Решение № 33 от 31.07.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Кюстендил, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Търговско дело № 20221500900019 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Тридесет и втора – „ Производство по търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по подадена искова молба от Е. М. М. с ЕГН **********, с адрес в с.************, чрез пълномощника адв.Г. Г. от АК-София, против „ЗАД ДаллБогг:

ЖИ.т и здраве“ АД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в гр.С.,***** община ************************, район *******, жк. *********.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата суми, търсени като обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди в размер на 318.59 лева и неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, предизвикано на 03.03.2021г. около 16.50 часа в гр.Кюстендил от Е. И. М. - водач на лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с рег.

№*****, чиято гражданска отговорност към момента на произшествието е била застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие – 03.03.2021г., до окончателното изплащане. Претендирани са и разноски.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 03.03.2021г., около 16:50 часа, ищцата е пътувала в лек автомобил марка „Ауди А-5“ с рег.№******, управляван от К.В.М., собственост на Е. К.В.. Сочи се, че автомобилът, в който ищцата се е намирала се е движел по ул.„Ефрем Каранов“ в посока от ул.„Гоце Делчев“ към ул.„Бузлуджа“. По същото време по ул.„Проф.Асен Златаров“ в посока ул.„Хаджи Димитър“ се е движел лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с рег.№*****, собственост на Х.Ц.Х., управляван от Е. И. М..

Твърди се, че на кръстовището, образувано от ул.„Ефрем Каранов“ и ул.„Проф.Асен Златаров“, при наличието на знак „Стоп“ водачът М. не е спрял, за да пропусне движещите се с предимство автомобили, при което е настъпило пътно – транспортно произшествие (ПТП) между управлявания от него автомобил и този, в който е пътувала М.. Ищцата поддържа, че виновен за ПТП е изцяло Е. И. М., като водач на л.а.„Рено Лагуна“, който е 1 отнел предимството на водача на л.а.„Ауди А-5“ и сочи, че срещу М. е било образувано наказателно производство от общ характер, приключило с одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД №2020152020724/2021г. по описа на КнРС, с което Е. И. М. е признал вината си за извършено престъпление и му е било наложено наказание „лишаване от свобода“. Твърди се, че управляваният от Е. М. лек автомобил е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, по застрахователна полица №ВG/****************, валидна до 02.06.2021г.

Ищцата твърди, че след удара не е имала спомен от случилото се, за известно време изпаднала в безсъзнание, а когато се съвзела изпитвала силни болки в главата, гадене и световъртеж, които чувствала продължителен период от време след инцидента в съчетание с намалена концентрация и замаяност – оплаквания, продължаващи и до днес, но с по-лек интензитет. М. получила фрактура на ляво ребро, причинила силни болки в гръдния кош, продължаващи и до днес. След удара, ищцата открила кръв по дрехите си, течаща от носа и в последствие се установило, че е получила фрактура на носните кости с изразена девиация на носната преграда на дясно, препятстваща и до момента пълноценното и нормално дишане и изискваща постоянна употреба на капки за нос. М. сочи, че при ПТП е получила и остър субдурален хематом вдясно, доказан с КТ, направена в болницата в гр.Кюстендил и след консултация с лекар е била транспортирана до болница „Пирогов“ в гр.София, където е била настанена на болнично лечение за времето от 03.03.2021г. до 15.03.2021г., през който период са й били направени множество изследвания и диагностични процедури, в резултат на които е била поставена диагноза „Контузио церебри. Хематома субдурале актутум декстра; Фрактура осиум назалиум. Епистаксис травматика“. За консумативи по време на болничния престой, медикаменти за възстановяване и други ищцата сочи да е заплатила сума в размер на 318.59 лева (чиито компоненти са подробно конкретизирани в молба с вх.

№2333/22.06.2022г. – л.48-л.50 от делото). Твърди, че образувалият се хематом в следствие на удара се е разградил напълно около 5 месеца след произшествието, като през този период ищцата се е подложила на около 6 скенера, с цел наблюдаване и проследяване развитието му, което предизвикало постоянна тревожност у ищцата, поради възможност от получаване на странични ефекти от облъчването със скенера. Относно фрактурата на носа, М. твърди, че е била насочена към специалисти, които да направят операция за възстановяване на преградните стени, тъй като в противен случай съществувал риск от увреждане на белите дробове. Ищцата сочи, че никога не се е подлагала на подобни операции и е притеснена и разстроена от факта, че трябва да оперира носа си, който харесва, като същевременно е наясно, че след подобна операция около 2 седмици лицето й ще бъде загрозено от синини, подутини, бинтове и шевове; ще изпитва дискомфорт да излиза извън дома си, а и ще трябва да понесе за своя сметка финансовите разходи за операцията.

Освен изложеното, ищцата твърди, че след ПТП изпитвала тревожност, страх, неспокойствие да се качи отново в лек автомобил, дори и за да се върне след изписването й от болницата в гр.София в гр.Кюстендил, поради което за около 2 месеца останала в гр.София при своя син, който през този период се грижел за нея, помагал й в ежедневното и хигиенно обслужване, макар това да я смущавало и да предизвиквало у нея чувство на срам, неудобство и безпомощност. След връщането й в гр.Кюстендил грижите за нея поел мъжът й. Наред със слабата концентрация, замаяност, световъртеж, лоша ориентация дори в затворени помещения, М. чувствала психически дискомфорт – станала потисната, без настроение, с проблеми в съня, умора, което състояние продължило няколко месеца. Ищцата често си спомняла преживяното и до днес избягвала да преминава през участъка, на който станал инцидента. В следствие на уплахата, стреса и приеманите медикаменти, М. повишила телесното си тегло, косата й започнала да пада, а заболяването й инсулинозависим захарен диабет, се влошило, което наложило прием на допълнителни медикаменти.

2

Ищцата сочи, че на 25.03.2021г. е отправила покана до застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач – ответното дружество, което след многократни разговори и размяна на документи й заплатило застрахователно обезщетение в размер на 3 000 лева (вж. молба с вх.№2333/22.06.2022г.), което счита за крайно недостатъчно да я обезщети за реално претърпените неимуществни вреди.

В представения в рамките на предоставения срок отговор на исковата молба, ответното дружество, чрез пълномощника му адв.И. Ц., не възразява срещу допустимостта, но оспорва основателността на предявените искове, като заявява единствено, че не спори по съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с рег.№***** към датата на произшествието, както и признава, че в рамките на образуваната застрахователна преписка на ищцата е било изплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, които обстоятелства се моли да бъдат обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

Правят се следните възражения по съществото на спора: 1/ за липса на един от кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, обуславяща и отговорността на застрахователя, а именно – протИ.правно поведение на водача Е. М., за когото твърди, че не е нарушил императивни разпоредби на ЗДвП и на ППЗДвП и съответно не е причинил процесното ПТП; 2/ за прекомерност и необоснована завишеност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, което не съответства на принципа за справедлИ.ст, на съдебната практика и на реално понесените от ищцата болки и страдания в резултат на процесното ПТП, както и с приноса на пострадалата за настъпване на вредоносните последици; 3/ за недостатъчност на представените с исковата молба медицински документи в посока да обосноват твърдените имуществени и неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях, предвид липсата на такива относно проследяването на здравословното състояние на пострадалата, относно възстановителните процеси и контролни прегледи при травматолог, респ. неврохирург които са необходими при твърдените увреждания на ищцата; 4 / на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД - за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Е. М., изразяващо се в нарушение на изискванията на чл.137а от ЗДвП за поставяне, респ. правилно поставяне на обезопасителен колан, което нарушение е в пряка причинно - следствена връзка с вредоносните последици от произшествието и при евентуална доказаност на исковите претенции обуславя намаляване на определеното обезщетение на половина; 5/ оспорва и началната дата, от която се претендира лихва за забава при основателност и доказаност на главната претенция, която евентуално би могла да бъде датата на входиране на писмената претенция пред застрахователя, респ. датата на постановения отказ от изплащане на застрахователно обезщетение или датата на входиране на исковата молба в Окръжен съд – Кюстендил, за което се излагат подробни съображения.

В срока по чл.372 от ГПК е подадена допълнителна искова молба, в която ищцата, чрез пълномощника си адв.Г.Г., е уточнила, че при настъпилото ПТП М. е пътувала на пасажерското място в лекия автомобил, а ударът е станал странично откъм вратата на водача. Твърди наличието на виновно протИ.правно поведение на Е. М. като водач на лекия автомобил, причинил ПТП. Оспорва възражението на ответника по време на инцидента М. да не е била с поставен обезопасителен колан, като същевременно твърди, че с оглед механизма на ПТП наличието или липсата на такъв е без значение за настъпилите вреди.

Считат се за неоснователни възраженията за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и за неоснователност на началния момент, от който се търси лихва за забава.

В отговора на допълнителната искова молба се поддържа вече подадения първоначален.

3

С определение №32 от 23.02.2023г. по искане на ответника, съдът е допуснал Е.

И. М. с ЕГН **********, с адрес гр.К., ул. *****************, да участва в производството, като трето лице-помагач на страната на ответника „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД.

Правният интерес от привличането е изведен от възможността за предявяване на регресен иск срещу виновния водач за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение.

В становище с вх.№1322/16.03.2023г. (л.102 от делото) Е. М. е изложил доводи за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Заявил е, че признава фактите, свързани с настъпилото ПТП, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ по НОХД №724/2020г., изтърпяно към настоящия момент. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишено, а изплатеното такова от 3 000 лева намира за справедлИ.. Намира за основателно възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която към момента на ПТП не е била с поставен обезопасителен колан.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

На датата 03.03.2021г. около 16.50 часа ищцата Е. М. се е намирала в лек автомобил марка „Ауди А-5“ с рег.№******, управляван от К.В.М., собственост на Е. К.В..