

Безспорно е, а се установява и от представените писмени доказателства, че с определение № 1/05.01.2019 г. по ЧНД № 2/2019 г. по описа на Софийски военен съд е уважено искането на ВОП-София и спрямо М. Г. К. е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража", която да се изпълнява в Следствения арест на ОЗ "Изпълнение на наказанията" – Плевен. Безспорно е и че впоследствие, поради настъпили проблеми със поведението му същият е приведен в Психиатрично отделение към СБАЛЛС към Затвора-*** за срок от 30 дни за изготвяне на компексна оценка на психичното му здраве. По време на престоя му там в периода от 23.01.2019 г. до 21.02.2019 г. същият е освидетелстван и е изготвена съдебна психолого-психиатрична експертиза относно психичното му състояние. След експертното освидетелстване, М. Г.

К. отново е преведен в Ареста към Затвора-***, а на 09.04.2019 г. с разпореждане № 16/04.04.2019 г. на Военна прокуратура – Военно следствен участък-Плевен е освободен от ареста и е изпратен в Затвора –***, където е бил в периода от 09.04.2019 г. до 04.07.2019 г., когато е преведен в Затвора***.

В производството пред въззивната инстанция страните не спорят за това, че на 05.03.2009 г. въззивникът М. Г. К. е направил опит да се самоубие като е 3 прерязал вените в областта на лявата си китка, във връзка с което за периода от 04.07.2019 г. до 19.08.2019 г. е настанен в Психиатричното отделение на СБАЛЛС при Затвора-***.

Безспорно е и е видно и от представените писмени доказателства, че с постановление от 11.03.2019 г. по ДП № 1-сл./2019 год. по описа на ВОП[1]София М. Г. К. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.11, пр.1 вр. чл.18, ал.2 НК при същата мярка за неотклонение "Задържане под стража" като на 09.04.2019 год. Военноокръжна прокуратура-София е внесла обвинителен акт в Софийски военен съд, въз основа на който е образувано НОХД № 47/2019 год. по описа на СВС, приключило с оправдателна присъда № 31/16.08.2019 год., като от тази дата мярката за неотклонение е и изменена в „Подписка“.

Няма спор за това, че по протест на прокурора и жалба на частния обвинител Н. К. М. е образувано ВНОХД № 64/2019 год. по описа на Военноапелативен съд – София. С присъда № 9/27.05.2020 г. Военно-апелативният съд е отменил изцяло първоинстанционниата присъда и е признал М. Г. К. за виновен в това, че на 03.01.2019 г. по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на Н. К. М.[1]К. – престъпление по чл.131, т.12 НК, ал.1-ва, пр.3-то НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност за това престъпление и му е наложил административно наказание "Глоба" в размер на 5 000 лв., като го е признал за невинен и го е оправдал по първоначалното обвинение по чл.116, ал.1 т.6, пр.2 и 3 и т.11, пр.1 вр. чл.18, ал.2 НК. Тази присъда е влязла в сила на 27.05.2020 г.

В рамките на въззивното производство страните спорят за вида, характера и размера на причинените имуществени и неимуществени вреди, включително за наличието на пряка причинно-следствена връзка между евентуалните такива и образуваното наказателно производство.

По така повдигнатия правен спор, настоящият съд намира следното:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение са редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към засегнатите неимуществени блага на пострадалия и тяхното справедливо парично овъзмездяване. През годините съдебната практика е 4 утвърдила като такива релевантни обстоятелства данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъпление, с оглед установеното относно посочените по-горе обстоятелства, се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения ( както е разяснено принципно в ПП 4/1968 г. на ВС н а РБ). Същевременно както правилно е посочил и първоинстанционния съд, в настоящия случай следва да се вземе предвид и как задържането под стража и условията в мястото за реализиране на тази мярка за неотклонение са се отразили на физическото и емоционалното състояние на пострадалия, доколкото същото е в пряка връзка с повдигнатото незаконосъобразно обвинение, което е дало началото на един причинен процес, заключващ се в извода, че ако не бе повдигнато това обвинение, пострадалият не би бил принуден да търпи условията и негативите на мястото, в което е търпял най-тежката мярка за неотклонение. ( в този смисъл и решение № 204 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4636/2018 г., IV г. о., ГК).

При съобразяване на гореизложеното въззивната инстанция намира, че при постановяване на оправдателна присъда по повдигнато обвинение образуваното наказателно производство се явява изначално незаконосъобразно, което от своя страна презюмира наличието на т. нар. обичайни вреди, заключващи се в безпокойство и страх за бъдещето, напрежение и стрес от неправдата, недоверие в държавата и нейните институции, доколкото тези вреди са житейски и логически обосновани.

Претендираните вреди над обичайните обаче подлежат на пълно и главно доказване от страна на пострадалия, а същият не е събрал доказателства които да потвърждават твърденията му за наличие на здравословни проблеми във връзка със стреса от процесното обвинение. От изслушаните свидетелски показания не се потвърждават и твърденията за отдръпване на близки и приятели от общуване с пострадалия, нито наличието на професионални спънки и трудности във финансово отношение. Няма данни и за това да е накърнено доброто му име в обществото в мястото, където той живее и работи, нито конкретно в професионалната му среда. От доказателствата по делото не се установява и конкретно процесното обвинение да е предизвикало 5 раздор в отношенията между въззивника М. Г. К. и неговата съпруга, като в тази връзка от представеното решение за развод е видно, че причините за последния се коренят в трайно налично неразбирателство между съпрузите, както и в осъщественото от страна на М. Г. К. нападение срещу съпругата му.

От доказателствата по делото не се откриват и данни за това, че влошените отношения между този въззивник и сина му се дължат конкретно на повдигнатото обвинение. Специално следва да се отбележи, че при извеждане на горните изводи съдът съобрази, че в конкретния случай по делото не е спорно и се установява от доказателствата, че пострадалият действително е нападнал съпругата си на обществено място и й е нанесъл прободни рани с нож, като е принудително е спрян от намеса на трето, случайно присъствало на случката, лице. Съответно макар и от свидетелските показания да става ясно, че всички в града са знаели за това, че той е обвинен и е в затвора, то логично е и те да са знаели за какво точно обществено поведение това се е случило. Последното от своя страна обосновава житейски логичното отрицателно отношение на обществото към него, включително на сина му, на съпругата му и на колегите от службата му, но то е свързано директно с категорично установеното и обективно извършено силно укоримо поведение, а не конкретно с квалификацията, която е дадена на това поведение в рамките на процесното наказателно производство. Съответно логично е да се приеме и че синът на М. Г. К. се е отчуждил от него поради това, че той е имал проблеми с майка му и най-вече защото е нападнал и пробол същата с нож, а не конкретно, защото поведението му е квалифицирано от компетентните органи като опит за убийството й. Същото важи и по отношение на разтрогнатия брак, което е логическа последица и от самото нападение, независимо от това как същото е било и ще бъде квалифицирано от органите на наказателното преследване.