Определение № 131 от 18.03.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 131 гр. Бургас, 18.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. М.а като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500091 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Въззивното производство е образувано по две частни жалби на Х. В. Г., гражданин на ФР Г., с адрес в гр.С., подадени в един и същи ден, чрез двама пълномощници поотделно – от адв.Р. Т. от АК-София и от адв.Б. Д. от АКЛовеч, против решение № 144 от 06.02.2023г., поправено с решение № 791 от 04.07.2023г., по в.гр.дело № 515/2022г. на Бургаския окръжен съд в частта с характера на определение, с която е оставена без разглеждане като недопустима въззивната му жалба против решение № 8 от 07.01.2022г. по гр.д. № 7686/2019г. на Районен съд – Бургас и въззивното производство по отношение на същата е прекратено.

Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част решението е неправилно, тъй като въззивната му жалба е допустима и е налице правен интерес от подаването и, като претендира отмяна на решението в прекратителната част и връщане на делото за продължаване на съдебното дирене. Според първата жалба, възраженията на Г. касаят обстоятелства, свързани с идентичността и местонахождението на недвижимия имот – склад, предмет на иска за делба. В първоинстанционното производство пред РСБургас не е проследена идентичността на имота от неговото одържавяване до настоящия момент, включително по кадастралната карта и кадастралните регистри, а делбата следва да бъде допусната за имот, който е безспорно индивидуализиран, в каквато насока са поискани и допуснати доказателства от въззивния съд, несъбрани от първата инстанция.

В следващата частна жалба е посочено, че индивидуализацията на допуснатия до делба склад не описва съсобствения между страните имот, който е с друга площ и местоположение, придобит по наследство и реституция. Г. е направил своевременно искане за допускане до делба, като е 1 посочил, че съсобственият между страните имот се отличава от заявения с исковата молба, оспорил е единичната и е поискал тройна съдебнотехническа експертиза, която в нарушение на процесуалните правила му е отказана.

Постъпил е отговор от съделителката К. А., предявила иска за делба, чрез адв.Д. К. от САК, с който оспорва частните жалби като неоснователни с твърдението, че Г. няма правен интерес от обжалване, а цели единствено забавяне на процеса за делба. Въпросният склад е с посочен идентификатор, като съгласно експертното заключение на в.л. Г. е проследено във времето изменението на имота, в който попада делбеният склад, като в неговите граници са образувани нови имоти с нови номера. Освен това, в отговор на Г. на въззивната жалба на Областен управител – Бургас изрично е заявено, че първоинстанционният съд правилно е приел, че делбеният имот, описан в исковата молба като склад, находящ се в сграда с идентификатор *** е идентичен с отразения в действащата КККР с идентификатор ***. Направено е искане за оставяне на частната жалба без уважение.

В хода на производството по разглежданите частни жалби, на 08.08.2023г. е починала съделителката К. А., като с определения № 2287/15.09.2023г. и № 2459 от 03.10.2023г. на БОС на нейно място са конституирани наследниците Д. И. К., И. Т. Б. и Т. Т. К.. Последните не са депозирали отговор на подадените от Х. Г. частни жалби.

Бургаският апелативен съд жалбите за допустими, като предявени в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт.

По същество, съдът намира следното:

Х. Г. е подал въззивна жалба до ОС-Бургас против решение № 260008/07.01.2022г. по гр.д. № 7686/2019г. на РС-Бургас в частта, с която е допуснат до делба самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас с площ от 105 кв.м., представляващ склад, находящ се в сграда с идент. ***, с предназначение „друг вид производствена, складова“, застроена в имот с идент. *** по КККР на гр.Бургас от 2009г. В жалбата е посочено, че всички изводи на съда относно правото на собственост, реституцията на обектите, съделителите, между които е допусната делбата и притежаваните от тях квоти, са правилни.

Неправилна е идентификацията на имота с идентификатор ***.

Тази идентификация по изслушаната съдебно-техническа експертиза не проследява идентичността по акта за одържавяване от 1950г. и последвалата реституция, а е съобразена единствено с извършено преномериране според актуалната кадастрална карта на гр.Бургас. Отказът на първоинстанционния съд да назначи допълнителна експертизата е довел до неправилност на решението на РС-Бургас, изразяваща се в допуснат до делба съсобствен имот при неизяснена идентичност и местонахождение. Направено е искане да бъде отменено решението в обжалваната част и след назначаване на допълнителна експертиза да бъде допусната делба на точно идентифициран по 2 местонахождение и кадастрални данни самостоятелен обект в сграда – склад.

В отговор на подадена от Държавата въззивна жалба против решението на първата инстанция, Г. е заявил, че „правилно първоинстанционният съд приема, че делбеният имот описан в исковата молба като склад, находящ се в сграда с идентификатор ***, е идентичен с този отразен в действащия КККР с идентификатор ***“.

Въззивният съд е допуснал съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че отнетият по реда на ЗОЕГПНС недвижим имот – склад от 105 кв.м. застроена площ, при граници към 1948г. – П. Я., н-ци С. К. и Консервна фабрика „Черноморие“, е идентичен с имот с идентификатор ***, находящ се в сграда с идентификатор *** по

КККР на гр.Бургас, като в съдебно заседание вещото лице инж.К. е пояснила, че складът с крайни цифри на идентификатора 5.2. е бил с предишен различен идентификатор с крайни цифри 22.147.2. Имало е промяна в кадастралната карта. Старият идентификатор на сградата, в която се намира складът, е бил ***. и същата е разположена в Пристанище за насипни товари в западната му част.

След изслушване на вещото лице, на въпрос на съда за уточняване на въззивната жалба, Г. е заявил, че има собствен и друг склад, на който не знае идентификатора, но той се намира на три километра в източната част, в Изток-1. Като крайно становище е уточнил, че този склад, който съдът е допуснал до делба, според него е съсобствен при квоти, които е приел съдът и между тези съделители.

При горните фактически обстоятелства, настоящата инстанция намира, че въззивната жалба на Х. Г. против решението на БРС за допускане до делба на процесния склад е недопустима, поради липса на правен интерес, в каквато насока е и изводът на въззивния ОС-Бургас. При съдържащата се неяснота във въззивните жалби на Г. за това в какво се състои порочността на обжалваното решение, след като не оспорва правото на собственост, реституцията на обектите, съделителите и притежаваните от тях квоти, а също и съобразно изложеното в отговора на въззивната жалба на Държавата становище за правилност на приетото от първоинстанционни съд, че делбеният имот, описан в исковата молба като склад, находящ се в сграда с идентификатор ***, е идентичен с този отразен в действащия КККР с идентификатор ***, в с.з. въззивният съд е указал на Г. да уточни искането в жалбата си като заяви - щом допуснатият да делба склад не е правилно идентифициран като съсобствения между страните, подлежащ на делба, след отмяна на решението в обжалваната от него част, кой имот следва да бъде допуснат до делба като съсобствен между съделителите. В изпълнение указанието на съда, Г. е заявил, че няма идентификатора на другия склад, но той се намира на три километра и го има само в нотариалния акт, който удостоверява правата му /нот. акт №192 от 10.06.1992 г. на Кр.Консулова, нотариус при РС-Бургас - л.143 от в.дело/. И при тази неяснота за претендиран за делба конкретно посочен друг склад, 3 последно на въпрос на съда въззивникът е уточнил, че този склад, който първоинстанционният съд е допуснал до делба, според него е съсобствен при квотите, които е приел съдът и между посочените съделители.

При така ясно и точно заявено крайно уточнение, се налага изводът за липса на твърдяна от Х. Г. неправилност на обжалваното от него решение на РС-Бургас, с което е допуснат до делба описаният там склад, съсобствен между страните по делбеното производство и при посочените в решението квоти. Налице е призната от въззивника правилност на първоинстанционното решение, поради което за него липсва правен интерес от обжалване.

Следователно, въззивната му жалба е недопустим, като такава не подлежи на разглеждане и образуваното по нея въззивно производство следва да бъде прекратено.

Като е стигнал до същия извод и е постановил решението си в обжалваната прекратителна част, имаща характера на определение, въззивният съд е произнесъл правилен съдебен акт, който е обоснован и законосъобразен. Частните жалби на Х. Г. са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните жалби с вх. № 5458 и № 5490, двете от 23.03.2023г., подадени от Х. В. Г., чрез адвокати съответно Р. Т. от АК-София и Б. Д. от АК-Ловеч, против решение № 144 от 07.02.2023г., поправено с решение № 791 от 04.07.2023г., постановени по в.гр.д. № 515/2022г. на Бургаския окръжен съд в частта, имаща характер на определение, с която като недопустима е оставена без разглеждане въззивната му жалба против решение № 260008 от 07.01.2022г. по гр.д. № 7686/2019г. на Районен съд – Бургас в частта, с която е допусната делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идент. *** по КККР на гр.Бургас, с площ от 105 кв.м., предназначение: за склад, находящ се в сградата с идент. ***, предназначение: „друг вид производствена, складова“, построена в поземлен имот с идент.

***.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4