Решение № 259 от 03.11.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Козлодуй, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20251440100534 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

От Л. К. Д., ЕГН:********** от ................................, чрез пълномощника си адв.М. С. от АК – Враца срещу „ ............................ ” АД, с ЕИК:175302519, със седалище и адрес на управление гр.София, район „ Изгрев „, ж.к.” Дианабад „, ........................., ет.6 е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните недействителността на договор за потребителски кредит от 24.09.2021г. на основание чл.22 от ЗПК, вр.чл.26, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за потребителски кредит от 24.09.2021г., сключен между страните, по силата на който в качеството му на кредитополучател му е бил отпуснат от ответното дружество кредит в размер на 800.00 лева, с фиксиран ГЛП – 41.16%, ГПР – 49.89% и размер на погасителната вноска от 82.45 лева, при 12 месечен срок на погасяване, или общо дължима сума в размер на 989.40 лева.

Посочено е, че съгласно §4 от договора, в тридневен срок от сключването му потребителят се е задължил да осигури на кредитора обезпечение посредством поръчителство на едно или две физически лица, с подробно изброени в §5 множество изисквания към тях.

Отразено е, че в §7 от договора е уговорено, че независимо от изразеното от потребителя съгласие за предоставяне на обезпечение, за кредитора настъпвали вреди от намаляване на кредитоспособността на потребителя и потребителят заплащал обезщетителна неустойка в размер на 560.40 лева, платима на 12 равни части в размер на 46.70 лева на падежите по 1

§3, заедно със съответната погасителна вноска.Сочи се, че общият размер на месечните плащания на всеки съответен падеж по договора били в размер на 129.50 лева, платими на посочените падежни дати.

Счита се, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-т.12 и т.20, и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-т.9 от ЗПК.Сочи се, че липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водело до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК – недействителност на договора за потребителски кредит, поради което съгласно чл.23 от ЗПК, заемателят дължал връщане само на чистата стойност на кредита.

Във връзка с горното се счита, че посочения в договора ГПР е неточен и заблуждаващ, тъй като в него не били включени разходите за обезпечение, а това плащане било свързано с кредита, доколкото начислените суми били включени в погасителния план и представлявали печалба за дружеството.Отделно се счита, че уговорките в договора за дължимото обезпечение са нищожни и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като с таксата за обезпечение действителния размер на ГПР бил 289.60%.

Твърди се още, че след сключването на договора потребителят е правил редовни вноски, с които е заплатил сумата от 800.00 лева, с които е изплатил главницата по договора и предвид недействителността на договора не следвало да заплаща претендираните от ответното дружество суми.

Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства договор за потребителски кредит от 24.09.2021г.; СЕФ; справка от онлайн калкулатор.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.В същия се сочи, че ответното дружество признава предявеният иск за нищожност на клаузата за неустойка като основателен.Оспорват се твърденията на ищеца за недействителност на процесния договор, като в тази връзка се сочи, че са били спазени разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в §1 от договора е бил посочен размерът на отпуснатия кредит, ГЛП, ГПР и размерът на общата сума за погасяване по кредита, с което напълно били спазени изискванията на посочената разпоредба.Посочено е още, че единствено възнаградителната лихва участвала при формирането на ГПР, което се виждало лесно.

Отразено е още, че неустойката за неизпълнение на договорно задължение не представлявала възнаградителна лихва, поради което неоснователни били твърденията, че в размера на ГПР е следвало да бъде начислена и сумата за неустойка.Счита се, че нищожността на клаузата за неустойка не водела до недействителност на целия договор, а разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК изключвала приложението на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД по отношение на размера на възнаградителната лихва.

Ответното дружество предявава насрещен иск, както следва:

За осъждане на Л. К. Д., ЕГН:********** от ................................ да 2 заплати на „ ............................ ” АД, с ЕИК:175302519, със седалище и адрес на управление гр.София, район „ Изгрев „, ж.к.” Дианабад „, ........................., ет.6 сума в размер на 670.00 лева / шестстотин и седемдесет лева и нула стотинки / - изискуема главница по договор за кредит от 24.09.2021г., ведно с обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Във връзка с насрещния иск се твърди, че кредитополучателят Д. е заплатил по процесния договор за кредит сума в размер на 130.00 лева на дата 03.11.2021г..

Претендират се и направените по делото разноски.

Към насрещния иск са представени следните писмени доказателства – разписка от „ Изи Пей „ за извършен превод от „ ............................ ” АД към Л.

Д. и извлечение за извършен банков превод от Л. Д. по процесния договор за кредит.

По насрещния иск е депозиран отговор от процесуалния представител на ответника по насрещния иск адв.М. С. от АК – Враца.Счита се, че предявеният насрещет иск е недопустим и неоснователен, тъй като „ ............................ ” АД нямало правен интерес от предявяването на осъдителен иск по чл.240 от ЗЗД.

Не се оспорва твърдението, че ищецът е заплатил сумата от 130.00 лева по процесния договор, както и че дължи по същия сума в размер на 670.00 лева.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуалния си представител адв.М. С..За ответното дружество също не се явява представител, като от същото е постъпило писмено становище.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 24.09.2021г. ищецът Л. Д. в качеството си на кредитополучател сключил с „ ............................ ” АД в качеството му на кредитодател договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора дружеството кредитодател е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 800.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.

В договора били уговорени следните параметри и условия:

- брой на погасителните вноски -12 от по 82.45 лева;

- начин на усвояване на кредита – чрез системата на „ Изипей „ АД;

- фиксирана годишна лихва за ползване на кредита – 41.16%;

- лихва на ден – 0.1128%;

- ГПР – 49.89%;

3

- общо дължима сума по кредита – 989.40 лева;

Уговорено било, че потребителят не дължи лихва, ако върне изцяло кредита в срок до 30 дни от предоставянето му.

В §4 от договора било уговорено, че с оглед на изразеното от потребителя преди отпускането на кредита съгласие за предоставяне на обезпечение, същият се задължавал в три дневен срок от подписването на договора да осигури предоставяне на кредитора на едно от следните обезпечения:

- поръчителство на едно физическо лице с трудово възнаграждение над 1800.00 лева;

- поръчителство на две физически лица с трудово възнаграждение над 950.00 лева;

Поръчителите следвали да отговарят на следните условия - да работят по безсрочен трудов договор; да не са кредитополучатели по друг договор за кредит с кредитора; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банки или финансови институции.Уговорено било поръчителите да подпишат договор за поръчителство.

В §6 от договора било уговорено, че в случай, че независимо от изразеното от потребителя преди отпускане на кредита съгласие за предоставяне на обезпечение, същият не представи в срок някое от обезпеченията по §4 от договора и не упражни правото си на отказ от договора, страните приемали, че за кредитора настъпвали вреди от намаляване на кредитоспособността на потребителя, свързани с предприемане от кредитора на нарочни мерки за регулиране на финансовия риск.Отразено е, че затова страните се съгласявали, че потребителят заплаща на кредитора обезщетителна неустойка / такса / в размер на 560.40 лева, платима на 12 равни части, в размер на 46.70 лева, на падежите по §3, заедно със съответната погасителна вноска.Така общият размер на месечните плащания на всеки съответен падеж по договора бил уговорен в размер на 129.15 лева.

По договора ищецът извършил плащания в общ размер на 130.00 лева на дата 03.11.2021г..

Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Представеният по делото договор за потребителски кредит от 24.09.2021г., установява възникналото заемно правоотношение по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищеца, в качеството му на кредитополучател и „ ............................ ” АД, в качеството му на кредитодател.

Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, 4 разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.

В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води до недействителност на договора за кредит.

Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.